Промишленото производство през май тази година се е повишило с 15 на сто

Промишленото производство през май тази година се е повишило с 15 на сто

Промишленото производство през май тази година се повиши с 15.1 на сто спрямо май 2020 година, пише в анализ на българската икономика, правен и разпространен от Министерството на финансите. Данните в документа са към 16 юли.

Растежът на промишленото производство продължава да бъде движен от секторите: производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета; производство на машини и оборудване; производство на метални изделия. Нараства и оборотът в промишлеността от износ на основни метали и енергийни продукти, докато с основен принос за растежа на оборота на вътрешния пазар е производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ.

Растежът на строителната продукция значително се забавя, като при сградното строителство е регистриран спад. В същото време растежът на оборота в търговията на дребно е 24 на сто.

Според данните на Агенция по заетостта, в края на юни броят на регистрираните безработни се понижи до 170 716 души. Данните за регистрираните безработни през юни са били много сходни с данните от същия месец през периода 2018-2019 г. или с аналогичния последен предкризисен период. Обемите на изходящия (постъпили на работа и отпаднали от регистрация) и на входящия поток са сходни с наблюдаваните през летните месеци преди пандемията, а броят на регистрираните безработни е много близък до този в края на юни 2019 г. (разлика от 0,6 на сто), който до този момент е и исторически минимум в динамиката на показателя. В Министерството на финансите очакват спадът на регистрираните безработни да продължи и през юли, но техният брой най-вероятно ще се запази близък до този в края на юни и с настъпването на есенните месеци ще се наблюдава пречупване на тренда, най-вече
заради сезонни фактори. Основните фактори, които ще са от значение за динамиката на трудовия пазар до края на годината, и в частност на безработицата, ще са епидемиологичната обстановка в страната, динамиката на ваксинационния процес, както и обхвата на краткосрочните програми за запазване на работните места.

През юни хармонизираният индекс на потребителските цени беше без промяна спрямо предходния месец. Цените на хранителните стоки се понижиха средно с 0,8 на сто, основно под влияние на по-евтините зеленчуци и плодове през летния сезон, докато преработените храни са с минимално поскъпване. Същевременно има повишения в цените на услугите по настаняване с 4,1 на сто, на общественото хранене с 0,5 на сто и на автомобилните горива също с 0,5 на сто. От административните цени през юни повишение имаше при централно газоснабдяване с 11,1 на сто.
Годишният темп на инфлация слабо се ускори до 2,4 на сто през юни. Основен принос за това имаше поскъпването на енергийните стоки и най-вече на транспортните горива, което достигна 24 на сто. Покачващите се международни цени продължават да подкрепят номиналното нарастване на търговията със стоки през април, пише в анализа на МФ. Износът се е увеличил с 49,6 на сто на годишна база, а вносът - с 56 на сто. Търговията с ЕС има най-голям принос за номиналния растеж.

Ръстът на кредитите за частния сектор продължава да се ускорява до 6,4 на сто на годишна база през май, при нарастване от 6,1 на сто в края на април. Одобрените кредити и аванси в края на месеца по мораториума за отсрочване на задължения към банки достигнаха почти 9,7 млрд. лв. Растежът на кредитите за нефинансови предприятия леко се забави до 4,1 на сто през май, при 4,3 на сто месец по-рано. Годишното нарастване на кредитите за домакинствата възлезе на 9,7 на сто през май, при 8,5 на сто в края на април. Растежът на кредитите за потребление и при жилищните кредити се ускори съответно до 8,7 на сто и 13,4 на сто през май, при 7,5 на сто и 12,7 на сто месец по-рано. Среднопретегленият лихвен процент по новите кредити за нефинансови предприятия се понижи през май. В същото време, претегленият лихвен процент по новите кредити за домакинствата отбеляза леко повишение след историческия минимум, регистриран през април. Привлечените депозити от частния сектор останаха на високо равнище при все още двуцифрен годишен ръст на депозитите на домакинствата и фирмите, въпреки че възвръщаемостта от тях остана ниска, посочват от Министерството на финансите.

В края на май беше отчетен дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 0,1 на сто от прогнозния БВП. За първите пет месеца на 2021 г. постъпленията по КФП нараснаха с 16,1 на сто, спрямо същия период на 2020 г. Неданъчните приходи имат водещ положителен принос, след като през април беше получено първоначалното възнаграждение за концесията на Летище София от 660 млн. лв. с ДДС. В групата на данъчните постъпления, приходите от косвено облагане са имали най-висок принос. Растежът на приходите от ДДС се ускори значително и в края на май достигна 19 на сто спрямо същия период на 2020 г. Нарастване беше отчетено и при приходите от акцизи за първи път след април 2020 г. С принос за растежа на приходите от акцизи са продажбата на горива и алкохол и алкохолни напитки, докато при продажбата на тютюн и тютюневи изделия и други акцизни стоки все още не е отчетено възстановяване.

Постъпленията от преки данъци и социално- и здравно-осигурителни вноски също са се повишили, докато помощите са намалели с 20,1 на сто. МФ отчита двуцифрен растеж на разходите по КФП, като за първите пет месеца на 2021 г. той беше 26,3 на сто. С най-висок принос са социалните разходи, субсидиите, плащанията за персонал и издръжка.
Държавният дълг в края на май 2021 г. е в размер на 24,5 на сто от прогнозния БВП, при 21 на сто от БВП година по-рано.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.