Проф. Николай Витанов: Пикът на четвъртата вълна ще е около 15 септември (ИНТЕРВЮ)

Проф. Николай Витанов: Пикът на четвъртата вълна ще е около 15 септември (ИНТЕРВЮ)

  • Много болни с COVID-19 не се регистрират официално. Това обяснява натиска върху болниците
  • Скритата заболеваемост сега е една трета на това, което се вижда като официални данни
  • Моментът е подходящ за нови мерки

- Проф. Витанов, каква е към момента оперативната обстановка в България по отношение на пандемията от COVID-19?

- Оперативната обстановка според официалните данни от Единния информационен портал показва, че в петък вече имаше 15 области от 28, в които имаме дифузно разпространение на вируса. Това означава, че дифузното разпространение доминира над клъстерното. Това е много подходящ момент да се наложат противоепидемични мерки – когато при повече от половината области вирусът се разпространява дифузно. От тази гледна точка мерките са горе-долу навреме. Проблемът при броя на хората, които са новорегистрирани, е, че това не са всички случаи. Това, че не всички са регистрират, избива във факта, че има увеличаване на хората, които имат нужда от болнична помощ и смъртните случаи са много.

- Може ли да се изчисли каква е скритата заболеваемост и как тя се отразява на цялата картина?

- Винаги има начин да се сметне. Аз имам модел и този модел си има параметри, изчислявал съм към момента каква е скритата заболеваемост. В момента тя е една трета на това, което се вижда като официални данни. Тоест, ако са 1500, трябва да сложите още 750, тоест реално сега са около 2200 новите случаи. Над 2000 са на ден, което обяснява и натиска върху болниците и защо смъртните случаи са толкова много. Това не е неочаквано. Аз лично отдавна очаквах това нещо. Това се дължи на масивната кампания, че вирусът не е опасен, антиваксърските настроения и т.н. Това повлиява на хората и те започват да си мислят, че наистина вирусът не е опасен, казват си аз имам някакви симптоми, но защо да се обаждам да ме регистрират, те ще ме карантинират. Ако човекът трябва да ходи на работа, финансово притеснен е, гледа да се скрие. Всичко това обаче дава резултат в общата картина. В четвъртък например в Пловдив имаше толкова случаи, колкото и в София. Някой чужденец, като види тези данни, ще си каже, че тези два града са с еднакво население, но те не са. Освен това, като се гледа как София танцува между зоните – ту в червената, ту в жълтата и т.н., това означава, че вълната се надига и се очаква броят на новозаразените да расте.

- Как си обяснявате това, че ключови области като София-град сякаш излизат от червената зона. Това добър знак ли е или напротив?

- От гледна точка на регистрираните болни е добър знак, но иначе не е добър, защото показва, че има доста хора, които не се регистрират. Локално погледнато е добър знак, защото това означава, че натискът върху болниците в следващите дни в София няма да е толкова голям. Неприятното е, че част от нерегистрираните болни не си седят в къщи, имат контакти с други хора и разнасят вируса, което предполага създаването на дългосрочни проблеми в София. Това, че София ту излиза, ту влиза в червената зона, не е добре в дългосрочен план. Имам предвид, че в дългосрочен план ще зачестят тежките случаи в болниците и ще се увеличи броят на пациентите в интензивните отделения, както и неблагоприятното излизане от интензивното отделение.

- Свидетели сме, че случаите не се увеличават плавно - ту нарастват и ту намаляват, това нормално ли е, защо е така?

- Това лесно се обяснява първо с нарастващия брой на хора, които не се регистрират, второ със спецификата на работата на лабораториите с тестовете. Събота и неделя бройката е малка и в понеделник започват да отчитат съботните и неделните тестове. В понеделник пък хората се юрват да си правят тестове. Така практически във вторник и сряда излизат големият брой случаи, след това те намаляват малко, тъй като няма толкова хора и тестове. Освен това се увеличава броят на хората, които не се регистрират.

Аз единствен казах, че септември ще имаме пик на това нещо. Първо, ние приближаваме пиковите стойности и второ, намираме се в турболентната зона. Това е характерно за турболентността и зоната на хаоса. Като се влезе в зоната на хаоса, започва това тичане нагоре-надолу по стълбата, пък като се влезе в турболентната зона с над 500 случая, особено над 1500 на ден, започват и такива подскоци.

- Може ли да се направи прогноза дали страната ни ще влезе в тъмночервен сценарий и кога?

- Правил съм изчисление за това. Аз обаче не обявявам прогноза за повече от 7 дена, знаете, правя кастинг за човек, който да ме замести. До 1 октомври тече кастингът и заради това дотогава няма да правя дългосрочна прогноза. Мога да ви кажа само нещо неявно, без числа. Сега ние ще достигнем пиковите стойности на тази вълна и след това заради мерките трябва да тръгнем надолу. Това, за което вие питате, е свързано с вторичния пик, а тъй като има доста неблагоприятни фактори, които противодействат на мерките, броят на случаите може да продължи да нараства. В тъмночервен сценарий се влиза при 500 на 100 000 заболели за 14 дни. Тоест, когато хванем 2000 и повече случая на ден, когато тази стойност се задържи повече от 10 дена, ще сме много близо до тъмночервената зона. Задържим ли го две седмици - влизаме.

