Противопожарна контрацепция

Противопожарна контрацепция

Може би ще се окаже, че за голямото политическо значение на огъня първа се е усетила средновековната католическа църква.

Инквизицията доста прагматично е вложила политико-религиозен контекст в едно твърде конкретно използване. Ако Ян Хус не беше изгорял на кладата, щеше да остане само учен и теолог, а не човекът с огромно значение за чешката Реформация. Но все пак в едни неуютни времена човек е можело да се прочуе не чрез телевизора, а като го изгорят на клада. А пък ако не беше глупавата бабичка, която да подхвърля допълнително съчки в кладната купчина, великият Хус нямаше да се запише в историята с последните си думи Sancta Simplicitas, или „О, свещена простота!“. Но простотата, при една не толкова извисена словесност, изобщо не може да се нарече свещена.

Показателно за това са пожарите, които лумнаха в страната през последните дни. Като се има предвид, че огънят е единствената стихия, която човек може сам да получи, едва ли може да се търси вината в някой друг освен в нас самите като граждани. Ако паднеш един път в една дупка, много малко вероятно е да паднеш в същата още три пъти. Но ние правим точно това с пожарите, които всяка година лумват у нас. И трябва настойчиво да подчертаем, че противопожарните служби имат най-малко вина за това. Всякакви опити да се търсят дефекти в организацията за борбата с вече избухналия пожар са напълно „дървени“. Защото главната борба с пламъците трябва да е преди, а не след. Както казват американските адвокати: Не си добър, ако делото стигне до съдебна зала. Същото е и с пожарите: Работата е отървана, ако се стигне до намеса на пожарникарите. Защото от години будното гражданство се държи като вещиците от „Макбет“, обикаля, кълчи се и вика: „Плам, пламти ! Коктейл, бълбукай ! Адска смес, мехури пукай !“.

Обществото ни е тотално незаинтересувано от превенцията на пожарите в рисковите месеци. Имаше времена, когато едни пичове бяха материално заинтересувани в обратната посока и палеха горите, но увеличиха наказанията и активността им намаля. Така че сега не става въпрос за наказания, а за елементарно гражданско съзнание. И сега за единия пожар край Хасково се заговори, че е тръгнал от хвърлена цигара.

Това с пушенето на цигари и мятане на фасове в треволяци и гори през август е като да разчиташ на контрацепция от презерватив с три дупки – зависи къде ще са разположени. Просто местните селски, градски и всякакви общински власти два месеца в годината трябва да гонят и дебнат за всеки, който се мотае из тези терени. Да не говорим, че в малките селища добре се знае кой какво пасе, къде има нивичка и кога отива да шмули нещо от дърветата. На тъй наречените горски и полски стражари все пак това им е работата, а не да се разчита само на пожарникарите.

Тук ще стане дума и за любимите еколози. Преди две години Пирин пламна, защото един пастир на екоговеда го запали и планината доста поизгоря. Доброволци и пожарникари с дни се гърчиха по чукарите, за да предотвратят екокатастрофа. Еколозите обаче нещо теоретизираха из София и към това се отнесоха като към проблемите на кметството в Калкута. Ако искат да покажат, че са загрижени за опазването на околната среда, сега е времето. Не на плажа в „Градина“, а в шавара и гората. Патрули ли ще бъдат, наблюдателни постове ли – има всякакви форми на сътрудничество с местните власти и пожарникарите. В зората на човечеството обуздаването на огъня е начало на цивилизацията. У нас ежегодно правим едни и същи грешки, за които жестоко си плащаме. Организирана, целенасочена, отговорна и безпощадна противопожарна контрацепция трябва през горещите месеци. Останалото са приказки или, както пише Захари Стоянов в една своя статия - „огън, слама и топъл вятър“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.