Проф. Радостина Александрова: Гени определят дали млади и здрави хора ще прекарат тежко COVID-19

Проф. Радостина Александрова: Гени определят дали млади и здрави хора ще прекарат тежко COVID-19

Инфекцията протича безсимптомно средно при около 16% от заразените

* Стъпил в Европа, вирусът явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да мутира, за да се разпространи

* Вече има идея при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги, казва в интервю за "Монитор" проф. Александрова, която е д-р по вирусология към БАН

- Проф. Александрова, доскоро учени дискутираха въпроса защо при някои хора COVID-19 протича безсимптомно, а при други изключително тежко. Вярно ли е, че някои гени в човешкия организъм може да обуславят това?

- Предполага се, че инфекцията с този вирус протича безсимптомно средно при около 16% от заразените (в различните проучвания тези стойности варират). Кои са тези хора и защо това е така, ние все още не знаем. Внимание заслужава фактът, че от 7-те известни коронавируса при човека 4 предизвикват най-обикновени настинки, каквито голяма част от нас ежегодно прекарват. Тъй като това са вируси от една и съща група, не е изключено имунният отговор, който създаваме към тези 4 коронавируса, да разпознава и новия вирус. Преди само предполагахме това, но вече има и публикация в тази посока. Нужни са още проучвания, за да изясним дали и в каква степен това може да е едно от обясненията за безсимптомните инфекции и тези с по-лека клинична картина. В същото време не е изключено в някои случаи такива изградени срещу родствените коронавируси антитела да изиграят и точно обратната роля. Защо едни хора боледуват леко, а други много тежко? Отговорът на този въпрос не е еднозначен и със сигурност много фактори имат значение. От гледна точка на вируса е напълно възможно неговите варианти да предизвикват различна по тежест клинична картина. Към момента не разполагаме с категорично заключение по този въпрос, но в някои статии например учeните обсъждат наличието на определени мутации във вируса (в т.нар. шипче) като възможна причина за различната тежест на предизвиканата от COVID-19 картина на източното и западното крайбрежие на САЩ. Що се отнася до човека, значение имат възрастта, съпътстващите заболявания (особено сърдечносъдовите, хроничните белодробни заболявания, диабетът и др.), представителите на мъжкия пол изглежда показват по-голяма склонност към по-тежко протичане на заболяването. Всеки един от нас е уникален, нашите гени и имунната ни система безспорно играят ключова роля. Проучване, обхванало около 4000 души в Италия и Испания, боледували от COVID-19, показа, че е възможно да има връзка между особеностите в някои гени и тежестта на клиничната картина. Става дума за 4 гена, които са свързани с функционирането на имунната система, с навлизането на вируса в клетките. Изменения в един или повече от тези гени може да се окажат отговорни за по-високата чувствителност към вируса и разгръщането на по-драматична клинична картина в някои случаи. Със сигурност има и други такива гени, предстои много сериозна работа по тяхното идентифициране и проучването на връзката им с това (а и с други) заболявания. Това може да е и поне едно от обясненията за тежко протичане на болестта при някои млади и здрави хора. Популярност придобиха примери с две двойки братя под 35-годишна възраст, заболели тежко, а единият загубил живота си в битката с вируса. Както и човек на 52 години в добро здраве и отлична физическа подготовка, който през октомври 2019 г. е пробягал маратон, а няколко месеца по-късно е в интензивно отделение на апаратно дишане. Все още не познаваме достатъчно добре този вирус, както и нашата реакция спрямо него.

- Това означава ли, че 4 гени влияят за имунния отговор към COVID-19?

- Не, гените, които влияят върху имунния отговор, са много. Просто в някои гени са намерени вариации, които може да се свържат с чувствителността към вируса и тежестта на клиничната картина. Както казах, важни са и гените, имат отношение към навлизането на вируса в клетката. И не само гените, но и степента на изявата им. Учените работят много усилено в тази посока. Към момента обаче не разполагаме с категорично доказани генетични маркери, чрез които да се провери дали даден човек е предразположен към по-тежко протичане на болестта.

- Споменахте за различни вируси, означава ли това, че COVID-19 вече има няколко щама?

