Проф. Николай Витанов: Ако пътуваме по Великден, ще се появят нови огнища на заразата

Проф. Николай Витанов: Ако пътуваме по Великден, ще се появят нови огнища на заразата

Коронавирусът атакува повече населението в големите градове и ако по Великден има голямо движение и много заразени от големите градове и отидат в по-малките, като нищо ще се появят нови огнища на зараза. Това заяви пред БНТ проф. Николай Витанов от Института по Механика към БАН, който е и ръководител на екипа от учени, създали на математическия модел за прогнозите и разпространението на коронавируса.

Той обясни, че при моделирането на инфекцията екипът му различава три вида процеси. При първия вид, инфекцията не се разпространява извън околността на заразените – семейство и работа. „Това е най-благоприятният вариант, тук карантината не е пробита.”, каза проф. Витанов. Вторият вид процеси, е когато инфекцията започне да се разпространява извън околност – тогава карантината е пробита. Пример е случващото в съседните на България страни. Третият вид процеси е т.нар „дълъг пас” – когато имаме едно огнище на зараза и се допусне заразени хора от това огнище да отидат на други места, където няма зараза. „Така храним вируса и епидемията се увеличава.”, посочи проф. Витанов.

В момента страната ни върви по благоприятният вариант - спазване на карантината, малък брой заболели и инфектирани и полека приближаваме на пика. „Пикът не е зона, а интервал. Ние ще стигнем един максимум и ще стои там някакво време и след това ще тръгнем надолу, ако карантината се спазва”.”, уточни проф. Витанов.

Неблагоприятният вариант пък е да се пробие карантината. „Тогава, както сме тръгнали към пика и така ще продължим нагоре и всичко ще се отмести с известен брой седмици.”, обясни как би повлияло това на развитието на вируса у нас ръководителят. По кой път ще продължи България зависи най-вече от Великден. „Тогава карантината може да се продъни и да излезем от пътя, по който вървим, и да тръгнем по другия. Важно е да държим това състояние, в което няма разпространение на заразата извън близкото обкръжение на заразените. И да няма „дълги пасове”.”, подчерта проф. Витанов.

Засега епидемията не излиза от първия кръг, тъй като огнищата се парират навреме. Това се виждало и от ниския брой заразени. „Ако се движим по този път, справили. Това не значи, че ще сме се справили с проблема. Ние математиците и физиците отбиваме удара и след нас трябва да дойдат химиците и биолозите, които да намерят лекарство или ваксина за този вирус. Ако ли не, следващата есен и зима отново може да се върне, ако няма кой да го спре.”, обясни проф. Витанов.

Той подчерта, че в една епидемия е важно кога се вземат мерките. „Ако се вземат набързо и навреме може да натиснете кривата надолу и пикът да не е толкова високо. Ако се оставят нещата, следва експоненциален растеж и голям брой заразени.”, коментира проф. Витанов и допълни, че  у нас мерките са били взети навреме и затова нямаме такова развитие на епидемията. „С капацитета на здравната ни система е по-добър вариантът със строгите мерки, който ние прилагаме. Виждате, че успешно натискаме кривата надолу, нямаме толкова много заразени”, допълни той. Според проф. Витанов тяхната бройка може да остане далеч по-малка спрямо тази в останалите страни. „Далече сме от италианския и испанския вариант, няма камиони с ковчези по улиците, които да извозват мъртвите. Мерките, които действат в България са добре, и знам, че една от целите на щаба е да ги оптимизира и те да бъдат достатъчно строги, за да не се разпространява епидемията, но все пак да не чак толкова, колкото в съседни страни, помислили са за хората.”, коментира ученият от БАН.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.