Проф. Рафаеле Бруно ексклузивно за „Монитор“: Коронавирусът съкращава живота на тежко болните с 10 години

Проф. Рафаеле Бруно ексклузивно за „Монитор“: Коронавирусът съкращава живота на тежко болните с 10 години

Ако има втора вълна, не мисля, че ще е тежка като първата, но не защото вирусът е станал по-добър, а защото го познаваме по-добре

Опитът от азиатските страни показва, че трябва да свикнем със съжителството с него, защото ще е дълготрайно, казва експертът

- Проф. Бруно, от няколко дни в Италия се твърди, че втората вълна на COVID-19 ще ни залее през есента и че ще бъде много по-унищожителна от първата, която вече преживяхме. Така ли е?

- За първи път, откакто страните започнаха да разхлабват ограниченията, миналата седмица в Европа бе отчетен ръст на седмичния брой на заболелите от коронавирус. Имайки предвид постоянния спад на регистрираните данни за новозаразените и починалите, в момента като че ли няма основания за такава хипотеза. Но вирусът SARS-CoV-2 (бел.р. - COVID-19) не е изчезнал и развитието му понастоящем е непредвидимо. А тъй като липсват и ваксина, и ефикасно лекарствено лечение, както и поради все още ниското ниво на колективен имунитет, изведнъж може да се развие бърз ръст на предаване на заразата. Нашите хипотези за втора още по-ужасна вълна се основават на натрупания опит от предишни подобни пандемии, като например испанския грип от 1918 г., но неговият вирус е бил различен. Така че не мога да правя предвиждания. Ако за нещастие възникне втора вълна, мисля, че няма да бъде тежка като първата, но не защото коронавирусът е станал по-добър, а защото го познаваме по-добре и знаем как да се справяме с него. Все пак искам да кажа, че рискът от една втора вълна зависи от нас и от това доколко ще съумеем да спазваме ключовите мерки за борба с вируса.

- Ако трябва да се борим и с тази вълна, какъв ще е животът ни в близко бъдеще?

- Опитът на азиатските страни, които първи се сблъскаха с разпространението на новия коронавирус, ни учи, че трябва да бъдем нащрек, докато сме принудени да съжителстваме със SARS-CoV-2. Държави, които сякаш бяха осъществили пълен контрол върху епидемията, внезапно трябваше да се справят с малко или повече големи и опасни огнища на COVID-19, възникнали от случаи на заразени сънародници, връщащи се от чужбина – например Хонконг и Тайван. Всичко това ни кара да осъзнаем налагащото се дълготрайно съжителство с новия коронавирус и да разберем, че пандемията е проблем за всички нас, борбата с който е на глобално равнище, а не на базата на постигнатото в дадена държава. Тъй като първата, която се е справила, ще трябва да изчака да се справят и всички останали. Ето защо ще трябва да свикнем да съжителстваме, носейки предпазни маски, миейки ръце и спазвайки социална дистанция.

- Напоследък излязоха много публикации, според които коронавирусът не е обикновен грип, който идва и си отива, без да оставя следи в човешкия организъм...

- За човек, който е успял да се излекува от коронавирус, несъмнено най-лошото вече е отминало. Но не е казано, че бързо ще се върне към предишния си живот. Периодът на възстановяване, особено на онези, които са били подложени на интензивно лечение, е бавен и поетапен. В някои случаи пораженията са тежки, като например възникването на белодробна фиброза. Постоянни и тежки увреждания са установени в случаите, в които инфекцията се е съчетала с вече съществуващи заболявания.

- Кои са органите, които COVID-19 поразява най-много и предизвиква заболявания и нарушение на функциите?

- Основно белите дробове, бъбреците, сърцето и обонятелния апарат.

- Възрастните хора ли са най-уязвими или когато иска да връхлети, коронавирусът не си избира цели, няма предпочитания?

- Макар и да засяга хора от всички възрасти, най-сериозното въздействие на инфекцията е върху възрастните. Последиците върху тях не се свеждат толкова до много високата смъртност - почти 90% от починалите са над 70-годишна възраст. Но пандемията наложи схващането, че именно възрастният човек с вече по-крехко здраве след болестта е с висок риск за функционални, познавателни и психо-социални проблеми. А те затрудняват неимоверно връщането му към предшестващото инфекцията състояние, правят живота му тежък, пълнят го със страхове. Това не е приятно, направо е жестоко.

