Проф. Радостина Александрова пред

Проф. Радостина Александрова пред "МОНИТОР": Мутации на Омикрон му помагат да бяга от имунния отговор

Бета вариантът, който бе идентифициран в Южна Африка, не успя да пусне корени в Европа

* Няма нужда от паника, целта на вирусите е да се разпространяват, едва ли имат интерес да си убият гостоприемника, казва в интервю експертът по вирусология от БАН

- Проф. Александрова, какво точно знаем за новия вариант Омикрон и има ли място за безпокойство? Чуха се различни мнения...
- Вариантът B.1.1.529 e открит за пръв път на 23 ноември 2021 г. в Южна Африка, в проба от Ботсвана, взета на 9 ноември. На 26 ноември, на специално свикано заседание на Техническата група за оценка на развитието на вируса, след анализ на наличната информация СЗО обяви В.1.1.529 за вариант, които предизвиква безпокойство, и му даде наименованието Омикрон. Предполага се, че именно той стои зад увеличените случаи на COVID-19 в страната през последните дни – те нарастват от 273 на 16 ноември до над 1200 девет дена по-късно. Повече от 80% от тях са в провинция Гаутенг. Според първоначални данни репродуктивното число на SARS-CoV-2 в Гаутенг e по-високо (R = 2) в сравнение с останалата част на Южна Африка (където R e около 1.5). Вариантът Омикрон светкавично привлече вниманието на специалистите с високия брой мутации, които носи. Те са повече от 50, като 32 от тях са в S белтъка – той изгражда „шипчетата“ на SARS-CoV-2, чрез които той разпознава и се свързва с входната врата на клетката гостоприемник (т.нар. рецептор), след което навлиза в нея (т.е. инфектира я). Десет от мутациите са в участъка от S белтъка, който директно взаимодейства с рецептора на клетката (т.нар. рецептор-свързващ участък). За сравнение, доминиращият в момента в световен мащаб вариант Делта притежава 10 мутации в S белтъка, от които 2 са в рецептор-свързващия участък. При Бета варианта, който се приема за най-успешно изплъзващата се от имунния отговор версия на вируса, броят на мутациите в този ключов район е 3. До момента не е познат друг вариант на SARS-CoV-2 с толкова много мутации.

- Какво означава това?

- Това означава, че той значително се различава от оригиналния вариант, тръгнал от Ухан в края на 2019 г., както и от останалите познати варианти на SARS-CoV-2. Нeслучайно някои средства за масова информация находчиво го нарекоха „супер вирус“ или „супер мутант“.Част от мутациите в Омикрон са ни познати от други варианти (Алфа, Бета, Гама, Делта, Мю, Ламбда), биологичната роля на други обаче предстои да бъде уточнена. Важно е да разберем и как функционира целият екип от налични мутации, тъй като те все пак са и колективни играчи. Това, което предизвиква безпокойството на учените, е, че някои от съдържащите се в Омикрон мутации потенциално може да му помогнат да „бяга“ от имунния отговор, изграден при среща с предишни варианти и с наличните ваксини, да улеснят предаването му от човек на човек и да отслабят повлияването му при лечение с моноклонални антитела (например препарата регенерон). Засега данните за варианта Омикрон са крайно ограничени и се основават преди всичко на опита ни с други варианти, с които той споделя общи мутации, а не на лабораторни тестове и насочени проучвания. Науката и медицината почиват на доказателства и трябва да ги изчакаме, преди да правим категорични заключения.

- Как се разпространява между хората, по-бързо ли заразява?
Все още не знаем каква точно е скоростта на придвижване на варианта Омикрон в обществото. Той тръгва като огнище сред студенти и бързо набира темпо. Възможно ли е обаче роля да са изиграли и събития на свръхразпространение - т.е. вирусът да е попаднал в човек, който по някакви причини е успял да го предаде на голям брой хора? И дали Омикрон ще успее да се пребори с варианта Делта? Отговорът на тези и други въпроси ще дойде от задълбочени епидемиологични проучвания, които вече са започнали. Върху съдбата на вирусите влияние оказва комплекс от фактори. Достатъчно е да припомним, че Бета вариантът (който също беше идентифициран за пръв път в Южна Африка) не успя да пусне корени в Европа, а триумфиращият преди месеци на Стария континент Алфа вариант така и не се пребори с Бета варианта на негов терен и не постигна високи нива в Южна Африка.

