Профилактиката е много важна, но повечето здравни системи са ориентирани към лечението, което дава ефект веднага, казва в интервю за "Монитор" началникът на Клиниката по ендокринология в Александровска болница

- Проф. Каменов, неотдавна в България се проведе международна научна конференция по въпросите на диабета. Знае ли се колко са засегнатите от заболяването в България?

- В световен мащаб те са около 400 млн. души. Очаква се към 2045 година те да нараснат на 650 милиона. Знае се, че всеки един на 11 души на земното кълбо има диабет във възрастовия интервал от 20 до 79 години. За България данните за диабет са 7,9% от населението. Има обаче и много хора, които не са се изследвали и не знаят диагнозата си. Като се сумира, излиза, че в нашата страна имаме 564 000 души с диабет, което е над половин милион.

- Тази цифра не е ли твърде голяма за малка страна като нашата?
- Този брой е в рамките на очакваното. България не прави изключение от общата световна тенденция за увеличаване на заболеваемостта от диабет. Към момента 21% от хората със заболяването са над 65 години. Честотата на диабета в тази възрастова група е доста по-висока. Тоест, хората над тази възраст са два пъти повече, отколкото в останалите възрастови групи.
- Къде боледуват повече хората – в големия град или в малките населени места?
- По-често хората боледуват в селата, тъй като са по-възрастни. В градовете отиват по-младите хора. От тази гледна точка имаме и различия в честотата на диабета.
- Наблюдава ли се увеличаване на децата с диабет?
- Има известно нарастване на случаите. При децата обаче диабетът е от първи тип и е основно с автоимунна етиология. Той е много по-рядък спрямо този от втори тип. Тревожно е, че в световен план се увеличават децата с диабет втори тип. Това се дължи на стила на живот, по-точно на обездвижването, заседяването пред екрана, независимо дали той е пред телевизора или на компютъра, консумацията на газирани напитки, нездравословното хранене. В резултат затлъстяването и наднорменото тегло засягат 25-30% от децата в световен мащаб, което е особено тревожно, тъй като е предпоставка за отключване и развиване на заболяването.
- Ние, възрастните, малко или много четем повече за симптоматиката на заболяванията. Кога обаче родителите трябва да заведат детето си на ендокринолог?
- Ако детето е с повече килограми, трябва да се направи преглед при ендокринолог, който ще назначи и съответните изследвания – измерване на кръвната захар и да се определи въглехидратният толеранс. Това се прави при диабет тип 2. Ако обаче имаме класическия първи тип, при него все още не се е наложила някакъв определен тип превенция.
- Съществува ли зависимост между депресивните състояния и паникатаките, от които в днешно време страдат мнозина и развиването на диабет?
- Диабетът е доказан рисков фактор за сърдечносъдови заболявания. Оказва се обаче, че връзката диабет и депресия е много сериозна, още повече че той, бивайки сам по себе си сериозно заболяване, може да предизвика или да задълбочи наличието на депресивната картина. Много от психичните заболявания водят до инсулинова резистентност и покачване на теглото. По-точно, всичко тръгва от предписваните при тях лекарства. В резултат на медикаментите килограмите в повече водят до диабет. Те водят до покачване на пролактина – хормона, който се отделя в хипофизата. Когато той е в по-високи количества, потиска половата ос и при двата пола. Потискането на мъжката полова ос води до т. нар. хипогонадизъм, а той увеличава риска от затлъстяване и захарен диабет.
- Как се отразява при жените?
- При жените се стига до нарушаване на менструалния цикъл, теглото може да се увеличи. Ефектът също е неблагоприятен. Някои антипсихотици могат да покачат пролактина няколко пъти. Тогава менструацията може да спре. Това са допълнителни рискови фактори за развиване на заболяването.
- Ясно е, че когато симптоматиката на диабета се появи, вече е късно. Въпреки това има ли белези, по които човек може сам да се ориентира, че нещо се случва, че трябва да се изследва и да отиде за направление при своя личен лекар?
- Аз смятам, че всеки пациент, който наблюдава покачване на теглото, трябва да потърси съдействие от специалист. В България 2/3 от населението е със затлъстяване. Много хора все още смятат, че това е само естетически проблем. Всъщност затлъстяването е признато за болест от всички международни организации, включително и от Световната здравна организация, както и от Европейската медицинска агенция. То е хронично заболяване. Това е най-честият, базисният облик – фенотип на пациентите, които развиват захарен диабет. Те са в 80% повече с наднормено тегло и затлъстяване. Затова усетим ли, че нещата с килограмите вървят нагоре, трябва да потърсим причината и да вземем мерки, за да се спре натрупването на излишно тегло. В момента ние, медиците, говорим за пандемия от захарен диабет, но тя хронологично се предшества от пандемия от затлъстяване. И това е в световен мащаб! По света има над 600 млн. души със затлъстяване, а към момента хората с диабет са около 430 млн. души. След години тези със затлъстяване ще бъдат милиарди. Съответно диабетът веднага ще отреагира с покачване.
- Само до преди десетина години за преобладаващата терапия спасител се смяташе инсулинът и инсулиновите аналози. Какви са терапиите сега?

