Болни сме, защото злоупотребяваме със себе си, казва в интервю пред "Монитор" зам.-директорът на УМБАЛ „Св. Наум“

- Проф. Стаменова, истина или мит е, че инсултите зачестяват през студените зимни месеци?

- Мит е твърдението, че инсултите имат нещо общо със сезоните. Не е мит обаче, че пряко отношение към тях имат рисковите фактори. От своя страна, рисковите фактори биват изменяеми и неизменяеми. Изменяеми са тютюнопушене, алкохолизъм, злоупотреба с медикаменти, високо артериално налягане диабет и редица други. Неизменяеми са възраст, населението на Европа, включително и България, раса и пол. Пред тях сме безсилни, но можем да действаме върху изменяемите фактори. Едните се лекуват с лекарства, а другите с промяна в начина на живот. Трябва да водим борба с хипокинезията, да сменяме редовно работа с почивка. Освен това не бива да не се употребява прекомерно алкохол и цигари, тъй като те са идеалната предпоставка за инсултите. Вниманието - както на обществото, така и на всеки човек, трябва да бъде насочено към промяна на стила на живот. Във всички случаи хипертониците трябва да си взимат редовно лекарствата, което е проблем, защото има и такива, които не го правят, както и да се измерва кръвното налягане сутрин и вечер – нещо, което българинът пренебрегва. Диабетиците пък редовно трябва да мерят кръвната си захар.

- Препоръчахте толкова ограничения, остава утешението да се хапва вкусно или и с това трябва да се внимава?

- Напротив никакво преяждане и прекаляване с тежките и мазни храни както за хипертониците, така и за здравите. Здравословен режим особено стриктно трябва да спазват хората, които вече са прекарали инсулт.

- Твърдите да се спазва редовно редуване на работа с почивка. Има ли формула колко да се работи и колко да се почива?

- Формула няма. Всеки човек е с различна, индивидуална работоспособност. Въпросът е в това да намери най-подходящата професия и работа, които да съответстват на неговия темперамент и състояние. В противен случай идват и здравословните проблеми. Една част от заболяванията, особено невротичните състояния, възникват тогава, когато настъпва несъответствие между желания и възможности. Например, някои може да иска да е на голяма длъжност с висока заплата, а в същото време структурата на личността му да е такава, че не може да издържи на свръхнапрежение, на отговорност, на работене извънредно или пък на нощни смени. Всеки трябва да подбере това, което отговаря на неговите възможности, за да работи и почива пълноценно. Като цяло, ние, българите злоупотребяваме със себе си, смятаме, че всеки може всичко. В останалите европейски страни мисленето е по-различно, по-обективно. За разлика от тях, ако българинът има свободно време, вместо да си почине, ще седне в кръчмата да пие. Затова има инсулти и инфаркти.

- Каква е заболеваемостта от инсулти и инфаркти в България?

- В цял свят заболеваемостта от сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания е висока. В България тази честота не е кой знае колко по-голяма. Около 82 000 са случващите се мозъчно – съдови заболявания всяка година. Инсултите са около 40 000, от тях смъртните случаи са 8000. Близо 28 000 души остават с различна степен на инвалидност след прекаран мозъчен удар. Сред тях са и парализирани изцяло с обслужване от близките. В повечето случаи някой от семейството се отказва от работа, за да се грижи за пациента. Като се знае това, българинът трябва да помни какво може да се случи и да не се излага на рисковите фактори. Като цяло, смъртността в България в резултат на прекаран инсулт е 270,1 на 100 000 души население при мъжете и 265,1 на 100 000 души при жените. Във възрастовата група 45-54 години тя е 105,5 на 100 000 при мъжете и 44,1 на 100 000 при жените.
- На какво се дължи фактът, че инсултите щадят жените?
На хормоналните процеси, както и на факта, че пият по-малко от мъжете. Във възрастовата група 55 -64 години смъртността е съответно 334,9 на 100 000 при мъжете и 166,7 на 100 000 при жените. Над 65-годишна възраст за мъжете тя е 1452,9 на 100 000 , а за жените 1316 на 100 000. Цифрите никак не са малки още повече, като се има предвид, че населението на страната застарява, а с това се увеличава и смъртността от инсулти.
- Възможно ли е човек да прекара лек инсулт и да не се инвалидизира?