- Щамът на вируса е един, но са описани различни негови варианти. Мутации във вируса настъпват, не само в него, а и във всички вируси. Особено във вирусите, чийто геном е РНК молекула, каквито са коронавирусите. Причината е, че при размножаването на вируса за образуването на новото вирусно потомство са нужни нови молекули РНК. Тяхното синтезиране протича в клетката гостоприемник, а при осъществяването му стават грешки – неправилно включване на нуклеотиди (нуклеотидът е структурната единица на нуклеиновите киселини). В човешките клетки няма механизъм, който да разпознае и поправи тези грешки, и така във вирусите се натрупват изменения (мутации). Коронавирусите са изключение сред останалите РНК вируси, тъй като те сами си носят система (ензим), която да редактира РНК молекулите – затова коронавирусите мутират сравнително по-рядко, например в сравнение с грипните вируси и с вируса на човешкия имунодефицит. Но все пак мутират. Освен това, когато вирусът се чувства „комфортно“, той мутира с по-бавно темпо. Когато обаче излезе от зоната си на комфорт (например под влияние на имунния отговор срещу него, при прилагане на специфични антивирусни препарати и др.), се изменя, за да се приспособи и оцелее. Това се отнася за вирусите изобщо, не само за коронавирусите. Описани са различни мутации при SARS-CoV-2, различни негови варианти. И само за илюстрация на току-що казаното – един от вариантите (основният разпространен в гр. Ухан и Югоизточна Азия) почти не е мутирал по време на разпространението си в Югоизточна Азия, което вероятно се дължи на отличната му приспособеност към хората и факторите на околната среда там. Стъпил в Европа, явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да се постарае (мутира), за да се разпространи.

- Това поставя ли въпросителни пред създаването на ваксината -тоест дали ще е необходима нова ваксина всяка година?

- Учените във всички случаи следят изкъсо ситуацията с вируса и неговата еволюция. Това е важно и за ваксините, и за лекарствата, и за диагностиката. За да се справят с мутациите, учените се насочват към онези части на коноравируса (става дума за структурите в него, които са отговорни за предизвикването на имунен отговор), които са по-устойчиви (консервативни). Освен това доста изследователи заложиха на създаването на една по-обща платформа (да я наречем базова ваксина), в която съответната част (свързана с предизвикването на имунен отговор) може да се замени с друга – т.е. идеята е ваксината да може да се актуализира според нуждите и обстоятелствата (ако се наложи). Например не е изключено в различните райони на света да са разпространени различни варианти на вируса.

- Вие отдавате и като че ли голямо значение на лечението с кръвна плазма, какви са ползите?

- В момента все още не разполагаме с ваксина. Знаем, че се работи върху доста проекти за ваксини, а три от тях са вече в трета фаза на клинични изпитвания. Това означава, че се понасят добре, стимулират имунния отговор и трябва да изчакаме, за да разберем дали ще изпълнят своето предназначение и ще осигурят защита. Дори всичко да протече както трябва, плановете на СЗО са до края на следващата година да бъде осигурена защита за най-уязвимата част на населението. А това съвсем не означава утре. Така че лечението с кръвна плазма и изобщо търсенето на нови терапевтични подходи е изключително важно и няма да загуби своето значение - нито сега, нито в бъдеще. Видяхте, че вече има два продукта, за които беше доказано, че помагат. Единият от тях намалява смъртността при пациенти с тежка клинична картина и дихателна недостатъчност. И нещо интересно – наскоро главният редактор на списание Phage насочи вниманието към възможността при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги (или само фаги). Това са вируси при бактериите. Причината е, че един от големите проблеми при COVID-19 (и не само!) са вторичните бактериални инфекции, а техните причинители често са устойчиви на антибиотици. Това е огромен проблем не само при коронавируса. Идеята за използването на бактериофаги не е случайна, тъй като те може да бъдат подбрани или модифицирани по такъв начин, че да разпознаят конкретните болестотворни бактерии, без да засягат микробиома на организма. Така че най-вероятно ще се работи и в тази посока. Да стискаме палци!

Визитка:

Завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Притежава магистърска и докторска степен по „Вирусология“ и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при  БАН

 Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги

 Член на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания

 Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.