Проф. Радостина Александрова пред

Проф. Радостина Александрова пред "МОНИТОР": Антибиотичната резистентност отнема живота на 700 000 души годишно

Това е тиха пандемия, ще превърне лечими заболявания в животозастращаващи

* Чорапи с мед или сребро намаляват риска от инфекции на ранички по стъпалата на хора с диабет

* Грипните вируси от тип А се поддържат във водоплаващите птици, казва в интервю вирусологът от БАН

- Проф. Александрова, по време на пандемията често лекарите изписваха антибиотици при лечение на коронавирус. Може ли впоследствие да доведе това до антибиотична резистентност?

- Проблемът с устойчивостта на бактериите към антибиотици не е от вчера. Той се заражда още с въвеждането на тези медикаменти в медицинската практика и постепенно набра застрашителни размери. Резултат е не само на присъщата на бактериите изменчивост и приспособимост към условията на средата, но и на нашите действия или бездействия- например прекомерна и неправилна употреба на антибиотици при хората, свръхизползването им в селското стопанство, където се прилагат за профилактика на болести и стимулиране на растежа на животните, интензивни пътувания, които спомагат за разпространение на устойчиви микроорганизми в целия свят. Предприемат се сериозни мерки за ограничаване на този проблем, който влезе в дневния ред (и не слиза от него!) на СЗО, ООН, ЕК и редица други международни и национални институции. През последните няколко години беше отбелязан спад в приложението при животните. Постигнатото обаче далеч не е достатъчно. Устойчивостта на бактериите към антибиотици е своеобразна тиха пандемия, която не присъства в новинарските емисии, но всяка година отнема живота на 700 000 души –хора, инфектирани с болестотворни микроорганизми, срещу които наличните в момента антибиотици са се оказали абсолютно безсилни.

Вирусите и бактериите са напълно отделни групи болестотворни агенти и насочените срещу бактерии антибиотици не действат срещу вируси. Но, вирусните инфекции може да създадат благоприятна среда за развитие на патогенни микроорганизми и да спомогнат за проявата на т.нар. вторични бактериални инфекции, които никак не са за подценяване. Хората с тежко протичащ COVID-19 са особено уязвими в това отношение. Това обяснява повишената употреба на антибиотици в целия свят от началото на пандемията насам. Кризата COVID-19 постави пред биомедицинските специалисти и цялото общество редица нови предизвикателства, но сипа сол и във вече съществуващи рани – антибиотичната устойчивост е една от тях.

- Какво точно представлява това и какви рискове крие за в бъдеще? Да не говорим, че преди две години имаше изследване, което показа, че българите най-често си позволяват да пият антибиотици без рецепта в сравнение с други граждани на ЕС.

- Антибиотичната устойчивост намалява чувствителността на бактериите към тези лекарства с всички произтичащи от това последствия: от необходимост от по-дълго и по-скъпо лечение до смъртна заплаха. Познати са бактерии, които са устойчиви към действието на няколко групи различни антибиотици. Идентифицирани са и панрезистентни бактерии, които са изцяло неподвластни на действието на антибиотиците, с които разполагаме. Устойчивостта засяга причинителите на някои от добре познатите ни сериозни заболявания, каквото е туберкулозата. В други случаи тя превръща безобидни на пръв поглед микроорганизми в смъртна заплаха за хора с потисната имунна система, които под формата на вътреболнични инфекции може да нанесат изключително тежки поражения. Ако не овладеем ситуацията, в недалечно бъдеще антибиотичната устойчивост ще превърне лечими до скоро заболявания в животозастращаващи. Прогнозите са след по-малко от 3 десетилетия тя да убива по 10 милиона души годишно. Нашествието й трябва да бъде спряно.

- Може ли да се преодолее и по какъв начин?

