М агията на пролетта започва с аромата и очарованието на отрупаните с едри цветове магнолии.
Магията на пролетта започва с аромата и очарованието на отрупаните с едри цветове магнолии.
Този красив храст носи името на известния френски ботаник Пиер Мангол и определя наименованието на по-висшата класификация, към която принадлежи - семейство Магнолиеви (Magnoliaceae). Растенията имат силно развит вретеновиден корен, достигащ на голяма дълбочина, но слабо разклонен и по тази причина са крайно неподходящи за контейнерно отглеждане. --Младите магнолии могат да виреят в обемни съдове, но след втората година трябва да се засадят на постоянно място в градината, съобщава сайтът eleganz.bg.
Магнолията е символ на дълголетието. Нейният неповторим чар прави вида изключително използван в озеленяването, разбира се, ако условията за отглеждането са подходящи. Тя изглежда перфектно не само като солитер, но и засадена в групи.
Изисквания
Местоположението им следва да бъде прецизно съобразено с изискванията на конкретните видове, тъй като една от характерните им особености е трудното понасяне на пресаждането. При засаждане коренчетата не бива да се подрязват.
Почвата трябва да е много богата на хранителни вещества, със слабо изразена киселинна реакция. Алкалните почви са крайно неподходящи. Смеската включва чимовка и компост. Когато се подхранва с оборски тор, той трябва да е угнил много добре, за да не увреди растението. Почвата се поддържа умерено влажна, като по-обилно се полива през периода на цъфтеж и при екстремните летни температури. Презимуването й у нас е сериозен проблем, тъй като магнолията не понася затворените пространства и изисква специални грижи срещу измръзване. По отношение на структурата на стъблото и короната могат да бъдат класифицирани в дървовидни или храстовидни видове.
Групи
Според типа на облистването се разделят на две основни групи – листопадни и вечно зелени. Листопадните обхващат две подгрупи – цъфтящи преди разлистването и цъфтящи след разлистването. Първият вид има по-ранен цъфтеж и е изключително ефектен с отрупаните в цвят голи клони. При някои сортове, принадлежащи към този вид, цветовете са с еднаква дължина на венчелистчетата, а при други вътрешните венчелистчета са по-издължени от външните. Към цъфтящите преди облистването видове принадлежат: лилиецветната, суланжовата, японската, голата и звездовидната магнолия.
Лилиецветна
Лилиецветната магнолия (Magnolia lilieflora) произхожда от Китай и се характеризира с бавния си растеж. Има хибриди с храстовидна или дървовидна структура и във височина се развива до 3-4 метра. Листата й са едри (с дължина до 20 см) със заострен връх и наситено зелени, лъскава горна повърхност, а от обратната страна са по-светли. Цъфтежът настъпва през март и април, докато все още не се е разлистила. Липсата на аромат се компенсира от впечатляващата красота на цветовете, които са с чашковидна форма, пурпурна окраска отвън и бяла вътрешност. Изградени са от 9 венчелистчета, чиято дължина достига до 10 см. Особено ефектна е нейната форма "Нигра", чиито по-едри цветове преливат от най-тъмните нюанси на пурпурното до най-светлите. Издържа на студ до -20ºС и не е твърде капризна по отношение условията на отглеждане.
Суланжова
Суланжовата магнолия (Magnolia soulangeana) представлява едър храст, формиран от няколко основни стъбла. Листата са светлозелени, имат обратно яйцевидна форма и дължина 10-15 см. Цветовете са ароматни, бели или обагрени в различни розови нюанси. Характерни за вида са завитите навътре венчелистчета на едрите (до 10 см в диаметър) цветове. Цъфтежът е през периода април-май, обикновено преди разлистването или съвпада с появата на първите листа. Този вид понася особеностите на климата в южните райони у нас и по поречието на Струма.
Японска
Японската магнолия (Magnolia kobus) има дървовидна структура и впечатлява с внушителната си височина (10-15 метра) и широката яйцевидна корона. По кафеникавите й клонки са разположени "лещанки" с червено-кафеникав оттенък. При този вид цветните пъпки са по-едри и по-гъсто овласени от вегетативните. Формата на листата е обратно яйцевидна, със заострен връх. В началото на април дървото засиява в премяната от бели цветове. Структурата им е с по-къси външни венчелистчета, които повяхват и окапват по-рано от вътрешните. При пълното си развитие цветовете са широко отворени, а едрината им варира между 10 и 12 см в диаметър. Наименованието подсказва, че видът произлиза от Япония. Характеризира се с повишената си студоустойчивост.
Дърво
Голата магнолия (Magnolia denudate) е дърво с височина около 10 метра и силно разклонена корона. Характерно за вида е овласяването на младите клонки. Листата в началото на вегетацията също са овласени, като с развитието си петурите остават гладки. Листата са обратно яйцевидни, с дължина до 15 см. Цветовете са ароматни, с бяла окраска и сравнително едри - до 15 см в диаметър. За да разкрие пълното си великолепие, изисква влажни почви. Въпреки относителната си студоустойчивост, изисква местоположение, защитено от вятъра и въздушните течения.
Звездовидна
Звездовидната магнолия (Magnolia stellata) е бавно растящ храст със сферична корона. Във височина се развива до 3 м. Определят я като подвид на японската магнолия, но за разлика от нея звездовидната е с по-тесни и издължени листа. Цъфтежът настъпва през март. Цветовете са ароматни, бели и широко разтворени. Понася добре климатичните особености на Южна България и е често срещан вид.
От листопадните магнолии с цъфтеж след разлистването у нас виреят заострената и чадъровидната.
Заострена
Заострената магнолия (Magnolia acuminatа) е дървесен вид с правилна пирамидална корона и различно обагряне на клоните. Окраската на младите е маслиненозелена, а зрелите имат червено-кафяв цвят. Листата са с тъмнозелена горна повърхност. Обратната им страна е по-светла и леко овласена. В края на вегетационния период окраската постепенно преминава в златистожълта. Цветовете са по-дребни, в сравнение с останалите листопадни видове (6-8 см) и нямат аромат. Обагрени са в жълтеникаво и се появяват в края на май и началото на юни, след като дръвчето се е разлистило. Родината на заострената магнолия е Северна Америка. Видът изисква влажни, плодородни почви и е студоустойчив.
Чадъровидна
Хибридите на чадъровидната магнолия (Magnolia tripetala) са с дървовидна или храстовидна структура. При подходящи условия височината на стъблото достига 10-12 метра. Листата са силно издължени (до 60 см) и са разположени по върховете на клонките. Горната им повърхност е светлозелена, а обратната - сиво-зелена. Цветовете са бели, с неприятен аромат и се състоят от 9 до 12 венчелистчета с различна дължина (вътрешните са по-дълги). Този вид е сред най-едроцветните – диаметърът на цветчетата достига 25 см. Неприятният аромат е причина за по-ограниченото й използване в озеленяването и то само в зоните, отдалечени от алеите и кътчета за отдих.
Едроцветната стига до 30 мeтра
От всички представители на вечнозелените магнолии, у нас може да се оглежда единствено едроцветната магнолия (Magnolia grandiflora). Това дърво с широка пирамидална корона може да достигне височина до 30 метра. Кората е сива, гладка и леко напукана (при възрастните екземпляри). Младите клонки са леко овласени. Листата са обратно яйцевидни, със заострен връх и дължина до 25 см. Имат лъскава, тъмнозелена горна повърхност и са покрити с ръждивокафяви власинки от обратната страна. Цветовете са бели, ароматни и много едри (25 см в диаметър). Естествените й местообитания са в южните зони на Северна Америка. Предпочита леки, плодородни и влажни почви и е силно чувствителна към ниските температури. Отглеждането й у нас е възможно само при полагане на специални грижи.
Засадете я през април
Най-подходящ месец за засаждането й е април. Мястото изберете да е защитено от студени ветрове. Добавете много торф и не засаждайте магнолията надълбоко. Поливайте я обилно при засушаване и всяка пролет добавяйте слой торф или добре изгнил компост.
Преди засаждането е добре да използвате оборски тор и да наторите мястото. От месец април до юли може да подхранвате с изкуствен тор, който да стимулира цъфтежа. Ако отглеждате магнолията като храст, то в този случай го подрежете рано напролет, за да се оформи по-добре храстът. Избягвайте зимното подрязване, защото дървесните тъкани ще загният.
Не понася нараняване на корените
Магнолията не понася наличието на карбонати в почвата;
много болезнено понася нараняването в кореновата система;
при неподходящи места трябва да се внася подобрена почвена смес от торф, добре угнила тор и листовка (при алкални почви);
резитби не се правят, най-много само едно леко формиране на короната в началото след засаждането, но и тя не е за препоръчване, защото дори и леки наранявания на кората могат да погубят растението.
Монитор
