Прогноза за уикенда- брой деца-0, мъжът-за риба! Реалност-друга!

Прогноза за уикенда- брой деца-0, мъжът-за риба! Реалност-друга!

Къща-празна. Брой деца-0. Тук вече благославяш майка си, че е склонила да гледа чавето. Мъжът-ще ходи за риба. Къща-празна. Е, мотаят се тук-там два папагала и един джак ръсел, ама ще ги преживея.

Общо взето прогнозата за дългоочаквания е слънчева, спокойна, поспалива и без деца. Вече отправяш благодарствени молитви към небето. Искаш просто седмицата да свърши и да си починеш-от работата, детето, мъжът. Да не готвиш, да не те питат „жена, къде са ми чорапите?”. Или пък детето да мърмори: „Мамооо, пак ли не си ми изпрала дрехите”, защото се присетило да излиза отново с онази жълта рокля, която вчера облече и хвърли в коша с мръсните дрехи. Е, сега ще тормози баба си. Ти си на свобода-ще четеш книга цял ден, ще се излежаваш. Ноооо, засега ситуацията е друга. Все още си на работа, часовникът звъни неумолимо в 7 сутринта. В 7,30 чавето вече пише по вайбър. „Добро утро, мами, липсваш ми!” веднага му звъниш. „Явно вече му е домъчняло за нас”

-Слушаш ли баба си? Чете ли книга, до коя страница стигна? Я ми разкажи, да те видя. А от сборника о математика решава ли задачи? Онзи, който ти купих като дойдохме с баща ти. Да не забравиш таблицата за умножение, ей. Да се излагаш, ама ще питам баба ти и тя ще ми каже. А правихте ли диктовки?”, нареждам аз.

- Мамии, много ми липсваш. Не може ли да ме вземете, обещавам, че ще слушам!

- Да, бе, ще слушаш. И какво е те правя тук. По цял ден ще играеш навън, няма кой да те наглежда, нищо няма да четеш. Нали уж искаше три месеца да стоиш при баба и, а сега е втората седмица”, казвам на малкото човече.

- Скучно ми е. А и децата тук ме дразнят. Викат ми, че съм надута софиянка и говоря на шопски”, казва дъщеря ми.

- Говори правилно, това е важното. Колко да ти обяснявам. А и искам малко да си почина, и аз съм човек, бе дете”, жалвам се пред нея.

- А няма ли да ходим на море, лято е. Не може да не отидем!”, казва детето.

- Нали ти казах, че това лято забравяме за хотелите. Страх ме е от тоя коронавирус. Като знам какви са чистници, ще вземем да лепнем нещо. Не ми се рискува. Ще преживееш едно лято без море. А и имам много време до отпуската.

- Само работиш. Ти няма ли да почиваш някога?

- Още един месец и излизам в отпуск, цели десет дни”, обещавам аз. Заръчвам на чавето да слуша баба си, да се храни, мие зъбите, да чете книгите от списъка и т.нат. Засега отбивам атаките и продължавам с ежедневните задължения. Но и мечтая за уикенда.

Изведнъж ти звънят от офиса, шефът поръчва да изготвиш важен доклад. Трябва да е готов за няколко дни. Но, за целта трябва да изчетеш 150 страници. Ей така, набързичко, за да се подготвиш. Казваш си, че за два дни ще се справиш. Ще се напънеш и ще успееш, нали уикенда чука на вратата. Мъжът ще е за риба, детето го няма. Живот. Изведнъж мъжът ти звъни.

-Жена, детето ми звъни през 10 минути. Мъчно му е за нас. Няма да стане тая работа да стои при майка ти цяло лято. Давай да го прибираме!

- Как така ще го прибираме? Кой ще го гледа?”, подскачам като опарена аз.

- Ще се оправим. Ще я вземам с мен на работа, ще видим, отвръща той.

- Да, бе! С тоя вирус да обикаля с тебе, да пипне някоя зараза. Там й е добре. Майка я гледа, храни я, тича на воля!

- А, бе не знам. То и на мен ми е мъчно, не сме свикнали без детето. Айде, ще видим, ама по-добре да ходим да я приберем, да си е при нас. Само ще я мисля иначе”, казва жално мъжът.

- Ти нали за риба щеше да ходиш?

- Е, друг път! Направо приготви багажа и събота да пътуваме!

Направо ти се плаче. Къде е мечтаният уикенд? Нали щеше да спиш, да четеш книжка, да не готвиш, да не чистиш. Без дете и мъж. А и сега с този доклад, дето трябва да го напишеш. Втасах я пак. После защо съм полудявала. Ами как няма да полудееш, то едно ли е. Десет ръце да имаш, няма да смогнеш. Ама нали мама е супер герой, все някак ще оцелее. И в работата, и вкъщи. И ще изчисти, и ще сготви, и детето ще прибере да е при нея. Мила семейна картинка. А мечтаният уикенд-някой друг път!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.