Провидението тикало цар Борис към покръстване

При него учениците на Кирил и Методий донасят азбуката

Провидението тикало цар Борис към покръстване

Той успява да извоюва и независима българска църква

В средата на тази седмица (5 май) Светата ни църква ще почете паметта на свети цар Борис-Михаил Покръстителя. Денят на неговата кончина е 2 май, но когато датата съвпадне с великденските празници, както се случи тази година, службите се преместват в Светлата сряда.

Цар Борис виждал, че не може да се заякчи и обедини вътрешно държавата му, докато имало разцепление и вражда между славяни и прабългари. Та нали Господ Иисус казва, че "всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" (Мат. 12:25). Лек срещу това в ония времена била само християнската вяра.


Бедствия


Но и Небесното провидение спомогнало за по-бързото осъществяване на това добро намерение. По Неговото съизволение и бедствията се случват, за да ни опомнят и обърнат към добродетелта. Точно тогава в България настъпил страшен глад. За да избави народа си от това тежко изпитание и да му осигури храна, Борис обявил война на Византия. Скоро бил сключен изгоден мир, но цар Борис се задължил да приеме заедно с народа си свето кръщение. Тъй от бедствието се родило нещо добро. Цар Борис бил покръстен, като при кръщението си бил наречен Михаил по името на своя кръстник, византийския император Михаил III. Така в нашата родина се сбъднали библейските думи: "Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина и за ония, които седяха в мрака и сянка смъртна, изгря светлина" (Ис. 9:2; Мат. 4:16).


Отпор


Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били някои знатни боляри, които се гордеели със своите древни езически родове. Те дигнали бунт срещу царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото езичество. Но цар Борис потушил бунта, като предал на смърт 52 от болярите, които особено бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да се разотиде невредим. А през 870 г. използвайки съперничеството между Рим и Цариград, владетелят успял да се сдобие и с на практика независима българска църква с ранг на архиепископия, което било признато от Осмия Вселенски събор.


Език

Голяма пречка за просвещаването на народа обаче било извършването на богослуженията на непонятния гръцки език. Царят горещо се молел на Бога да му изпрати проповедници, които да могат да обучават поданиците му на родния им език. Но трябвало с търпение да се изчака, докато Бог изпълни това прошение на усърдния си раб. Това се случило след смъртта на свети Методий в 885 г. Петима от прогонените му от Великоморавия ученици - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд - избягали към България, донасяйки със себе си преведените на славянската азбука свещени книги. Благоверният цар ги посрещнал с голяма радост и почит. Той оставил свети Наум да просвещава всички източни области на България, а свети Климент в югозападните предели на страната.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.