4 февруари е Световният ден за борба с раковите заболявания. Инициативата започва през 2000 година, а идеята е да привлича внимание към проблема и насърчава мерки за решаването му. Става дума за група, включваща повече от 200 заболявания.
4 февруари е Световният ден за борба с раковите заболявания. Инициативата започва през 2000 година, а идеята е да привлича внимание към проблема и насърчава мерки за решаването му. Става дума за група, включваща повече от 200 заболявания.
Само през 2018 г. 3 милиона жители на ЕС са получили диагнозата „рак“, това е причина за смъртта на 1,4 милиона души. В момента нов случай се регистрира на всеки 9 секунди, а до 2035 г. се очаква техният брой да бъде удвоен. Прогнозите са около 40% от хората да бъдат засегнати от болестта в определен момент от живота си. Добър повод да насочим поглед към предизвикателствата, напредъка и надеждата. Защото раковите заболявания днес далеч не са това, което бяха вчера. С помощта на науката, медицината и силата на човешкия дух все повече хора имат шанс успешно да преминат през това изпитание и да продължат да водят пълноценен живот, да обичат, да постигат цели и сбъдват мечти
Вече трета година живеем в условия на пандемия и активно обсъждаме вируси, ваксини и имунитет. Нека поговорим отново за тях, но този път не във връзка с COVID-19, а по отношение на раковите заболявания.
Това, че вируси може да предизвикат ракови заболявания
за пръв път е демонстрирано през 1910 г. при експерименти с птици. Заслугата на д-р Пейтън Раус е високо оценена и през 1966 г. той получава Нобелова награда за физиология или медицина. Доказателства, че инфекция с определени вируси може да доведе до ракови заболявания при хората, започват да се появяват през втората половина на ХХ век. За установяването на туморогенната способност на човешкия папиломен вирус (HPV) през 2008 г. д-р Харалд зур Хаузен е удостоен с Нобелова награда. Днес знаем, че 10-20% от всички ракови заболявания при хората са причинени от вируси. Сред тях са хепатит В вирусът (HBV) и хепатит С вирусът (HCV) - и двата хепатитни вируса се свързват с повишен риск от рак на черния дроб, човешкият папиломен вирус (рак на шийката на матката, в областта на главата и шията и др.), вирусът на Eпщайн-Бар (лимфом на Бъркит) и др. Разбира се, тук трябва дебело да подчертаем, че при огромната част от хората, заразени с такива вируси, няма да се стигне до подобен нежелан развой на събитията. В същото време връзката между някои вирусни инфекции и определени ракови заболявания предоставят уникални възможности за профилактика, диагностика и терапия. Доказателство за това е
успехът на ваксините срещу HBV и HPV
за значителното намаляване на честотата на туморите, предизвикани от тези вируси.
Това са т.нар. профилактичните ваксини, които не са насочени срещу самите ракови клетки, а срещу вируса, който е довел до появата им. Причините за това към момента да не разполагаме с ваксина срещу HCV са различни, сред които генетичното разнообразие на този вирус, способността му умело да избягва имунния отговор, липсата на подходящи експериментални модели за изпитването им.
Съществува и друга група ваксини - терапевтични противоракови ваксини. Те са насочени към хора, които вече са развили раково заболяване, целта е да помогнат на имунната система да разпознае и атакува раковите клетки в организма. Създаването на такива ваксини не е лесна задача. Предизвикателствата произлизат от това, че за разлика от болестотворните агенти - бактерии, вируси, гъбички, паразити, които са чужди за нашия организъм, раковите клетки са наши собствени, макар и „модифицирани“ клетки и това затруднява разпознаването им от имунната система и избирателното им унищожаване. Да не забравяме и способността на раковите клетки
да потискат имунния отговор и да бягат от него.
Как ваксината ще разпознае раковите клетки? Разликите между тях и нормалните клетки може да са както количествени, така и качествени.
Затова ваксината може да е „обучена“ да разпознава нормални белтъци, които обаче присъстват в необичайно високи количества в раковите клетки в сравнение с нормалните. Първата и засега единствена терапевтична ваксина от този тип е одобрена през 2010 г. от Американската администрация за контрол на храни и лекарства (FDA) за лечение на мъже с определени форми рак на простатата.
Раковите клетки нерядко притежават уникални белтъци
които са резултат от специфичните мутации, които тези клетки са претърпели - наричаме ги неоантигени („нови антигени“). Те се откриват само в туморните клетки, но не и в нормалните клетки на пациента. Изключително привлекателни са като възможност, защото се очаква да са щадящи за здравите клетки и тъкани. Уловката при тези ваксини е, че мутациите често са специфични за всеки тумор и това налага изработване на индивидуална ваксина за всеки отделен пациент. В момента в клинични проучвания се оценяват няколко ваксини от този тип.
По мнение на специалистите терапевтичните ваксини ще бъдат прилагани най-вероятно в комбинация с конвенционални лечебни подходи - очаква се това да бъде следващата стъпка в клиничната практика. За да се случи това обаче, и то по най-добрия начин, е необходимо да намерим още парченца от мозайката, само така ще успеем да подредим цялостната картина на успеха.
И още един важен въпрос: известно е, че с напредването на възрастта имунната ни система също остарява, което става особено осезаемо след 65 години. Тогава дали изобщо прилагането на противотуморна ваксина би имало смисъл при пациенти в по-напреднала възраст? Питането е важно, защото точно в тази група от населението
честотата на раковите заболявания е най-висока
Без съмнение противораковите ваксини биха решили доста проблеми, но дали ще успеят да го направят. Има данни, че ваксините са по-малко ефективни в напреднала възраст, отколкото при млади хора. Което ни най-малко не отказва учените, а насочва усилията им към търсене на работещи решения.
Специалистите са категорични - независимо от препятствията, които трябва да бъдат преодолени, противораковите ваксини са в състояние да ни предоставят потенциално най-обещаващия подход за намаляване на заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания във всички възрасти. И усилията в тази посока си заслужават!
Монитор
