Промените в климата идат с пожари и градушки (ТЕМАТА)
4

Дните с интензивни валежи са скочили с 25%

Промените в климата идат с пожари и градушки (ТЕМАТА)

Заради промените в климата у нас зачестяват неблагоприятни явления като интензивни валежи и опустошителни градушки.

Все по-чести са горските пожари, засушаванията и силните гръмотевични бури. Това обясни пред „Монитор“ климатологът Симеон Матев. Така, ако допреди 20-30 години сме имали 20 дни с интензивни валежи, сега те са се увеличили с 25%.

„Радвам се, че докладът на ООН за промените в климата, който бе публикуван преди дни, предизвика толкова полемики в обществото.

У нас също се отчитат екстремни прояви на природата

Те са свързани с глобалното затопляне, което създава благоприятна среда за по-мощни бури, по-интензивни извалявания, като по този начин се нанасят по-големи щети върху икономиката и човешкия живот като цяло. Но ако трябва да бъдем честни, докладът не казва нищо ново. Единствено статистическите данни са нови, но не и неочаквани, като отново се потвърждава глобалното затопляне, на което сме свидетели от години. В доклада се споделя мнението, че човек има роля в глобалното затопляне. Но забележете, никъде не се казва колко е тази роля“, обясни Матев. Той изтъкна, че човек влияе по много начини на климата. Най-голямо е обаче влиянието му от енергетиката. Причината е, че за да получим енергия, използваме фосилни горива, които пък отделят в атмосферата огромно количество въглероден двуокис.

„Всъщност докладът на ООН се позовава на доказателства от 14 000 научни статии. В част от тези статии се констатира, че има пряка връзка между количеството въглероден двуокис и температурата. Тази зависимост продължава и до днес. Затова са свързани и желанията на много правителства, има много политики, насочени точно към намаляване на тези фосилни горива. Но въпреки че фактите в доклада са известни отпреди 10 години, няма още някакви сериозни мерки. Просто този път е заявено по-категорично, че вече е невъзможно да спрем някои процеси, като топенето на ледените шапки, повишаването на нивото на световния океан“, коментира климатологът.

Според него глобалното затопляне се наблюдава у нас в много проявления. Едно от тях е, че за последните 30 години средната температура се е повишила. За 120 години пък глобалната температура на Земята се е повишила с 1,1 градуса.

„Имайте предвид, че в геоложката история на Земята, която е от около 4,5 млрд. години, температурите не са играли кой знае колко в сравнение със сегашните.

Имаме, общо взето, 10 градуса нагоре или надолу спрямо сегашните

Но тези 1,1 градуса само за 120 години будят тревога, защото се смята, че тази промяна е доста съществена“, обясни Симеон Матев. Затопля се и морската вода. Според данните за 30 години в Черно море тя е станала с 1,5-2 градуса по-висока. Според Матев, ако през 80-90 години най-често температурата на водата е била 24-25 градуса, то сега това се смятало едва ли не за провал на летния сезон. Според Матев затоплянето на водата може и да е добре за туризма ни, но нанася поражения върху флората и фауната на морето.

Заради глобалното затопляне се повишава и нивото на световния океан. Това става чрез топенето на ледените шапки на Гренландия и от части на леда в Антрактида. От друга страна, ледът в Северния ледовит океан плува във водата и не оказва влияние върху нивото на световния океан, но пък се отразява върху климата на цялата земя. Според експертите покачването на нивото на световния океан е проблем, защото голяма част от населените места са в близост до бреговете и едно повишаване с метър до 2100 година, каквито са прогнозите, ще потопи много жилища.

„При нас покачването на нивото няма да окаже голямо влияние, но ние имаме само 378 км брегова ивица и на фона на световната е нищожно парче земя. Освен това голяма част от бреговете ни са близо до хълмисти и планински райони, които ще защитят територии“, каза още Симеон Матев.

Големи промени заради затоплянето експертите отчитат и в планините. Те са по-осезаеми дори от равнините. Причината е, че

валежите в планините намаляват с 25%

отделно се променя и разпределението им. Например, ако преди в планините сме имали повече валежи през зимата, сега са предимно през пролетта. Увеличават се дните, в които валежите стигат екстремни стойности - повече от 25-30 литра на кв.м. Това усилва ерозията и може да предизвика наводнения заради неподходяща инфраструктура.

Температурите там също са по-високи. По северните склонове на Пирин пък буковата гора е започнала да завзема територии, по-високи с 200 метра надморска височина в сравнение от преди 30 години.

„Тоест широколистната гора се изкачва във височина. Това показва, че температурата се променя. Отделни букови формации вече се наблюдават на 1700-1800 метра, а преди беше на 1600 м. Иглолистни дървета пък вече се наблюдават на 2400-2500 м, а преди там бяха полупустинни зони“, обясни Симеон Матев. Той изтъкна, че промените в климата не са от днес, но сега се случват буквално пред очите ни. Така например само преди 10 000 години на около 2000 м надморска височина в Рила и Пирин е имало ледници.

Всяка година

у нас регистрираме и поне по едно торнадо

Но такива според Матев е имало и в началото на 20 век и не е нещо ново за страната ни.

„Вярно е, че торнадото е опасно явление, причинява огромни щети, не рядко взема и човешки жертви, но не е ново за страната ни. Дори в архивите има описание на торнадо във Варненския залив през 1902 година как фуния се спуска от небето и засмуква част от водата, тя се изпарява в атмосферата, след което засмуканите риби падат като рибен дъжд в някои квартали. Вярно е, че сега имаме повече регистрирани такива явления, но това може да се дължи на факта, че сме много по-информирани и ако видим нещо необичайно, можем да го снимаме веднага с телефона си“, каза още Симеон Матев.

Лятото по-дълго и топло

Оказва се, че глобалното затопляне не променя кой знае колко сезоните у нас, но що се касае до средната продължителност, климатолози смятат, че летният сезон настъпва вече по-рано - от май, и продължава до септември. Зимата пък се скъсява.

„Най-голяма промяна претърпява лятото, когато температурите са се повишили най-много през последните 30 години. Но трябва да се разграничи климатичната и метеорологичната граница на сезоните. Климатичната е строго определена. Метеорологичната пък се определя от времето през годината, което зависи от атмосферната циркулация. Понякога пролетта настъпва още в края на януари, друг път времето е зимно през март“, обясни Симеон Матев.

Киви вече успешно вирее у нас

В по-топли региони на страната киви се оказа успешен вид на наша територия, обясни климатологът. Колкото и да се повишавали температурите обаче, веднъж на няколко години у нас има късно пролетни застудявания или рано през есента. Тогава температурата пада под 0 градуса, което не позволявало на южни растения да виреят по нашите ширини.

„Но пък тези застудявания у нас стават все по-редки, така че нищо чудно след 50-60 години да ги няма и по-южни растения да се развиват успешно у нас“, обясни Матев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.