- В 95% от случаите инсултите са исхемични, това е все едно инфаркт на мозъка, а кръвоизливите са 5 на сто и се оперират. На всяка 30-а минута един човек в Европа се инвалидизира от инсулт в резултат на недостатъчно и ненавременно лечение в острата фаза на заболяването. Затова световната и европейската организация за лечение на мозъчни инсулти, както и Българското дружество по неврология направихме хармонизиране на лечението. Това означава, че така както в Европа, така и у нас лекарите правят едни и същи стъпки по отношение на терапията при пациенти в такова състояние. Всички тези неща са включени и в проекта „Ангелите“ на Европейската инсултна организация, като в него е включена и нашата страна.

- Какво ще произлезе от този проект?

- Трябва да бъде увеличен броят на болниците, отделенията и центровете, специализирани в лечението на инсулти. Всеки болен следва да получи еднакво лечение независимо в коя част на страната е. За радост, в България инсулт може да се лекува във всяка болница – от университетските и областните до районните, където има невролог и скенер. Почти навсякъде вече има и такива специалисти, и оборудване. Образната диагностика и всичко необходимо трябва да стане до 4,5 часа, за да бъде човекът спасен. Бяха създадени и четири специализирани центрове – в Университетската „Св. Анна“ и „Пирогов“ в София, в Университетската „Св. Георги“ в Пловдив и в Университетската „Св. Марина“ във Варна. Проблемът е, че за осъществяване на инвазивната неврология няма достатъчно обучени лекари у нас. За тази високоспециализирана манипулация са необходими радиолози и неврохирурзи или невролози, които да са преминали специално обучение. В чужбина те се обучават по четири-пет години. За момента за обучаването на наши лекари в областта на тази инвазивна методика идват специалисти от Сърбия, Белгия и Полша. Към момента българските специалисти, които я владеят, се броят на пръсти. Необходимо е да се създадат условия повече специалисти да бъдат обучени, за да има взаимозаменяемост в четирите центъра в страната. Проблем е и това, че прекаралият инсулт се нуждае от продължителна рехабилитация, която може да продължи осем-десет месеца. Към момента Националната здравноосигурителна каса заплаща само за седем дни. След тях рехабилитацията е за сметка на близките.

- Кои са белезите, по които можем да познаем, че наш близък е получил инсулт?

- Първо трябва да се погледнат ъглите на устата, да се види дали болният може да се усмихне, има ли изкривявания на устните ъгли. След това го накарайте да вдигне двете си ръце. Ако едната ръка пада, това е знак за инсулт. Наблюдавайте за затруднения в речта. Следете дали болният може да повтори просто изречение, има ли разбъркване на думите. Ако забележите тези белези, или един от тях, не се бавете, а извикайте линейка. Мозъчният инсулт е спешно състояние. Запомнете точния час, в който са забелязани белезите, защото той е важен за лекарите и спасяването на пациента.
- Предстоят празници с богати трапези и напитки на корем. Може ли човек да направи изключение поне тогава с количествата?
- Не, трябва да сме умерени. Ако някой иска да преяжда, да препива и да предизвиква инсулта, да го прави. Ние работим и по празниците, но не мисля, че това е редно.

Визитка:

Проф. Параскева Стаменова е завършила медицина през 1966 г. във Висшия медицински институт - Варна, сега Медицински университет.

Има придобити специалности по анестезиология, реанимация, неврология и спешна медицина.

Заместник-директор е на Университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София.

Почетен председател е на Българското дружество по неврология.

Създател е на интензивното лечение на неврологичните заболявания в България и основоположник на първото отделение за интензивно лечение в неврологията.

-Има над 150 научни публикации и съавторство в монографии и учебници.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет

Доц. д-р Светла Ангелова: COVID-19 не е Апокалипсис!

Тя е родена в Стара Загора, завършила е природо-математическата гимназия „Гео Милев“ преди да кандидатства в СУ „Свети Климент Охридски“ специалност Молекулярна биология. Работила е в Института по генетика при БАН преди да отиде в Националния център по заразни и паразитни болести, където е натрупала голям опит в националната референтна лаборатория „ Грип и остри респираторни заболявания“.

Има множество съвместни публикации в областта на онкогенетиката и грипа при различните възрастови групи.

 В момента е ръководител на централната научна лаборатория  при старозагорския Тракийски университет, от 5 март  е шеф на PСR-лабораторията при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ .Омъжена, майка е на двама сина.