- Към днешна дата те са много. Внедрените през новия ХХI век са много добри. Има три нови групи, даващи отлични резултати. Те са GLP-1 рецепторни антагонисти, DPP-4 инхибиторите и SGLT-2 инхибиторите.
- Каква е разликата между тях и предишните медикаменти?
- Разликата е, че те действат по принципно различен механизъм спрямо всичко, което имахме досега. Едните действат в бъбреците, а другите действат на панкреаса, черния дроб и много други органи, включително и в мозъка. Например GLP-1 рецепторните антагонисти намаляват апетита, като отиват директно в мозъчните центрове, имащи отношение към апетита. Тези нови лекарства от 2015 година насам получиха много сериозна подкрепа като средства, намаляващи сърдечносъдовия риск. Авторитетни проучвания установиха, че приложението им може да го намали. Пациентите не само с диабет, както и останалите, най-често умират от сърдечносъдови заболявания. Затова тези нови медикаменти удължават живота, предпазват от тежките инциденти – инфаркти, сърдечна недостатъчност, някои от тях дори от инсулти. С тези си благоприятни ефекти те постепенно се изкачиха високо в терапевтичните алгоритми – това са схеми, които се препоръчват за лечението на захарния диабет.
- Достъпни ли са тези лекарства за българския пациент?
- Тези лекарства ги има и у нас. Ние можем да лекуваме с тях нашите пациенти. Има, разбира се, някои ограничения, тъй като те са скъпи и те трябва да стигнат до най-нуждаещите се от тях. В това отношение България е много напред, включително и спрямо Германия и Полша, които са по-добре икономически, тези медикаменти се изписват при много по-сложни режими, тъй като се реимбурсират, както и тук.
- Имате ли наблюдение дали здравноосигурените ходят редовно на профилактични прегледи, независимо от ограничения пакет по линия на НЗОК?
- За съжаление българинът е склонен да отиде на лекар, когато започне нещо да го боли или се появят някакви сериозни и тревожни симптоми. Мисленето у нас по отношение на профилактиката малко е изостанало. Това е направление, в което си струва да се работи. По-добре е да се опитваме да избегнем едно заболяване, отколкото след това да се налага да го лекуваме.
- Може ли диабетът да бъде избегнат?
- Да, може. Ако, макар и в по-малък процент, не може, то има възможност да бъде достатъчно отсрочен във времето.
- Как гледате на необходимостта от създаване на национална профилактична програма за диабет?
- Профилактиката е нещо, което в световен мащаб все повече привлича интереса на специалистите. Центърът на вниманието се измества към нея, тъй като големи фарма-икономически анализи са установили, че профилактиката възвръща средствата, които са били инвестирани в нея. Проблемът е, че това не става толкова бързо. Ние мислим за ефекти, които ще избегнем след години. Принципно повечето здравни системи са ориентирани към лечението, което дава ефект сега, веднага. Профилактиката си струва в дългосрочен план, но това са също не малко средства. Колкото до национална програма, имали сме не малко. Въпросът е не толкова дали всичко ще бъде написано, отколкото дали то ще бъде изпълнявано.
 

Визитка:

- Завършва Медицинския университет София през 1985 г.
- Придобива специалност „Вътрешни болести“ през 1996 г., завършва магистратура по здравен мениджмънт
- Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ
- Взел е участие в многобройни национални и международни конгреси и семинари по специалността

Има над 320 научни трудове, цитирани в повече от 1000 медицински списания и книги в чужбина
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини