0

Н аближава времето за резитба на лозята. Теоретично, подходящото време за резитба е през целия есенно-зимен период -15 дни след листопада до началото на напъпването.

Наближава времето за резитба на лозята. Теоретично, подходящото време за резитба е през целия есенно-зимен период -15 дни след листопада до началото на напъпването.

Не се реже само в дни когато температурата е под 5 градуса. На практика обаче към края на месеца се започва с резитбата на по студоустойчивите сортове. Извършва се резитба на маточниците.Резитбата на лозите е важно мероприятие, при което те се оформят, поддържа се правилно съотношение между растежа и плододаването, освен това има подмладяващо действие при по-старите лози и се удължава живота им.
Изключително важно е зимната резитба да се съчетава с фитосанитарна такава, т. е. да се отстранява дървесината на лозата, засегната от различни болести. Чрез такава резитба се елиминират някои от икономически опасните болести:


- Еска, а също и някои неприятели.
Болните растителни части се изрязват, а по-големите отрези се намазват с широкоспектърни фунгициди (шампион, фунгуран и др.). Това е начин да се намали първичната зараза. Важно условие е резитбата да се извършва в сухо време.
Обследване
През януари в лозовия сектор се извършват сравнително малко, както агротехнически, така и растителнозащитни мероприятия. В слънчевите и по-топли дни трябва да се обследват лозите с по-високи формировки за установяване на зараза от червен овощен акар и жълт ябълков акар, неприятели които често нападат лозовите насаждения и причиняват значителна вреда. Тези неприятели зимуват, като яйца по чеповете на лозята и около пъпките на лозовите пръчки и в пукнатините на кората. С тези проверки ще се установи плътността на вредителите и ще се набележат мерки за борба с тях през вегетационния период.
Посадъчен материал
Повечето от земеделските стопани, които ще създават нови лозови насаждения и са го закупували през есента, за да го съхранят до пролетта на следващата година трябва да са внимателни със зарази. Особено важно е, да не се допусне заразяване от чернилка. Затова е необходимо да се създаде оптимален режим на съхранение. Трябва да се поддържа влажност на въздуха около 60-65%, и влажност на пясъка 3-5%, а температурата на въздуха да бъде от порядъка на 2-6 градуса по целзий. При повишаване на тази температура над 8-10 градуса има опасност от прорастване на пъпките.
Почерняване
През януари често температурите падат до много ниски стойности. Необходимо е да се знае, че температури под минус 20 градуса могат да доведат до измръзване на част от пъпките на лозовите насаждения. В края на месеца трябва да се извърши обследване за наличие на такова измръзване. Ако е на лице то пъпките и дървесината почерняват. Тази преценка е необходима за правилното нормиране на добива през следващата година чрез резитбата.
Вниманието на лозарите през месеца е насочено главно към опазване на насажденията от много ниските зимни температури, които създават непосредствена опасност от измръзване при задържане на температурата под -20°С. За да се намали вредното въздействие на продължителните студове се правят димни купчини от слама или други отпадъци и се палят.
Лозата се намира в период на относителен покой, който е подходящ за торене на плододаващи насаждения. При наличие на оборски тор, е препоръчително да се внасят по 2-3 тона на декар през 2-3 години.

Внесете почвени хербициди

Ако почвата не е изорана се обработва до дълбочина, при която не се вреди на кореновата система на лозите, за да се подобри структурата и да се унищожат зимуващите в нея неприятели - турски хоботник, лозов стригач, майски бръмбар.
Туморите на по-слабо нападнатите от бактериен рак лози по време на зимния покой се изрязват, а остатъците се изгарят. Лозите, загинали от екскориоза, еутипиоза и бактериен рак се изкореняват. Мястото на лози, изкоренени, заради бактериен рак, се дезинфекцира с Формалин-5%.