Проф. Радостина Александрова: Трябва да сме готови за варианта да живеем с COVID-19

Проф. Радостина Александрова: Трябва да сме готови за варианта да живеем с COVID-19

Всеки вирус си има своята индивидуалност, явно този е успял да постигне изменения

* Ако всичко върви добре, в началото на пролетта или лятото може да имаме ваксина

* През 21 век целта на биомедицината е да превърне животозастрашаващи заболявания в контролирани, казва в интервю за "Монитор" проф. Александрова, която е д-р по вирусология към БАН

 

- Проф. Александрова, след като си бяхме отдъхнали и си мислехме, че едва ли не пандемията вече отминава, защо има такъв рязък скок на заразените с COVID-19? На какво се дължи това?

- По-добре е този въпрос да бъде отнесен към епидемиолозите, но виждам, че и специалистите са на различни мнения. Според някои става дума за втора вълна, други пък смятат, че това е очакван пик след отпускане на мерките. Факт е, че след разхлабването на мерките броят на потвърдените случаи започна да се покачва. За мен по-важното е, че вируса продължава да го има и определено трябва да насочим усилията си в посока на това да ограничим неговото разпространение и броя на новозаразените. Особено на хората в рисковите групи. Не бива да забравяме обаче, че никой от нас не е застрахован.

- Наистина се чуват различни хипотези в момента - според вас в ситуация на втора вълна ли сме или е втори пик от първата? И очаква ли се нова вълна през есента?

- Никой не може да предвиди какво ще е развитието оттук насетне, защото това е задача с много неизвестни. Но вируса го има, а хората продължават да се заразяват един от друг, което се случва най-вече по въздушно-капков път.

- С какво този вирус ви изненада? Очакваше се със затопляне на времето той да изчезне, но явно няма да е така. Непредсказуем ли се оказа?

- От самото начало този вирус показа, че е доста „по-активен” от другите два подобни нови коронавируси, които се появиха през този век - за по-малко от месец той успя да зарази много повече хора и да доведе до повече смъртни случаи от двата предишни вируса, взети заедно, и то за доста по-кратък период от време. Имам предвид вирусите, които причиниха епидемията от SARS (тежък остър респираторен синдром) през 2002-2003 година, както и MERS (близкоизточен респираторен синдром), който е с нас от 2012 година. Стана ясно, че този път ще имаме нещо по-различно. Защо това е така, е друга тема. Всеки вирус си има своята индивидуалност. Очевидно този е успял да постигне изменения, които са благоприятствали неговото разпространение сред хората.

- Как си обяснявате, че при едни протича почти без симптоми, а при други изключително тежко?

- Този вирус не ни е познат достатъчно. Все пак научихме за него преди по-малко от шест месеца. Няма как за толкова кратък срок да дадем отговор на всички въпроси. Наистина при една немалка част от хората вирусът се разпространява само в горните дихателни пътища, това е и неговата входна врата. Имунната система е тази, която го разпознава и го елиминира. И когато това се случи, вирусът се изчиства и човекът оздравява. В други случаи обаче това не се случва и вирусът успява да достигне по-долните етажи на дихателната система. Така настъпват по-сериозни усложнения. Знаете, че при около 20% от случаите клиничната картина е доста по-тежка. А при 5% може да е напълно животозастрашаваща. Това едва ли може да бъде обяснено само с по-напреднала възраст или наличие на придружаващи заболявания. Най-вероятно има и други фактори, които определят чувствителността на отделните хора към инфекцията и имат отношение към тежестта на клиничната картина. Но за момента ние все още не ги познаваме. Нужни са повече проучвания, ако щете дори по отношение на рецептора на този вирус (участъка от клетката, с който вирусът се свързва, за да навлезе в нея), който е част от една много важна регулаторна система в човешкия организъм. Като стана дума за възрастни хора и за придружаващи заболявания, искам да напомня, че през 21 век целта на биомедицината е да превърне сериозните, животозастрашаващи заболявания в контролирани. Виждате, че дори ХИВ/СПИН, който до вчера беше наистина смъртна присъда, вече отдавна не е това и инфектираните водят един нормален и пълноценен живот. А хората на 60, 70 и повече години не са това, което са били връстниците им преди няколко десетилетия. Т.е смятам, че науката и медицината трябва да направят всичко възможно, за да се справим с това предизвикателство. Хората не бива да приемат тези съпътстващи заболявания като присъда.

- При условие че има толкова много неизвестни, възможно ли е да има ваксина в скоро време? Във Великобритания вече тестват върху хора и има доброволци.

