Програмисти се запалиха да правят разсад  за градини със зарзават
3

Програмисти се запалиха да правят разсад за градини със зарзават

Градско земеделие в панелен квартал

Над стотина души програмисти, икономисти, артисти, журналисти, предимно млади хора си разменяха стари сортове семена в София. Целта е да заложат разсадите, които след това през май и юни да засадят на открито. Срещата беше в зеленчукова градина насред поляните, сред панелки в столичния квартал Обеля. Всеки от участниците носеше своите семена и ги заменяше с такива, които са му необходими за собствената градина.

Семената бяха основно от зарзават и подправки от „градините на баба“, някои от тях вече позабравени или мислени за изчезнали български сортове.

Споделени

Това е първата размяна на семена в София тази година, която организира Градина за градско земеделие Обеля, а втората среща на мераклиите ще е през май в Елин Пелин. Най- удивителното е, че на такива срещи ходят основно хора между тридесет и четиридесет години, повечето от които имат деца. Има и по-млади и по-възрастни, но това е средната възраст. Те разказаха вдъхновени, че въпреки добре платените си професии, всички са наели заедно с приятелски семейства площи в района на София, Дупница, Кюстендил, и по-далечните квартали на столицата, за да си отглеждат зеленчуците, подправки и овошки сами. За да са сигурни, че ядат чиста и качествена и вкусна храна.

Такса

Много често такива групи са направили договор с училища, които са притежавали площи за опитни полета. Сега срещу наем ги дават на мераклиите. Всички запитани без изключение отговориха, че са отворени за нови членове, но само в случай че са съгласни да работят земята и отглеждат зеленчуците, съгласно правилата в групата. Най- общо те са ориентирани към на природно земеделие, без използване на препарати. Също така новаците са длъжни да спазват изискването за взаимна помощ.

Високи лехи

Още по-вдъхновяваща е историята на градината за градско земеделие в Обеля. В началото на март тя изглежда не особено приветливо, това са огромни пощи близо до последната спирка на метрото, които в първия момент приличат на игрище. Видно е, обаче че има оформени високи лехи и остатъци от миналогодишна растителност. Ето и нейната история , разказа от притежателката на тези полета, които стигат 5 дка Симона Атанасова. Тя е създател на тази градина и инициатор на събитието за семена.


Блокове

 

Оказва се, че тя е собственик на тези пет декара и решава да ги предостави за създаване на множество зеленчукови градини и насаждения с овошки. Целта е разпространение на идеята за градско земеделие, за да сме по-свързани с природата в града, обясни тя.

Миналата година е първата, когато група ентусиасти са започнали да обработват земята и отглеждат зарзават. Преди това са садили дръвчета, а след това слагат телена ограда. Всъщност основната цел е да създадат място за споделяне на добри практики и затова е отворено за всички хора, които са съгласни да спазват правилата за отглеждане в групата.


Пермаобучения

Общо взето пространството е разделено на две части. Едното е Градината Мандала и е предназначено за обучение. В него се учат как да отглеждат зеленчуците с природни методи, на принципа на пермаземеделието. Не копаят, аерират почвата- посипват компост. Използват гребла, вили за да повдигат почвата. Използват копривата, която наблизо расте в изобилие, за да подхранват растенията и да ги пазят от вредители.


Парцели

Симона обясни, че има достатъчно площ зи всеки, който би искал да отглежда зарзават, може да се обърне към нея. Плаща се такса за цялата година от 150 лв., а парцелът е двадесет квадрата. Предстои да се изкопае басейн за напояване, какъвто има всяка пермаградина, усмихна се тя. След като хората си вземат парцела, ще получи помощ и ще бъде обучен. Целта е не всеки да прави каквото си иска, защото е важно разположението на културите. Храненето на земята с различни вещества и съчетаването на самите зеленчуци и билки. Които пък имат значение за опазване на зеленчука.

Боб пешак, зеле кьосе, домат Фаворит

Едни от най- интересните сортове бяха забравеният боб пешак и автентични семена от българското, любимо и крехко зеле Кьосе. Предлагаше ги Архангелка Иванова, която има зеленчукова градина и в Челопечене, както и кошери. Самата тя прави разсади за прекрасни домати и пипер, но не стигат за всичките й познати. Архангелка обясни, че бобът пешак е този, който расте като храст, и не се нуждае от колци. Зелето Кьосе пък според нея е уникален български сорт, но трябва да знаеш как да го гледаш.

От доматите тя притежава розови Биволоско сърце, и червен Фаворит, сорт, който си го пази от някога. Стават големи, червени, сочни с тънка ципа домати. Най-важното е , че са устойчиви на болести. Опитната градинарка обясни, че вече е заложила някои разсади, предстои да ги пикира до края на месеца и май или юни ще започне да ги разсажда навън.

Всичко става в Герман

Светлин Савчев е програмист и заедно със съпругата си и още няколко семейства имат Споделена градина в Герман. Наели са пет декара от общината и имат още свободно място. Плащат такса и са готови да приемат и други мераклии, ако са съгласни с техните виждания за обработване. Повечето имат малки деца и са запалени градинари.

Гледат си зеленчуци за собствена консумация, но ако произведат повече биха продавали. Разполагат с два кладенеца. А на мястото става всичко

Миналата година са имали реколта от салати, домати, краставици, царевици, картофи, аспержи, артишок. Светлин и съпругата му бяха донеси семена от невен за размяна. Търсеха овошки, за да си засадят в Герман.

 

Невен, чубрица, копър и босилек


Освен традиционните семена за краставици, домати и пипер за разсад, участниците във феста търсеха подправки. На особено внимание се радваше старият български босилек, защото днешните му разновидности са много съмнителни, коментира със смях една от участничките, дошла специално за този босилек от Дупница. Той е с мънички листенца и можеш от него и семена да си отгледаш, обясни момичето. Търсеха се още невен, копър, магданоз, целина, аточина, девесил. Любителите на люти чушки си разменяха всякакви сортове, като се започне от кръгли като топчета люти пиперки, та се стигне до дългите, напукани, на които им казват сръбски.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.