Проф. Пламен Киров: Не може с магия служебният МС да се трансформира в парламентарен

Проф. Пламен Киров: Не може с магия служебният МС да се трансформира в парламентарен

  • Избори 2 в 1 в средата на октомври е малко вероятно
  • Само КС може да реши при равни по численост групи на първия и втория кой взема мандата
  • Партиите да се замислят не за тесните си интереси, а за тези на суверена 

Г-н Киров, поредните избори минаха, какво следва?

Предстои президентът да свика с указ на първо заседание НС, което ще стане следващата седмица. Това не може да стане преди ЦИК да публикува в Държавен вестник имената на избраните народни представители. След полагането на клетва, избор на председател и заместник-председател - т.е. ръководството на НС, президентът може да провежда консултации с парламентарно представените политически партии. След това да възложи първия проучвателен мандат на най-голямата по численост парламентарна група, която според резултатите е ИТН с 65 народни представители срещу 63 на ГЕРБ. Те бяха в паритет до последния момент - 64 на 64. Първият проучвателен мандат е 7-дневен.

Каква е логиката кабинет да може да се гласува в НС с 61 гласа, а за неговото сваляне да са нужни 121? Питам заради прокрадналите се тези, че ИТН може сами да си гласуват кабинета, предвид че имат 65 депутати и ако услужливо другите парламентарни групи не влязат в зала. Как ви се вижда тази възможност?

Разсъждаваме върху крайни хипотези. Те никога не се реализират. Представяте ли си от 240 народни представители на едно от най-важните заседания – това за избора на правителство – да присъстват 121, за да има кворум с един човек? Един човек прави кворума, защото той е повече от половината от всички, а всички други са се изпокрили и гледат телевизия. И остават 121 да изберат правителство, като първият мандат ще бъде на ИТН и се предполага, че 65 от 65 ще присъстват, за да гласуват да се излъчи кабинет. Правителството се гласува с обикновено мнозинство, като се провеждат две гласувания – за министър-председател и след това за останалата част от състава. Но дори да предположим, че се реализира тази хипотеза - добре, ще мине правителството с 65 гласа, а на втория ден какво правим? Когато в залата се съберат 240 народни представители? Това парламентарно мнозинство, което е гласувало на първото заседание, тоест ИТН и е наложил правителство, той е всъщност малцинство. И на другия ден с една пета от народните представители гласуват вот на недоверие. Така че говорим за крайни хипотези. Тя може да се реализира теоретично, но практически няма да се реализира. На такова заседание, ако не присъстват 240 народни представители, ще бъдат около 230, ако някой е неразположен или болен. Всички останали ще присъстват. И ще гласуват – за, против, въздържали се. Противното означава, че България остава в ръцете на хора, които участват в избори, участват в спечелването на политическото доверие на гражданите, след което те не се интересуват какво ще стане с държавното управление. Това е невъзможно. Такъв парламент в Европа, а може би и по света няма.

За кратко бяхме в хипотеза първият и вторият да са с равен брой мандати – по 64. Това обаче не се изключва и при следващи избори. Тогава на кого президентът трябва да даде мандата?

Изключително ниска бе вероятността да се случи, но стана. Причината - формулите, по които се изчисляват пропорционалната избирателна система - в случая тази на Хеър-Ниймайер – дава възможност на партиите, които имат събрани различен брой гласове, да получат равен брой мандати в НС. Тъй като всяка формула не гарантира идеална пропорция и не може да се стигне до точно математическо съответствие на дяловете в гласовете с дяловете на мандатите, които разпределяме на съответната политическа партия. Но в случая, ако са 64 на 64, стои въпросът коя е най-голямата по численост парламентарна група, че президентът да възложи именно на неин кандидат първия мандат. Какви са възможностите? Единият случай е да теглим жребий. Вторият - да се опитаме да въведем някакъв обективен критерий. Чисто теоретично можем да кажем кой е източникът на властта и коя е основата, която ползваме, за да изчислим мандатите - броя на действителните гласове. Следователно би трябвало да кажем коя е политическата партия, която има най-голям брой такива гласове. И да приемем, че тази партия има най-голяма тежест в парламента. Но това ще го каже Конституционният съд. КС е онзи орган, който има правомощието да дава тълкуване. А тук трябва да бъде приложен не самият текст буквално, а КС да приеме решение, да въведе критерий и едва тогава президентът да действа.

Ако се стигне до нови избори и президентът разпусне НС, кой тогава ще трябва да насрочи датата за президентския вот, защото според основния закон президентът определя дата за парламент, а НС тази за държавен глава?

Ами няма кой. Категорично само НС може да насрочи избори за президент. Така че, преди да бъде разпуснат от президента, парламентът трябва да насрочи датата. Вотът за държавен глава се провежда не по-рано от три и не по-късно от два месеца от края на мандата на действащия президент. Това означава един период между 22 октомври и 22 ноември. Само че нашият изборен процес трае около 60 дни. Следователно, ако парламентът не насрочи изборите някъде преди края на август, тоест до 22 август, ние нямаме дата за президентски избори и въобще няма да може да се проведат изборите във въпросните срокове. Тоест най-късно е, ако се отиде към 22 ноември, бройте 60 дни назад и ще видите кога най-късно трябва да бъде определена датата и то с парламентарно решение.

