Психиатърът д-р Веселин Герев: Не купувайте вещи, а си подарете емоции

* Младите търсят форма, лишена от съдържание

* Младите търсят форма, лишена от съдържание

- Д-р Герев, след толкова почивни дни обикновено сме стресирани при завръщането на работа и обичайния ритъм на живот. Как да преодолеем депресията след празниците?
- Всъщност тази година депресията започна още преди празниците, но имайте предвид, че тук не става дума за чистия вид на това състояние. По-скоро е меланхолия, която обзема голяма част от хората по това време на годината. Причината е, че някои са самотни, а това се усеща най-вече по празници. Още повече че тази година много хора загубиха близките си заради пандемията. Върху негативните настроения влияе и потокът от новини за ковид обстановката у нас и по света, както предупрежденията за очакване на някой нов вариант. Това води до нагнетяване на страх, безпокойство и напрежение сред обществото. Затова и масово хората предпочетоха да останат вкъщи, вместо да празнуват навън.
- Как обаче да излезем от капана на това настроение, възможно ли е изобщо?
- Много е трудно. Някои казват, че времето лекува, но какво лекува точно, никой не знае. Както казах, много хора предпочетоха изолацията, съвсем съзнателно се лишават от посещенията при близки хора от страх да не се заразят. Имам такива случаи в практиката ми. Например сещам се за една баба, която не беше виждала внучето си година и половина, защото родителите се страхуваха да не го зарази, което за мен е необяснимо. Истината е, че няма универсална рецепта и всеки индивидуално може да излезе от капана на тази меланхолия. Но искам да обърна внимание на нещо друго, защото за мен всъщност по-големият проблем са опашките в моловете, на които отново станахме свидетели по празници. Хората за пореден път пазаруваха на килограм. Статистиката показва, че харчим рекордни суми, най-вече заради онлайн търговията. В крайна сметка какво се получава - голяма част от българите дават последните си пари с идеята да си купят емоция в това време на меланхолия. Не мислим после за последиците, а това ще ни вкара в големи харчове. Имайте предвид, че психиката на човек е настроена импулсивно. Когато идват празници, харчим пари, като си казваме, че после ще се оправим някак си. Как ще стане това обаче, не е ясно. Тогава меланхолията може много лесно да прерасне в депресия. Причината е, че пазаруването е с цел да си купим някаква положителна емоция на фона на жестоката емоционална стагнация. Хората си мислят, че по този начин ще решат проблемите си, а всъщност дори ги задълбочават. Вещите няма как да ни доставят радост, защото се затрупваме с ненужни неща, а след това се чудим на кого да ги подарим.

- В края на годината винаги правим равносметки. Това полезно ли е, или напротив - трябва да го избягваме?
- Всеки трябва да прецени сам за себе си. Преживяхме тежка година, с много загуби. Надявам се всичко вече да е зад гърба ни. Равносметките няма да са много положителни, затова съветвам хората да гледат напред, а не назад във времето, доколкото е възможно. Най-вече да преборят страха на социална изолация.
- Добре ли е да правим грандиозни планове? Отново на 1 януари си обещахме тържествено какво ще свършим, че ще водим по-здравословен начин на живот, ще спрем цигарите, ще отслабнем… В края на годината излиза, че не сме свършили нищо.
- Живеем в динамично време и не е добре да планираме нещата дългосрочно, защото вероятността да изпаднем в състояние на стрес е огромна. Тогава ще има разминаване между начертани планове и реалност. После действителността се оказва друга. Оттам идват големите проблеми - най-вече психологични, затова колкото по-малко правим дългосрочни планове, толкова по-добре. Има един много добър израз: „Какво ще правим други ден? Ама то всъщност още не е минал този“! Затова нека не бързаме. Така ще предпазим психиката си от напрежение.
- Увеличават ли се тревожните разстройства и депресиите, особено сред младите хора?
- Да, увеличават се. Това се отнася за тревожните състояния, меланхолията. Имайте предвид, че и коронавирусът като заболяване води до това - преболедувалите започват да страдат от безсъние, тревожност, безпокойство, паника, страх. Също така може да се стигне до депресивни състояния. Възрастните хора пък стават хаотични и объркани, което имитира деменция. Това продължава година и половина.
- А на какво се дължи увеличаването на тревожните състояния при младите хора? Коя е причината?
- Най-вече на социалната изолация, на страховете за бъдещето, на това дали ще имат работа, финанси, за да покрият сметките си в условия на пандемия. А колкото до хората от средната възраст, бих казал, че те не се интересуват толкова от противоепидемични мерки и техните страхове са от друго естество.
- А можем ли да кажем, че за младите хора е характерно и презадоволяване с материални неща, което впоследствие се трансформира в една апатия към света, защото постепенно губят интерес към всичко?
- Така е. Младите хора не търсят емоции, бих казал, че са емоционално кастрирани, ако мога да се изразя по този начин. Те търсят форма, която е лишена от съдържание. Затова купуват скъпи дрехи, целта е да бъдат забелязани чрез това. Не се стремят да блеснат с възможностите си. Но това е фалш, който впоследствие създава доста проблеми на всеки. Много хора разчитат на формата, а не на съдържанието. Това се налага за съжаление като модел дори от медиите. По този начин се изместват ценности, това е целта на социалния инженеринг. Всеки се стреми да бъде като някой, който е известен и е натрупал милиони. Това се превърна в модел на подражание, което тотално подмени ценностната система. Проблемът е, че си поставяме високи и неизпълними цели, което обаче ни депресира. Това са кулите на Дон Кихот - възприемаме живота си още от нашето детство химерно. И това ни се натрапва от самото общество. Този максимализъм, който на нас ни е генетично заложен, ни убива. Ние все искаме да сме построили най-високата сграда, да сме най-умни, с най-скъпата кола. Това е стремежът на българина и той се хвали с това. А зад тази фасада има просто празна кутия и нищо повече. Няма съдържание. Това ни кастрира емоционално. И всъщност ние правим това, за да избием комплексите си. Така искат да запълнят емоционалната празнота. И зад това стои философският въпрос какво осмисля нашия живот - преди, по време и след празниците. Отговорът е - материалните неща, които правят емоционално кастрираните хора щастливи. Но това е за кратко, а след това депресията идва след въпроса защо хората не ме възприемат с вещите ми по начина, по който искам.

Визитка:

Специалист по психиатрия

Завършва медицина във ВМИ - Пловдив

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”

Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия

В момента работи като психиатър на свободна практика

Монитор