- Магически формули няма. Но хората трябва да знаят пред колко сериозно предизвикателството сме изправени. Знанието е ключът към решението на всеки проблем. Нужно е отговорно и разумно използване на антибиотиците. Както и сериозните инвестиции в наука и създаване на нови профилактични и терапевтични стратегии. Усилено се търсят алтернативни подходи за атакуване на бактериите. Сред тях са бактериофагите – вируси, които поразяват бактериите; молекули (т.нар. антисенс олигонуклеотиди), които блокират изявата на важни за функционирането на микроорганизмите гени. На помощ идват нанотехнологиите, които може да произведат материали, не позволяващи прикрепването и размножаването на бактерии върху повърхността им. През последните години все повече си спомняме за известни с антимикробната си активност метали, каквито са среброто и медта. В миналото хората са съхранявали в изработени от тях съдове храна и напитки, а сребърни и медни монети са запазвали водата годна за пиене по време да дълги пътувания по суша и море. Днес тези метали влизат в състава на медицински инструменти и съоръжения, за да се предотврати разпространението на вътреболнични инфекции. Пак по същата причина се „вплитат” и в тъкани за изработване на дрехи за персонала и пациентите в болниците. Включени в матраци, възглавници и завивки, те противодействат на най-честите причинители на алергия към домашен прах – микрокърлежите. Съдържащи мед или сребро чорапи намаляват риска от инфектиране на ранички по стъпалата на хора с диабет и ги спасяват от тежки усложнения, нерядко водещи до ампутация.

- Всъщност българинът като че ли доста безотговорно прибягва до всякакви медикаменти, дори обезболяващи. До какво може да доведе това, опасно ли е?

- Самолечението във всички случаи крие рискове. Може да „маскира“ симптомите и да затрудни и забави разпознаването на здравословния проблем и правилната терапия. Освен това лекарствата взаимодействат помежду си както и с храните, които приемаме – затова приемът им трябва да е назначен от специалист. Отделните хора може да имат различна чувствителност към едно и също лекарство, което също трябва да се вземе под внимание. Неправилно дозирани и приложени, лекарствата може за извадят очи, вместо да изпишат вежди. Що се отнася до болката, никой не иска да страда и всички бързаме да се освободим от нея час по-скоро. Но, тя е и наш приятел, предупреждава, че сме изложени на някаква опасност. Научила ни е да не пипаме нагорещения котлон и включената ютия, да се пазим от жарките лъчи на слънцето. Болката може да е проява и сигнал за някакъв здравословен проблем. Затова не бива да я подценяваме и ако се появява отново и отново или ни е изненадала със силата си, трябва да потърсим помощта на лекар. В опит да я приглушим, рискуваме да загубим ценно време за поставяне на диагноза и лечение.

- Какво сочи опитът от предишни пандемии-преодоляват ли се вирусите чрез ваксините напълно или се трансформират по някакъв начин? Остават ли по някакъв начин да живеят между нас?

С помощта на ваксини, с подобряване на хигиената и с лекарства сме се справили с много инфекциозни и паразитни заболявания. Но това не означава, че причинителите им са изчезнали. Единственият вирус, който сме успели да елиминираме, е причинителят на едната шарка, надяваме се скоро да кажем сбогом и на полиомиелита. Редица заболявания държим под контрол с помощта на редовни ваксинации. Ако ги преустановим, те ще започнат да се завръщат при нас. 62% от инфекциозните агенти, които предизвикват заболявания при хората, засягат и животни (т.нар. зоонози). И причинителите им имат своето убежище сред тях. Така например грипните вируси от тип А се поддържат във водоплаващите птици. Познаването на т.нар. природни резервоари на вирусите и бактериите е много важно за борбата със съответното заболяване. Много често резервоарите, в които се крият нововъзникналите вируси, остават неизвестни. Такъв е и случаят със SARS-CоV-2.

- Много хора се притесняват, че след години ваксините срещу коронавирус може да доведат до автоимунни и други заболявания. Случило ли се е това след масовите ваксинации, които всъщност са преодоляли предишни пандемии?