Това означава ли съгласие между всички партии?

Не между всички партии. Това решение ще го вземе мнозинството, повече от половината от присъстващите народни представители. Така че, ако има такова мнозинство, може да се насрочи датата. Това правомощие НС, дори при хипотеза да не успее да излъчи правителство, ще осъществи. Предполагам, че такова усилие са в състояние да положат народните представители дори когато не могат да излъчат правителство.

От коя дата Румен Радев не може да разпуска НС?

От 22 октомври, тоест когато остават три месеца или по-малко до края на мандата на президента, не може да разпусне НС. Ако парламентът не може да излъчи правителство, си назначава служебно правителство и насрочва избори за нов парламент.

А има ли значение, че той е положил клетва на 19 януари, което означава срок 19 октомври?

Полагането на клетвата не е началото на мандат. Президентът полага клетва на 19-и, преди да е изтекъл мандатът на предходния президент. Всъщност не може да има двама президенти едновременно. По силата на историческия прецедент, на 22 януари в далечната вече 1992 г., първият демократично избран с преки избори президент Желю Желев стъпи в мандат. И това предопределя циклите на президентските мандати. 22 януари – това е.

При това положение възможно ли е вот две в едно в средата на октомври, например около 17-и?

Такава хипотеза е възможна, ако седнем да изчисляваме по календара въпросните цикли. Но пак отиваме към някакъв краен вариант. Възможно е, но е малко вероятно. Мисля, че няма да се реализира.

По-вероятно е да има два различни избора. Първо за Народно събрание през октомври, а след това президентски – ноември?

Точно така. И буквално след няколко седмици президентски избори. При това президентските избори може да не се решат в един тур, тъй като става дума за мажоритарен избор и може да се наложи и трето гласуване.

Каква е вашата прогноза за възможна дата за двата вида избори?

Възможно е в крайна сметка този парламент да излъчи правителство. Депутатите трябва да се замислят в какво хвърлят държавата. Бюджет, криза, не е ясно трета вълна и т.н. Трябва да се позамислят малко не за тяснопартийните интереси, а за интересите на така наречения суверен, от името на който всички се опитват да говорят. Ако все пак се стигне до трети поред за тази година избори за парламент, мисля, че те ще бъдат някъде към средата на октомври. И вече към 10-15 ноември ще отидем към избори за президент.

Как ви се вижда предложението служебният кабинет да стане редовен с мандата не на първата, а на третата или четвъртата партия?

Доколкото ми е известно, средновековният магьосник Мерлин си е останал в Средновековието. Не може с магия да се трансформира служебното правителство в парламентарен кабинет. Ако някоя сила, след като й е възложен мандат, предложи същия състав на служебния кабинет и НС гласува, ще го превърне в парламентарен. Но това е малко вероятно. Най-лесно е да отидете да попитате някой от действащите министри или министър-председателя желаят ли да бъдат избрани. Тези трансформации витаят в главите на някои от политиците. Те смятат, че това става елементарно, с щракане на пръсти не става. Трябва да мине през парламентарна процедура.

Тоест няма вариант служебен кабинет да организира президентските избори?

Ако изборите са 2 в 1, е много възможно и да се получи тази хипотеза, но тя не е желана от никого - най-малкото от действащия президент. Защото ще се постави сянка на съмнение дали служебното правителство, което той е назначил, не действа в интерес на неговата кандидатура. Ако президентът завършваше втори мандат, то служебното правителство би било неутрално. Но тъй като настоящият президент има право на още един мандат и ще участва в изборите като кандидат, едно назначено от него служебно правителство ще постави сянка са съмнение доколко почтено и честно е протекла предизборната кампания. И затова мисля, че това не е желана хипотеза от самия президент. И все пак изборите не се организират от служебното правителството, а от ЦИК.

Част от партиите обявиха обаче, че служебното правителство играе в полза на определени кандидати срещу други.

Спомняте ли си на предишните избори на 4 април какво беше по екраните на телевизиите – едно безкрайно дефиле на министри от кабинета, които бяха кандидати за народни представители. Винаги такива обвинения ще има.

Какви са вашите прогнози - ще се стигне ли до кабинет на тези избори?

Иска ми се да има парламентарно излъчено правителство и да си сработят онези механизми, които конституцията предвижда, а не да се правят избори до дупка. Нито да се превръщаме в Израел, където имаше пет поредни избори, или пък в Испания. Едно постоянно и непрекъснато ярко политическо противоборство, с мобилизация на избирателите, едно политическо безвремие, което дава възможност да се намали капацитетът на държавното управление.

Едни нови избори по-скоро биха довели до криза?

За съжаление такова е моето виждане. Все някога ще излезем от това състояние и няма да има избори до дупка, защото това означава избори, докато закрием държавата, която хипотеза не е привлекателна. Колкото по-бързо се премине през тези периоди, които дестабилизират управлението, толкова по-добре – да има парламентарно мнозинство, да има стабилно правителство, което да поеме отговорността и да се заеме със стратегическите задачи на управлението.

Визитка:

Професор по Конституционно право

Член на Комисията за защита на конкуренцията

От 1995 г. до 2006 г. е член и зам.-председател в няколко състава на ЦИК

Конституционен съдия от 2006 до 2015 г.

Бил е представител на България във Венецианската комисия

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