- В Италия се появиха публикации, че коронавирусът съкращава с 10-12 години живота на заболелите от него. Какво е вашето мнение?

- Тези публикации са свързани с проведено в Италия изследване на колеги от Англия. То целеше да се създаде модел за изучаване на влиянието в дългосрочен план на COVID-19 и съпътстващите го заболявания върху бъдещото здравословно състояние и съответно върху загубените години живот. Резултатите от изследването бяха публикувани от Държавния институт по здравеопазване на Шотландия. Те се основават върху направените от екипа проучвания, като са сравнени с данните по въпроса на италианския Висш институт по здравеопазване и SAIL Databank на Уелс. Авторите на изследването отчетоха потенциалните загубени години живот от COVID-19, комбинирайки италианските данни за починалите със сведения за продължителността на живот на различни групи, разделени по възраст, пол и евентуални предшестващи заболявания в нормални условия – тоест преди епидемията. Изводът е, че като цяло всяка настъпила вследствие на COVID-19 смърт е лишила заболелия средно от десет години живот. За съжаление.

- Но дали това твърдение е вярно за всички преболедували от COVID-19 или само за тежко заболелите от тази болест?

- Според мен тази хипотеза е вярна само за онези нещастни хора, които са били тежко заболели от COVID-19.

- В момента вие какво лечение бихте предписали на лице с положителна проба на коронавирус? Съществува ли вече достатъчно надеждно лекарство?

- Американската агенция за контрол на храните и лекарствата одобри ремдесивир за лечение на пациенти с COVID-19. Лекарството пречи на възпроизводството на вируса. Аз и моят екип от Университета в Павия участвахме в проучванията за неговата регистрация. Все пак ремдесивир не е единственото лекарство, което може да ни помага срещу COVID-19. Такова е със сигурност дексаметазон - използва се от над 50 години и освен това е евтино. В клиничното проучване RECOVERY на английски лекари те са давали медикамента в течение на десет дни на над 2 хиляди души с COVID-19 и са сравнили резултатите с тези, получени при повече от 4 хиляди пациенти, лекувани със стандартни лекарствени средства. Анализите показват, че след 28 дни лечение дексаметазонът е намалил смъртността с общо 17%. Най-големите подобрения били отчетени при пациентите на апаратна вентилация. Хиперимунната плазма е по-стар подход, използващ пълния набор антитела на оздравяващи или оздравели пациенти. Той също е много интересна и с висока успеваемост възможност за лечение. За съжаление използването на плазмата е ограничено от не толкова голямата наличност на суровина. Със сигурност и хепаринът играе важна роля за лечението на заболяването.

- Виждате ли вече деня, в който ще инжектирате първата доза на ваксина срещу SARS-CoV-2?

- За съжаление, не! Но се надявам да греша. За да се избегнат недоразумения, все пак трябва се направи една кратка уговорка: ефикасната ваксина например като тази срещу полиомиелит, естествено би била панацеята, която ще доведе до окончателния край на опасността от COVID-19. Ние страстно си пожелаваме такъв вид ваксина да бъде произведен скоро, но съм длъжен да внеса уточнението, че нейната разработка до стадий на повсеместно използване изисква, ако бъдем оптимисти и без да се натъкваме на много слабо вероятни изненади, поне 18 месеца. Следователно трябва да се отнасяме предпазливо спрямо прибързани обещания за откриване на ваксина само след няколко месеца.

Визитка:

Професор Рафаеле Бруно е роден през 1966 г. в град Козенца. Завършва медицина в Университета на град Павия, където в момента е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести. Завежда и научноизследователската лаборатория към университетската поликлиника „Сан Матео“. След дипломирането си проф. Бруно специализира инфекциозни болести в Италия, в САЩ и във Великобритания, като практикува в престижни медицински заведения и на трите страни. Той е един от най-известните и уважавани италиански специалисти по тежки инфекциозни заболявания, като СПИН, сарс и ебола, и е участвал в международни мисии на ООН и СЗО. Автор е на учебници, самостоятелни студии, има над 160 публикации в авторитетни медицински издания в САЩ и Европа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.