Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Конституцията не е някаква магия, тя действа чрез хората и политиците

Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Конституцията не е някаква магия, тя действа чрез хората и политиците

Изваждането на прокуратурата от съдебната власт би нарушило баланса на властите

Великото народно събрание може да бъде свикано, но няма механизъм, по който да бъде разпуснато, казва в интервю за "Монитор" бившият конституционен съдия

- Проф. Киров, отдавна се повдига въпросът за свикване на Велико народно събрание и промяна на конституцията? Изненада ли ви предложението на премиера Бойко Борисов?

- За хора, които се занимават с конституционно право, това не е изненада. Както се казва, това е последното средство, за да се закрепи едно правителство. Но политическото изявление се поднесе много смътно. Целите са две - да се удължи максимално мандатът на правителството, като се жертва настоящото Народно събрание, и да не се допусне назначаването на служебно правителство от президента. Като че ли средството, което е подбрано, гарантира постигането на двете цели.

- Какво следва оттук насетне като процедура?

- От тук насетне може да следва всичко. Само че в случая не стана ясно дали ще се приема нова конституция или ще се прави изменение на съществуващата чрез Велико народно събрание, защото въпросите попадат в неговата изключителна компетентност, или изменения, които могат да бъдат направени от Обикновено народно събрание. Причината е, че да разделите Висшия съдебен съвет на два не е задължително да се направи от Велико народно събрание. Колкото до идеята главният прокурор да се отчита на Народното събрание, с нея може би се нарушава принципът за независимостта на трите власти, но да предположим, че може да се случи. За това също не е необходимо Велико Народно събрание. На следващо място - както е замислено, най-вероятно министър-председателят иска да жертва настоящият главен прокурор, защото с тези изменения съвсем естествено би следвало да бъдат прекратени правомощията на главния прокурор, след като бъдат приети тези промени, които се предлагат. Забележете обаче, че правителството няма право на инициатива за изменения в конституцията. Най-малкото на министър-председателя подхождаше да излезе и да направи това изявление. Правото на инициатива за приемане на нова конституция принадлежи най-малко на ½ от народните представители, но не на министър-председателя.

- До колко време предложението може да бъде внесено в парламента?

- Това никой не знае. Беше обявено намерение, не знаем дали има готов проект за промяна на конституцията.

- Ако все пак има вече такъв?

- Знаете, че в момента парламентът е във ваканция. Трябва да се свика извънредно заседание, а депутатите може да не се явят и да няма кворум. Така че това може да стане през септември. Но не знам какво е намерението - дали ще има нов проект, който ще се представи пред народните представители, или нещо друго. Това трябва да се обсъди, като в конституцията са предвидени срокове - не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца. Така че поне два месеца проектът трябва да се обсъжда. А след три месеца, когато приключат тези пет, трябва да се вземе окончателно решение. Това означава до към март догодина, когато са и редовните избори. След като се вземе решение за свикване на Велико народно събрание, тогава президентът насрочва в тримесечен срок датата, на която да се проведе гласуването. От деня на гласуването народното събрание, което е взело решение за свикването на Велико Народно събрание, автоматично започва да действа. В този срок обаче президентът не може да назначи служебно правителство, защото дори премиерът да подаде оставка, министерският съвет продължава да си изпълнява функциите, защото страната не може да остане без изпълнителна власт.

- Какво може да разглежда едно Велико народно събрание, какви въпроси?

- Всичко. Фактически при приемането на нова конституция да промени формата на държавно управление, да възстанови монархията, да въведе президентска република и т.н.

- Що се отнася до намаляване на броя на депутатите, как може да стане това?

- Това за мен е реверанс към Слави Трифонов. Знаете, че той проведе референдум за намаляване на народните представители на 120. Но представете си при 120 души колко ще бъдат представени съответните гилдии. Тогава няма да се учудвате, ако театровед стане министър на здравеопазването.

- А колко време може да действа едно Велико събрание, при условие, че например през 91 година то продължава дейността си по-дълго от предвиденото заради усложнената политическа обстановка?

- Великото народно събрание може да бъде свикано, но няма механизъм, по който да бъде разпуснато. То няма установен мандат, в който трябва да свърши нещата, за които е избрано. Мандатът на едно Велико Народно събрание може да продължи и пет години. То не е обвързано с първоначалния проект за нова конституция. Може да излезе и извън тези рамки, никой не може да се постави над Великото народно събрание, защото то играе ролята на учредителна власт. Тоест държавата ще бъде преучредявана наново с нова конституция. Затова никой не може да се постави над Великото народно събрание.

- Да ви върна към идеята за прекратяване на ВСС и учредяване на два нови - на съдиите и прокурорите. Какво означава това?

- Ако това се реализира, властта на главния прокурор ще стане още по-голяма. Тогава цялата кадрова функция ще бъде затворена от едни лица, които се излъчват само от прокурори. Тоест, съдиите няма да могат да направят дори забележка. Те ще бъдат извън кадровите функции при формирането на прокуратурата. Както пък и прокурорите няма да може по никакъв начин да въздействат върху съдиите.

- Но се предлага да има отделни инспекторати към тях.

Това няма да има значение, така ще са още по-независими от другите клонове на съдебната власт.

- Редно ли е главният прокурор да се изслушва от парламента на шест месеца?

- Може да се изслушва всеки месец, но нали се сещате какво ще стане, ако се привиква главният прокурор да дава информация на народните представители за конкретни наказателни дела, за начина, по който се разследват едни престъпления. На практика тогава парламентът ще навлиза във функциите на съдебната власт. Ако прокуратурата остане в съдебната власт, разбира се. Тогава се нарушава балансът на властите. Парламентът ще започне да играе ролята на конвент. Тези неща не са елементарни, а много сложни. Всеки иска да има промяна в конституцията, без да се казва какво трябва да се измени. Ние сме като малките деца - желаем нещо много силно, но не ни е ясно какво точно желаем. Конституцията няма да направи това общество нито свободно, нито по-богато. Конституцията не е някаква магия. Тя действа чрез хората, чрез политиците, институциите. Някои мислят, че като създадем нова конституция, от утре ще стъпим в рая. Това не е така.

Визитка:

Проф. Пламен Киров завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1985 г. ) и от 1986 г. е преподавател

Доцент и професор по конституционно право

От 1995 г. до 2006 г. е член и заместник-председател в няколко поредни състава на ЦИК

Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. Бил е представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ
Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и във Великотърновския университет.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.