Снимки

Артистът трябва да поведе хората след себе си, а не да се крие в кулата от слонова кост, казва ректорът на НАТФИЗ в интервю пред "Монитор". Разговаряме с него за юбилея на Националната академия за театрално и филмово изкуство и 24 май.

 

 

- Проф. Семерджиев, през 2018-а Националната академия за театрално и филмово изкуство навлезе в своята 70-годишнина. Какви събития ще ознаменуват този юбилей?

- Наситили сме годината със събития – малки брънки от една верига, които, като се съберат, ще стане като златните ланци на мутрите, тежки цял килограм. Само ден преди дипломирането на сегашния випуск тържествено чествахме 100-годишнината от рождението на проф. Гриша Островски. На 4 юни пристига световноизвестният продуцент Мартин Браун, работил с Баз Лурман във филмите „Мулен Руж“, „Ромео и Жулиета“ и др. Той ще изнесе серия лекции и упражнения за международните копродукции. Същата седмица Хайнер Гьобелс – голям европейски театрален режисьор и композитор, ще стане доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Два дни след това идва вицепрезидентът на един от най-мощните производители на кинокамери –„Арифлекс“, за да обсъдим възможности за стажове, ползване на техника и т.н. Задава се и огромен семинар по фотография с френски, американски, британски майстори на обектива във връзка с 25-годишния юбилей на специалността. През есента званието „Почетен доктор” ще бъде присъдено на именития македонски драматург Горан Стефановски, по чиято пиеса „Черна дупка“ класът на проф. Иван Добчев има дипломен спектакъл... Така че юбилея ние го възприемаме по-скоро като повече работа и възможности за усъвършенстване. Винаги съм вярвал, че човек трябва да празнува добре свършената работа, а не някакви абстракции. Възпитаниците ни трябва да се научат, че в професията си ще работят и по Великден, и по Коледа, и по Нова година. В дните, когато хората почиват, ние ги забавляваме или ги караме да се замислят.

- Какво по-модерно и различно ще предложите на бъдещите кандидат-студенти? Ще има ли нови специалности?

-Тези, които сега ще кандидатстват, ще имат освен традиционните специалности и 3 нови. Две са в областта на киното и телевизията: едната е филмов и тв дизайн, другата – визуални ефекти. В областта на театъра пък създаваме специалност „Театрална продукция“ с 3 профила: организационен – за мениджъри, организатори на маркетинга, PR на трупа; художествен – за асистент-режисьори, които осъществяват връзката между техническия и творческия състав в театъра, за преподаватели в кръжоци, драмсъстави, школи и т.н.; технически – за обучение на дизайнери по осветление, звук, по театрална механизация.

- С какво от направеното в третия ви ректорски мандат си струва да се похвалите навръх 24 май?

- Реформата, която изградихме за образователните ни програми в екранните изкуства – за интензифициране на обучението и по-широк профил в І курс, а по-тясна специализация след това, навлезе и в сценичните специалности и дава вече много добри резултати. Следващата година ще имаме мащабно световно събитие, което ще събере на територията на НАТФИЗ световните организации на висшите училища в областта на киното, театъра, музиката, изобразителното изкуство, представители на ЮНЕСКО и др. Ще обсъждаме липсата на достатъчно адекватно образование по изкуствата в основното и средното образование. Никъде по света например децата не се обучават в аудиовизия, а те на 3-4 години започват да работят на компютър, сами създават аудиовизуални продукти, без да са наясно с естетическите им параметри. Ще говорим за науката в изкуството – да се изяснят механизмите за оценка на качеството му. Освен всичко, трябва да се помисли хората на изкуството да имат специален паспорт за достъп до забранените зони на войни, насилие, нарушаване на човешките права, защото те могат да предотвратят кризите и конфликтите по-успешно, отколкото след това Червеният кръст да събира труповете... Президентът Румен Радев прие да стане патрон на този форум.

- Наред с изпълнението на управленските си планове продължавате да преподавате кинодраматургия. Променят ли се с годините интересите и приоритетите на вашите възпитаници?

- Преподавам активно и отделям доста време от живота си за общия контрол над учебния процес, защото искам да съм близо до пулса на младите. В кинофакултета няма студент, когото да не познавам по име, да не зная творческите и човешките му възможности и проблеми. И в театралния факултет съм опознал голяма част от хората. В областта на изкуството личният контакт и усещането на студента, че неговият учител е до него във всеки един момент, са изключително важни. Приоритетите няма как да не се променят: виждам, че студентите от самото начало са мотивирани да стигнат до своя зрител и съм много доволен от това. В никакъв случай не отричам процеса на духовно самоусъвършенстване чрез изкуство – той е важен, но фокусиран единствено в себе си, става безсмислен, защото човек не живее в изолирана среда, а в общество. И артистът трябва да поведе хората след себе си, а не да се крие в кулата от слонова кост.

- Международните контакти винаги са били силна страна във вашата дейност. Как изкушихте известния американски драматург Роналд Рудол да гостува в НАТФИЗ? На 26 май той ще пристигне в София, за да гледа своята пиеса Papas in Motion в изпълнение на български студенти.

