Когато на 18 октомври 1983 г. цар Симеон II, изпълнявайки родово завещание, дарява Светата плащаница на Ватикана, (дотогава близо 500 години собственост на Савоите), забелязва, че папският нотариус е извършил промяна в приемателния протокол, като е заменил името на папата (както е било по завещание) със “Светата католическа църква”.

Българският цар подписва дарението, но на излизане изразява разочарованието си пред кардинал Казароли, че получателят не е папа Йоан Павел ІІ. Кардиналът го поглежда иронично и отговаря: „Ваше „скъпо” Величество, Светият отец за съжаление не е вечен, но Църквата…” И папа Франциск, и патриарх Неофит, макар и да спазват каноните на разделилите се през 1054 г. църкви в разменените послания в Светия синод се придържат към тази житейска неизбежност, папата използва възможността да направи поредната стъпка на започналия преди години процес на сближаване, като наблегна на желанието си да празнуват заедно Великден, при това на православната дата.

Няма да коментираме сърдечното отношение между двамата, нито предоставените възможности на папа Франциск за традиционното неделно богослужение, още по-малко – коментарите за противоречията, започнали много преди пристигането на Светия отец. Няма големи новини и в посланията, отправени от папата и след срещата му с президента, и по време на неделната меса – те бяха в съответствие с водената от Ватикана политика на близост към нуждите на хората, без значение дали са преследвани от несгоди или по други причини, съчетано със знаково гостуване в имигрантския лагер във „Враждебна“: “Христос живее и иска и ти да живееш. До теб е Възкръсналият и винаги ти подава ръка да започнеш отново”, призова в неделната меса папата. Впечатляващо бе и посланието му към политиците у нас да спрат “ледена завеса”, спускаща се от напускането на страната ни от 2 млн. българи в търсене на нов живот, както и търпението, с което причасти 240 деца в католическия храм на град Раковски.

Очаквано във всички свои изяви папа Франциск потвърди харизматичния си имидж на духовен водач, който умее да вдъхва вяра при естественото общуване с обикновените хора. А също и на политик, който оценява ключовото място на страната ни между Изтока и Запада. Със сигурност политическата ни класа има какво да научи от срещите си с него. Има и още една причина да се запомни посещението на Светия отец като историческо. Всъщност кой би си помислил преди тридесетина години по време на комунистическите манифестации на предишния режим, че един ден папа ще се разхожда свободно по жълтите павета на същия този площад и ще отслужи меса пред катедралния храм. Това е сигурен знак за демократизацията на страната ни. А протегнатата ръка на папа Франциск е символ на необходимостта от единство на всички българи независимо от изповядваната от тях вяра. Друг е въпросът, че това също не е новина, би трябвало да си го знаем, защото точно към това ни призовава надписът на Народното събрание. Папа Франциск само подсказа, че не трябва да се отклоняваме от този път.

По темата: папа Франциск
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Оценката на ЕК е очаквана, механизмът беше дискриминационен

Оценката на Европейската комисия за страната ни е положителна и това е очаквано. На първо място, защото изпълнихме всички препоръки, и, второ - защото този механизъм според нас е дискриминационен.

Лотария „Стипендия“

Всяка година след средата на октомври около канцелариите на университетите се струпват различни групички студентие. Причина за това е желанието им да си пробват късмета за стипендия. След като няколко дни са обикаляли за бележки за доходи и са смятали по всевъзможни формули бала, с който ще участват в класирането, е ред да подадат документи и да чакат заветните резултати.

Не ставаме за пример!

Не ставаме за пример, каквото и да си говорим, колкото и да ни се иска, си оставаме на нивото, на което се знаем. Причината е една и тя се корени дълбоко в нашата народопсихология.