- Доколко обаче ще ни предпазват ваксините, ще действат ли и срещу Омикрон?
Много експерти, сред които и д-р Антъни Фаучи, изразиха увереност, че независимо от настъпилите изменения в S белтъка ваксините ще продължат да ни предпазват от тежко боледуване, хоспитализация и смърт. Дали това е така, ще научим след най-малко две седмици. През това време учените ще изследват серуми от преболедували и ваксинирани, за да разберат в каква степен съдържащите се в тях антитела ще разпознаят и неутрализират вируса. Серумът е течната съставка на кръвта, от която са отстранени клетките и кръвосъсирващите фактори и в която се намират антителата. В ролята на вирус пък влизат специално подготвени за целта структури, чиято повърхност е покрита с характерните за варианта Омикрон шипчета. В интервюта за различни медии лекари от Южна Африка съобщиха, че инфектираните са предимно млади хора (20-30-годишни), по-голямата част от които не са ваксинирани (над 60%), а ваксинираните са предимно с поставена само една доза. Сама по себе си младата възраст на засегнатите не бива да ни изненадва, защото това са представителите на населението с най-активен социален живот, най-малко склонни да спазват ограничителните мерки и с най-ниско ваксинационно покритие.

- Знае ли се точно какви са симптомите, различни ли са от Делта?

- Първите данни са за сравнително леки симптоми (водеща сред които е умората). Случаите обаче са прекалено малко и на този етап не позволяват извеждането на каквито и да било заключения. Важно е да разберем как ще се държи вирусът, когато достигне до по-възрастни хора и уязвими групи. Междувременно броят на държавите, в които е идентифициран новият вариант, се увеличава. Сред тях са Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Нидерландия, Чехия, Дания, Израел, Австралия… И с това списъкът не се изчерпва. В повечето случаи става дума за хора, които се завръщат от чужбина (Южна Африка, Египет, Малави, Мозамбик). Интересен е случаят в Хонконг, където вирусът е открит в пътник, прибиращ се от Южна Африка, а вторият инфектиран е човек, с когото са били настанени в един и същи карантинен хотел. Предполага се, че вариантът Омикрон е възникнал в човек с имунен дефицит (не е изключено това да е нелекувана хронична ХИВ инфекция), в който SARS-CoV-2 е предизвикал хронична инфекция – имунната система не е била в състояние да окаже съпротива на вируса и да го изчисти, но продължителното контактуване между нея и SARS-CoV-2 е дало възможност сред потомците на активно размножаващия се вирус да се натрупат мутации. Подобна хипотеза беше изказана в края на миналата година и по отношение на варианта Алфа.

- Доколко ваксинационното покритие играе роля, като се има предвид ниският процент имунизирани в Африка?
Точно така, играе голяма роля. В Африка под 10% от населението е получило ваксина срещу COVID-19. Но нека акцентирам на нещо - появата на варианта Омикрон е повод за изключително повишено внимание от страна на специалистите, институциите и държавите, на всички нас, но в никакъв случай не е повод за паника. Нужни са ни научни факти, а не драми. Да не забравяме, че целта на вирусите е да се разпространяват, да се размножават и да бягат от имунния ни отговор или прилаганата терапия. И от гледна точка на еволюцията едва ли имат интерес да си убият гостоприемника. Специалистите препоръчват продължаване на ваксинационната кампания (включително поставянето на усилваща доза ваксина, когато дойде времето за това) и спазване на познатите ни мерки за ограничаване на разпространението на вируса (маски, избягване на големи събирания, проветряване на помещенията, поддържане на добра лична и обществена хигиена).

Визитка:

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН

 Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