- Науката е призвана да върви срещу неизвестното. Всяко нещо, преди да стигне до аптеката, лекаря и пациента, реално се е родило в съзнанието на някой учен, върху осъществяването на идеята са работили много изследователи. Науката е точно това - тя е на предния фронт За момента няма специфично лечение за COVID-19. Що се отнася до ваксините, при създаването им учените се „допитват” до опита, който е натрупан при проучванията, свързани с вирусите, причинили SARS и MERS. Правени са доста опити и за създаване на ваксини срещу два вируса, които водят до доста сериозни заболявания при свинете. Така че експертите не стъпват на празно пространство. Което в никакъв случай не прави предизвикателството пред тях по-малко. Освен това геномът на вируса беше секвениран още в началото на годината. Впоследствие беше секвениран геномът на хиляди вируси, изолирани от инфектирани хора. Целта беше да се види какви са различията, мутациите, в каква посока тръгва неговото развитие. Цялата тази информация се споделя от учените в обща база данни и всеки един от тях може да я ползва. Хубавото е и това, че този вирус прилича изключително много, но не изцяло, на този, който причини SARS. Те имат около 70% сходство. Така че всичко онова, което сме научили при SARS, ни помага в случая. Например кои са структурите, които предизвикват имунния отговор. Създаването на ваксина е изключително сложен процес и виждате, че в момента неслучайно има над 100 варианта. Отделните колективи тръгват по различен път към разработването й. Всеки си дава сметка, че това няма да бъде лесно, ясно е, че ще има много подводни камъни. Тук е мястото да напомня, че близо 40 години научната общност се опитва да създаде ваксина за вируса, който причини ХИВ/ СПИН (този вирус е напълно различен от вируса, причиняващ COVID-19), но такава все още няма. В същото време разполагаме с успешно комбинирано лечение, което направи заболяването контролирано. Затова в момента се работи много усилено както в посока на създаването на ваксина срещу COVID-19, така и към търсене на ефективни терапевтични стратегии.

- Кога най-рано можем да очакваме ваксина обаче, защото се чуха и прогнози до зимата, което е по-скоро нереалистично?

- При създаването на една ваксина е много важно освен да се докаже нейната ефикасност, както и нейната безопасност. Това са проучвания, които изискват време. Не мога да се ангажирам да посоча конкретен срок, но според мен реалното е да се появи догодина. Ако всичко върви добре, в началото на пролетта или лятото може да имаме такава. Предпочитам да дам реален срок. Имайте предвид, че е едно дадена ваксина да влезе в клинични проучвания, а съвсем друго да се стигне до реално клинично приложение.

- Кой ще е най-лошият сценарий за нас и какво следва оттук насетне?

- Според мен не бива да тръгваме с такава нагласа към бъдещето. Колкото и неизвестни да има за този вирус, вече сме натрупали достатъчно познания. Трябва да живеем съвсем нормален живот, все пак става дума за едни не толкова трудни за спазване правила - миене на ръцете (въобще една отлична лична и обществена хигиена), спазването на физическа дистанция, хигиената на кашлицата. На пръв поглед елементарни, тези мерки могат да ни помогнат много. Ще продължи работата върху създаване на ваксина и търсене на специфично лечение. Не знаем и самият вирус в каква посока ще продължи своето развитие, но трябва да сме готови за варианта да остане с нас. Затова е много важно да укрепваме имунната си система и да се грижим за здравето си. За което ще ни помогнат много слънцето, чистият въздух, приятните емоции.

- Успокоително ли е, че разпространението е клъстерно?

- Всеки от нас трябва да си дава сметка, че вируса го има. Става дума за огнища, но техният брой се увеличава. Това натоварва здравната система, което на свой ред води до редица проблеми и нежелани последствия. Видяхме, че редица авиокомпании отмениха полети до България поради увеличаващия се брой на новозаразените. Всичко това и най-вече желанието ни да сме здрави както ние, така и обичаните от нас хора, вярвам, че ще ни мотивира да проявим отговорност и самодисциплина. Това е единственият начин да излезем от кризата.

- Да очакваме ли друга вълна през есенно-зимния сезон?

- Тогава ще се появят и други респираторни вируси, ще дойде и сезонният грип. Това ще затрудни и диагностиката, но пък двата вируса се разпространяват по много сходен начин. Спазването на предпазните мерки за единия реално ще ни предпази и от другия. Ако се замислим, за тези 20 години от третото хилядолетие реално това е втората пандемия. Първата беше свинският грип, а сега COVID-19. Тук изобщо не включвам SARS и MERS – тези епидемии реално не стигнаха до Европа и ние научавахме за тях главно от медиите. Но SARS засегна десетки държави, заразени бяха 8100 души, от които около 10% загубиха живота си. Този вирус също затвори много страни, бяха отменени полети. Но тогава всичко остана малко встрани от нас. Всичко това показва, че не сме застраховани от подобни събития. Според статистиката от 1940 до 2004 г. всяка година са се появявали средно по 5,3 нови вируса. 60-70% от тях са засягали хората. Добрата новина е, че голяма част от тях не са успели да се разпространят по една или друга причина. Но виждате, че понякога появата на един нов вирус води до пандемия. Затова нека си научим уроците. Видяхме колко неподготвен беше светът. И един от най-важните уроци е, че трябва да се инвестира в медицината и в науката.


Визитка:

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Притежава магистърска и докторска степен по Вирусология и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН

 Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги

 Член на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания

 Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България. Ръководител на докторанти и специализанти от България и чужбина

 

Ръководител на повече от 20 национални и двустранни научни проекта.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.