- Темата за възможната връзка между вируси и автоимунни заболявания е обект на усилено проучване от страна на специалистите. Въпросите са много повече от отговорите, с които разполагаме. В хода на съвместната ни еволюция, в опит да излъжат имунната ни система, вирусите са променили някои свои белтъци по начин, който ги доближава до нашите (нарича се молекулна мимикрия). Дали и в каква степен тази стратегия им помага да постигнат тази цел, е друга тема. Изграждането на имунен отговор срещу вирусни молекули, които наподобяват наши собствени структури обаче може да отключи автоимунна реакция. Очевидно организмът ни разполага с предпазни механизми, които не позволяват това да се случва често. И все пак, кога си стига до подобен нежелан резултат, кои фактори го благоприятстват, кои хора са в по-висок риск. И логичният въпрос – а може ли ваксината да доведе до подобен нежелан ефект? Един от начините да бъдат намалени нежеланите странични ефекти на ваксините е да включват колкото се може по-малко вирусен материал. Ваксините срещу COVID-19, които са одобрени от ЕМА, съдържат информация само за S-белтъка на вируса. Идеален медицински продукт не съществува. Но не бива да забравяме, че онова, което ни притеснява във ваксините, обикновено бива причинявано и от самия вирус, при това с доста по-големи честота и мощ. Целта е да натрупаме достатъчно знания, за да направим възможна т.нар. персонализирана медицина, съобразена с особеностите и конкретните нужди на всеки отделен човек.

- Може ли наистина РНК ваксината да промени генома, както се притесняват много хора?

- Ние ежедневно се срещаме с най-различни вируси, те са част от средата, в която живеем. Присъстват и в собствения ни микробиом – всеки от нас съжителства с милиарди вируси, бактерии, гъбички, паразити. Боледували сме от различни вирусни инфекции. Вирусът нахлува в клетката, поема контрола над производствените й процеси и използвайки наличните в нея инфраструктура и ресурси, създава многомилионното си потомство, след което инфектира нови и нови клетки, в които описаният процес протича отново и отново. Този сценарий се е разигравал в организма ни много пъти в живота ни. Очевидно природата ни е дарила с достатъчно прецизни и надеждни механизми, които пазят целостта на генома ни. В противен случай, сами разбирате колко уязвими щяхме да бъдем. При това положение, всеки сам може да прецени доколко основателни са страховете ни от РНК ваксината срещу COVID-19. Тя далеч не разполага с възможностите на пълноценния цял вирус. Между другото, 8% от човешкия геном са вирусни гени. Това са т.нар. ендогенни ретровируси. Ретровирусите притежават РНК геном. Уникални са с това, че след като инфектират клетката, съдържащ се в тях специфичен вирусен ензим (обратна транскриптаза) превръща вирусната РНК в ДНК и я вгражда в клетъчния геном. Най-известният ретровирус днес е ХИВ. Подобни вируси преди десетки милиони години са заразили половите клетки на нашите далечни прадеди и завинаги са останали в генома ни. Предаваме ги от поколение в поколение. Навлезли са по различно време в генома ни, може би в хода на минали пандемии, за което днес можем само да предполагаме. Не е изключено първата среща на прадедите ни с тези вируси да е била много драматична. От тяхното присъствие в генома ни обаче има и полза. Смята се, че те са ни предпазвали от инфекция с други подобни вируси, направили са генома ни по-гъвкав и са за еволюцията ни. А една много важна молекула в човешкото тяло (синцитин), която е абсолютно необходима за изграждането и функционирането на плацентата и осъществяването на връзката между майката и бебето, се кодира не от човешки ген, а от ген на такъв ендогенен ретровирус. Както виждате, вирусите може да бъдат и полезни.


Визитка:

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Притежава магистърска и докторска степен по Вирусология и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН

Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)

Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.