Няма определение за суперхрани, бобът и киселото мляко също може да са такива, казва в интервю за "Монитор" началникът на отдел „Храни и хранене“ към Националния център по обществено здраве и анализи

- Проф. Дулева, след като наредбата за промяна в храненето в детските градини и ясли бе подложена на обществено обсъждане, кажете, ще се стигне ли до консумирането на по-малко количество бял хляб и захар от децата?

- Наредбата въвежда изисквания за здравословно хранене на деца от 3-6 години в детски градини. В тази възраст стомашно-чревният тракт е все още незрял, поради което се препоръчва да започне внимателно използване на пълнозърнести продукти в малки количества и постепенно. Поради тази причина въведохме изискване във всеки основен прием да има по един представител на зърнените храни, а пълнозърнестите видове (хляб, макаронени изделия или друг представител от групата) да се предлагат в менюто само в едно от храненията за деня. Децата трябва да привикнат към пълнозърнестите продукти, при възрастните вече се препоръчва 50% от зърнените храни за деня да са пълнозърнести. Предвидили сме това, което е подходящо за физиологичните възможности на детския организъм.

- Преди време майки изпратиха свои рецепти, в които настояват в менюто да се включат суперхрани като авокадо и киноа, какво е вашето мнение?
- На първо място трябва да разграничим същността на наредбата от рецептурника. Наредбата цели осигуряване на здравословно хранене на децата, определя изискванията към отделните групи храни, за да се осигури адекватен прием на енергия и хранителни вещества в съответствие с физиологичните им потребности. Сборникът е незаконодателен документ, разработено ръководство от експерти, което дава възможност да се улесни прилагането на наредбата. Но точно тя определя изискванията към храненето, за да бъде то балансирано, подходящо за конкретната възраст и което да осигури нормален растеж, развитие и дългосрочно добро здраве на децата. Промените са съобразени със съвременните научни доказателства, с промените във физиологичните норми, които публикувахме миналата година. Те се осъвременяват на десет години. В този период се натрупаха нови доказателства, които определиха много по-точно физиологичните потребности от енергия и хранителни вещества в различните възрастови групи. Важно е да се отбележи, че има една съществена промяна в това отношение, като за тази възрастова група са определени много по-точно енергийните потребности, които вече са малко по-ниски, с около 150-160 килокалории на ден. Също така се доказа, че в тази възраст е изключително важно децата да получават достатъчно количество белтък, досега съществуващите изисквания бяха 15% от енергийния прием за деня да бъде за сметка на белтъка, но в резултат на нови научни доказателства делът на белтъка трябва да е 20 енергийни процента. Запазва се относителният дял на мазнините, които в детската възраст трябва да са 35% от енергийния прием за деня. Леко се понижават потребностите от въглехидрати, като това е за сметка на ограничаване хранителния прием на простите захари, на добавената захар, като се запазва приемът на сложни въглехидрати - полизахаридни комплекси от зърнени продукти, зеленчуци, които се разграждат по-бавно, по-дълго осигуряват енергия. Това е много съществено.
- Но смятате ли все пак, че в менюто на децата трябва да присъстват т.нар. суперхрани?
- В сборника, който вече е подготвен и съответства на наредбата, са включени традиционни български храни и ястия. Също така трябва да си отговорим на въпроса какво изобщо представлява суперхрана, все още не съществува определение, това е маркетингов термин. В този смисъл суперхрана може да бъде и бобът, и киселото мляко например. Сборникът няма законодателен характер, но в него са включени голям брой и разнообразни рецепти, които дават възможност да се изгради здравословно меню. Според наредбата не се допуска например използването на колбаси като основни ястия. От месните продукти като част от закуската може да се предлагат само шунка или филе, които са произведени без механично отделено месо и без формовано месо, с определено съдържание на сол и мазнини. Миналата година към Министерство на здравеопазването беше създаден научно-експертен съвет по хранене, в който членуват председателите на всички асоциации на производители на храни. Например съвместно с Асоциацията на месопреработвателите в България разработихме утвърдени стандарти за такъв вид шунка и филе, които са от 100% месо, с минимално количество технологични добавки за осигуряване на безопасността, с намалено съдържание на сол и ниско съдържание на мазнини, които са подходящи за децата. Съществува Български държавен стандарт за кисело мляко, сирене и кашкавал, които са с по-ниско съдържание на сол. Има утвърдени стандарти за три вида хляб - бял, „Добруджа“ и типов. Предстои разработването и за пълнозърнест, ръжен, ръжено-пшеничен хляб. По този начин искаме да се гарантира качеството на продуктите, които са разрешени в детските заведения.