- Кога ще стане това?

- Това е прогноза за повече от 7 дни, но няма да е в близките 7. Това, което се очаква в близките дни, е мерките да захапят и броят на случаите в средата на месеца да започнат да намаляват. Това е относително бавен процес, но не се очаква през този месец да се случаи ситуацията, за която питате.

- Може ли да кажете кога ще е пикът на четвъртата вълна?

- Този пик ще бъде скоро, тръгнали сме към него, но мерките ще му повлияят. Вторичният пик вече зависи много от нашите действия. Винаги съм казвал, че ние сме единни елементи в системата и даже можем да „го задушим“. Ако има адекватни мерки, може и да не се случи. Ако обаче мерките са неадекватни и вследствие на различни причини – например хората продължат да се събират на закрито, което е един много мощен фактор за разпространение на заразата, може да активира вторичният пик. Затова хората, които управляват, трябва да седнат и да помислят как да го предотвратят това. В противен случай болните пак ще тръгнат нагоре, дори при наличието на мерки.

Моята прогноза е, че първият пик ще бъде в края на втората седмица на септември – около 15 септември. Максималните стойности няма да се различават от тези в началото на миналата седмица – над 2000.

- Има ли риск по време на четвъртата вълна да стигнем нов рекорд на новозаразени на ден?

- При този така наречен първи пик няма да стигнем такива стойности. Мерките ще повлияят, но не трябва да се забравя, че има хора, които не се регистрират. Като брой регистрирани няма да стигнем рекорд. Броят починали и хоспитализирани ще вървят нагоре, но също няма да стигнат рекордни стойности. Такава опасност съществува евентуално по време на втория пик, но той би могъл да бъде потиснат. Хората не трябва да се успокоят, когато мине пикът. Не трябва да се забравя, че може да се надигне втори, който е по-висок. Трябва да се внимава.

- През октомври ли може да очакваме такъв втори пик на четвъртата вълна?

- Това е прогноза, която е за повече от 7 дни напред, а аз не правя такива ви казах, докато тече кастингът за мой заместник. Мога да ви кажа, че не се лъжете, като мислите това, но вие го казвате, не аз. Аз ще се произнеса на 1 октомври, като приключи кастингът за мой заместник.

- Може ли да се анализират и сравнят кривите на различните COVID вълни? Какво е различното в тази вълна?

- Най-неприятната вълна откъм стръмно развитие беше тази през октомври-ноември. Тогава много рязко се стигнаха пиковите стойности. При английския щам нещата бяха по-плавни. Базовото репродуктивно число през ноемврийската вълна стигна максимална стойност 1,97. Tова означава, че е имало един период на много рязко нарастване на броя на активните случаи. При вълната, която беше през пролетта, това число беше максимално 1,47. Тоест това е била една по-плавна вълна. Засега максималната стойност за тази е 1,5. Това означава, че тя е малко по-неприятна от тази, която беше през пролетта, но не и толкова стръмна, колкото беше ноемврийската. Това може да се каже от математическа гледна точка. При настоящата вълна е ясно, че базовото репродуктивно число ще започне да пада, въпросът е какво ще стане по-нататък.

- От математическа гледна точка какво може да се каже за Делта варианта, какво е по-различното при него?

- Той заразява по-бързо повече хора, но не е толкова смъртоносен, колкото предишният вариант на COVID-19. Хоспитализациите и смъртните случаи се дължат на това, че

има хора, които не се регистрират, стоят си в къщи, докато нещата не станат тежки и не се нуждаят от медицинска помощ.

- Каква част от населението към момента е защитена от COVID-19?

- Отговорът на този въпрос става все по-труден. Много хора прекарват инфекция повторно. Другият момент е, че ваксинирането не дава гаранция, че няма човек да се зарази с вируса. Гарантира се, че ако го хване, ще бъде леко. От тези два момента следва по-трудно пресмятането на хората, които са защитени. По мои данни някъде около 2 милиона имат защита от вируса сега. Като процент това е някъде около 40 на сто при оптимистично изчисление и 28 при песимистичното изчисление. Истината е някъде по средата – около 34%. Това означава, че сме далеч от колективния имунитет.

През април миналата година казах, че колективният имунитет ще дойде на кукуво лято. Единственият шанс да го постигнем беше, когато се беше засилила имунизацията с по 35 хиляди дози на ден. Ако това се беше задържало, и ние сега можехме като Испания да се гордеем, че сме постигнали колективен имунитет. С тези темпове ще го постигнем догодина - септември. Трябва да се ваксинират още два пъти по толкова хора, колкото сега са имунизирани.

Визитка:

Роден е на 2 декември 1965 г. във Велико Търново

- Завършил е Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“

- Специализирал е в Германия

- Удостоен е с Първа награда на Съюза на учените в България за най-добри научни постижения през 2007 и 2017 г.

- Прави анализи и прогнози за Националния оперативен щаб за борба с COVID-19

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.