И дването на пролетта християните свързват с хубавия празник Благовещение. На 25 март се отбелязва денят, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. "Благата вест" дава и наименованието на празника.
Идването на пролетта християните свързват с хубавия празник Благовещение. На 25 март се отбелязва денят, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. "Благата вест" дава и наименованието на празника.
Камбаните на църквата
известяват благата вест за зачатието на младия Бог
а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла.
В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.
Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова
на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца
Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.
Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.
Независимо че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна риба. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници. Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой или Блага.
Монитор