- Според проучванията преди време децата ни бяха сред най-затлъстелите в Европа, има ли промяна в това отношение?

- Да, бих казала, че има промяна. Разполагаме с изключително богата база данни за храненето и хранителния статус на децата, тъй като периодично провеждаме национални проучвания. Резултатите от тях показват, че при децата до 5-годишна възраст нямаме висок процент на деца със затлъстяване (около 5%). Данните от изследвания, които провеждаме съвместно със Световна здравна организация през 2008, 2013, 2016 година, при деца в първи клас на 7-г. показват, че нивата на наднормено тегло и затлъстяване се задържат на едно и също ниво за посочения период. Наблюдава се и промяна в предлаганите храни и напитки в училищните бюфети за сметка на увеличаване наличието на плодове и зеленчуци, сокове, мляко и млечни напитки и намаляване предлагането на чипс, снакс и др. солени храни, напитки със захар, захарни и сладкарски изделия и др. Все повече училища имат извънкласни дейности, свързани със здравословно хранене. При 7-9-годишните ученици и тези на възраст 14-18 години наблюдаваме тенденция за намаляване на дела на децата със затлъстяване. Като този процес е по-изразен при момиченцата. Така че предприетите комплексни мерки, включително законодателни, имат реално отражение. Първо, разработихме препоръки за здравословно хранене в различните възрастови групи, които бяха база за създаване на нормативни документи – наредби за здравословно хранене на деца в училище, в детски градини и детски ясли. Към всяка от наредбите сме разработили отделен сборник с рецепти, които помагат на хората от системата да прилагат тези наредби по възможно най-добрия начин. В актуализираната наредба за здравословно хранене в детските градини са определени специфични изисквания към кулинарните технологии, забранено е използването на напълно и частично хидрогенирани масла, тъй като са с високо съдържание на наситени и транс мастни киселини. Разработени са продуктови набори, които определят среднодневните количества от всички групи храни в съответствие с потребностите на децата. Използването на продуктовите набори дава възможност да се изготви седмично меню, което да включва два пъти седмично бобови храни, веднъж риба, два пъти седмично месо, един постен ден и един с яйца. Често неспециалисти не разбират смисъла им, но те са ценни за планиране на седмичното меню и предварителното закупуване на продуктите и за осигуряване на здравословно и оптимално хранене на децата. Включено е разпределение на енергийното съдържание на храната за отделните хранителни приеми при целодневно хранене. Всички направени промени са базирани на съвременна наука за хранене и на научни доказателства за удовлетворяване на физиологичните потребности на децата.

- А наистина ли бебешките храни са с по-високо съдържание на захар от необходимото, дори от СЗО излязоха с препоръка за промени в това отношение?

- Да, това е факт. Има голямо проучване на предлаганите храни, предназначени за деца до 36-месечна възраст, като страната ни участва в него. Ние сме изследвали 3153 продукта в 91 търговски обекта, в два квартала в София. Изследването е на база на обявената информация на етикета. То е извършено и в други страни от ЕС. Оказва се, че един от установените проблеми е високото съдържание на захари в изследваните храни. СЗО препоръчва да се ограничи съдържанието на захари в храните за деца, като се намали използването на захари, сиропи, мед, плодови концентрати, които се добавят заради сладкия вкус в храните за кърмачки и малки деца. Високото съдържание на захар може да засили риска от наднормено тегло и кариеси, а привикването със сладкия вкус от ранна възраст може да създаде нежелано предпочитание към такива храни. СЗО препоръчва плодови напитки, плодови пюрета, млечни алтернативи и сладкарски изделия да не се предлагат като подходящи за деца до 36-месечна възраст, да се ограничи включването на плодови пюрета в детските храни до 5%, да се подобри етикетирането, да се ограничи влагането на сол, да се определи минимална енергийна плътност на храните за малки деца и др.


Визитка:

Проф. Веселка Дулева е началник-отдел “Храни и хранене” към Националния център по общественото здраве и анализи

Тя е национален консултант по хранене и диететика

Представител е на България по хранене и хранителна политика в Световна здравна организация

Завършила е медицина в София, защитила е дисертация по клинична витаминология и диетотерапия при пациенти с хипертонична болест и затлъстяване в Института по хранене в Москва, Русия

Има двугодишно обучение по международно законодателство по храни в Мичиганския щатски университет, САЩ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини