Проф. Валентин Казанджиев: Студената и суха пролет ще погуби овошките

Проф. Валентин Казанджиев: Студената и суха пролет ще погуби овошките

В четвъртък ще е пикът на ниските температури, ще паднат до -2

Сушата ще забави засяването на слънчогледа и царевицата, казва в интервю за "Монитор" ръководителят на секция „Агрометеорология“ в НИМХ

- Проф. Казанджиев, каква пролет да очакваме? След сухия февруари има ли опасност от засушаване и сега?

- Всъщност нека да започнем от това, което вече наблюдаваме като процес. От вторник започна понижение на температурите. Вече навсякъде има нацъфтели овошки, особено от костилковите - череши, джанки... В четвъртък ще бъде пикът на най-ниските температури, като се очаква да стигнат до 2 градуса под нулата. Това особено се отнася за Западна България и високите котловинни полета - Софийско, Пернишко, Кюстендилско. Ако прогнозата се сбъдне, ще бъдат нанесени сериозни щети на цъфналите овощни дървета. Освен това сушата, която започна още с нетипично топлото време през февруари, продължава и през март. Очаква се април да бъде по-студен и по-сух от нормалното. Първото десетдневие на месеца ще започне също с хладно и неустойчиво време, но без очаквания на валежи. В началото на месеца също ще има отрицателни температури. Това ще нанесе допълнителни щети на цъфналите овошки. Сушата има отношение към възстановяването на вегетацията на есенните култури, които в момента се намират във фаза братене. Става дума за пшеницата и ечемика. Отсъствието на влага в почвата ще задържа тяхното развитие. По-ниските температури няма да им навредят, но ще стопират развитието им. Сушата също ще повлияе неблагоприятно. Тя ще попречи на навременното засяване и поникване на слънчогледа. В момента текат оптималните срокове за това в равнинната част на страната. Ако сушата продължи и се задълбочи и през април, това ще окаже негативно въздействие и върху сеитбата на царевицата. Така че в общи линии сме поставени в доста неблагоприятна обстановка и картината, която се очертава, не предвещава поне засега високи резултати от дейността на земеделските производители.

- Какви са изводите ви от зимата, като че ли беше по-топла?

- Да, зимата беше относително топла. В началото беше влажна, но пък февруари се оказа сух и много по-топъл от нормалното. В резултат на това някои от есенните култури излязоха от състояние на покой и преминаха към частична вегетация. Така се постигна доста положително за този момент изравняване на развитието на есенните култури, които също бяха закъснели поради есенната суша. Така че нищо не е загубено.

- Но може и да се навакса валежната норма?

- Ако разчитаме само на природата, отговорът е да, но не се знае в каква степен. Тук е ролята на човека, който може да регулира този процес. Не можем да си позволим да провеждаме модерно напоително земеделие, тъй като системата за изкуствено напояване в по-голямата си част е разрушена. Разчитайки на природата обаче, поне засега тя не обещава да компенсира отсъствието на вода.

- Кои райони ще са най-засегнати?

- Най-засегнати от сушата засега са районите в Северозападна България, също така Централна, Североизточна и Югоизточна. Както виждате, почти цялата страна е засегната от засушаването, но най-голям е проблемът в Северозапада.

- През последните няколко години пролетта е доста хладна и дъждовна. На какво се дължи това?

- Сега обаче ще бъде хладна и не толкова дъждовна.

- Защо обаче зимите вече са по-топли, а пролетта като цяло е по-студена? Тази зима отново попадна в топ 5 на най-топлите.

- Това се дължи на промяна в общата атмосферна циркулация, която не се диктува само от времето и климата на нашата страна, а има планетарен мащаб. В момента например в Австралия има непоносими горещини. Всичко това е резултат от тази нарушена циркулация, а на какво пък се дължи тя, това вече предизвиква много въпроси. Отговорите на специалистите обаче най-общо са, че се касае за антропогенното въздействие на хората. Особено в индустриално развитите страни. Там антропогенното въздействие силно нарушава равновесието в природата и води до тези процеси, на които сме свидетели. Става дума за ураганни ветрове, бързи и резки промени на времето.

- Променят ли се сезоните тогава?

- Не, те си остават четири. Ние се намираме в умерената климатична зона, но се наблюдава скъсяване на продължителността на преходните сезони пролет и есен. Минаваме много бързо от зима към лято. Есента се оказва само месец или месец и половина и бързо преминаваме към зимата. „Тук е заровено кучето“ и затова не успяваме да се пригодим. Адаптацията изисква гъвкави системи за реакция.

- Наблюдават ли се вече нетипични за нас явления, очакват ли ни катаклизми, ако може да се прогнозира това?

- Отговорът не може да е еднозначен, но дори в момента се намираме в неестествени климатични явления. Както споменах, февруари беше ненормално топъл, март също. Освен това дойде астрономическата пролет, а времето захладня. Всичко това са аномалии.

- Очакват ли ни наводнения?

- Не бих казал, защото не се очакват резки повишения на температурите. Във всички планини има доста големи количества сняг, който наваля през декември и януари. До наводнения може да се стигне, когато има рязко повишение на температурите, съпроводено с валежи. Това е условието, защото в такива случаи компенсационните водни басейни, каквито са язовирите, се оказват пълни и започва изпускане на водата. На този етап няма индикации за това.

- Занимавате се с агрометеорология, но все пак можете ли да кажете какъв Великден ни очаква? Сигурно хората вече се вълнуват какво ще бъде времето тогава?

- Мога да отговоря по следния начин - през третото десетдневие най-вероятно ще се запази динамиката на атмосферата, като ще останат условията за валеж. Но те ще са в следобедните часове, краткотрайни и с петнист характер, с различна интензивност и придружени от гръмотевични бури.

- Каква е прогнозата за лятото, според някои ще бъде дъждовно?

- Може да се направи прогноза отсега, но в повечето случаи тя се основава на климатична информация и може да се окаже неточна. Заради това се въздържам да правя такива. Такива прогнози нямат претенции за точност.


ВИЗИТКА:

Завършил е Лесотехническия университет

Работил е в системата на горите

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.