- Истината е, че той беше научил през Фейсбук за успеха на постановката на класа на проф. Атанас Атанасов. Доколкото разбрах, някои от студентите са се свързали с него и Рудол е проявил желание да дойде. Така че и аз бях изненадан. Това не е моя инициатива, но е добре, че се случва – винаги съм мечтал да не съм единственият, който създава и поддържа международните контакти на Академията.

- Миналия месец в Копенхаген присъствахте на връчването на Специалната награда за принос в европейската култура на един от най-изтъкнатите съвременни кинорежисьори – Ларс фон Триер. Познавате ли се лично с този ексцентрик?

- С Ларс фон Триер се познавам от 1984 г., когато и двамата бяхме все още студенти. Той представи дипломния си филм на студентски кинофестивал в Мюнхен, където пък аз бях в журито. Дадохме му наградата. Имали сме спорадично общуване през годините, после то прекъсна, а преди известно време се възобнови. Винаги съм смятал, че той е ако не най-големият, то един от 10-те най-големи европейски режисьори. Изключително търсеща личност и дълбоко духовен човек. Често пъти е бивал крайно неразбран, защото е наистина твърде ексцентричен, но екстремното му поведение е в резултат от това, че върви с много крачки пред съвременниците си. Ларс фон Триер е толкова напред в оценката на човешките отношения, че му е скучно да си губи времето с безсмислени неща. С речта си при получаването на наградата, чийто първи носител е бил Уинстън Чърчил, а през годините е била връчвана на титани от сферата на науката и изкуството като Нилс Бор, Бертран Ръсел, Хана Арендт, Алберт Швайцер, Ингмар Бергман, Вацлав Хавел, Кшищоф Кешловски, Орхан Памук и др., за сетен път доказа, че е хуманист от висока класа. Ненапразно на фестивала в Кан се преразгледа отношението към него и тази година го поканиха отново. Дори да си е позволил да каже нещо неуместно, както например това, че съчувства на Хитлер, то не е било направено от антихуманистични подбуди, а поради неконвенционално мислене. От гледна точка на обикновения човек това може да е скандално, но от творческа гледна точка е нормално – трябва да разбереш всеки персонаж, да влезеш в неговата същност, за да си верен при описанието. Ако само заклеймяваме един персонаж, който и да е той – Хитлер, Сталин, Наполеон или Иван Грозни, това няма да допринесе за дълбочината на образа и черно-бялото изображение няма да е от полза за изкуството.

- Вие сте и действащ сценарист. Ще видим ли скоро на екран филма „Разруха“ по едноименния роман на Владимир Зарев, за който написахте сценария?

- За „Разруха“ нищо не мога да кажа: филмът отдавна е готов, но има доста неизвестности и за мен. А с Владимир Зарев имаме прекрасно взаимодействие. За мен неговият „Поп Богомил, или съвършенството на страха“ е сред най-значимите български романи, но е много езотеричен и труден за превеждане на филмов език. На мен много ми се иска да се заемем с него, той обаче като че ли настоява за „Светове“ - история от родния преход, и може би е прав... Дай Боже да се осъществят по-бързо намеренията ни, защото в България всяко нещо отнема изключително количество време. Нещата, които хората правят за 3-4 месеца, ние ги правим за 3-4 години.

- В световен мащаб тв продукциите дръпнаха напред и сега те, а не голямото кино, диктуват тенденциите в седмото изкуство. Как се обяснява това?

- Телевизията си позволи да влага значителни суми за привличане на големи актьори: вземете Антъни Хопкинс в „Западен свят“ или Кевин Спейси в „Къща от карти“. Сериалите днес не се гледат само от домакини, безработни и пенсионери, защото се занимават със сериозни въпроси, съсредоточават се върху реалните проблеми на обществото. А и все повече се опитват да изглеждат като доброто кино, да следват неговата естетика. Сериалите тепърва според мен имат място за развитие и в България, където ролята на виртуалната реалност и интернет още не е толкова голяма.

 

ВИЗИТКА:

* Проф. д-р Станислав Семерджиев е роден в Пловдив през 1963 г.

* Завършил е английска езикова гимназия, а след това ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“

* Двукратно (2003-2011) е избиран за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство, а през 2015 г. печели трети 4-годишен мандат

* От 2011 г. е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища (CILECT), след като два пъти е бил неин вицепрезидент

* Той е сценарист, драматургичен консултант или продуцент на повече от 50 филмови и телевизионни проекта за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Великобритания, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция, България

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

България има огромен потенциал, защото има хилядолетна история и нация с морални ценности

Дизайнерът Алберто Веделаго: Хората не се поглеждат обективно в огледалото

България има огромен потенциал, защото има хилядолетна история и нация с морални ценности

В тъмносин костюм един мъж може да направи впечатление и на английската кралица, казва в интервю пред "Монитор" италианският дизайнер Алберто Веделаго.