Очертава се година на бронзовите и медните кръстове от Средновековието, казва в интервю за "Монитор" археологът

- Проф. Овчаров, след уникалните монети на цар Иван Асен, които бяха открити на Перперикон, кажете как вървят разкопките?

- Разкопките продължават. Вярно е, че няма как всеки ден да има сензационни открития. Но много добре върви разкриването на сектора, по който започнахме да работим тази година - част от южния квартал. Вече се оформиха няколко жилища от 13-и - 14-и век. Сега навлизаме в един пласт, който най-вероятно е свързан с периода от 10-и - 12-и век. Това нещо личеше още от находките, които представих наскоро. Но оттогава насам излязоха още предмети, като кръстове. Въобще тази година се очертава като година на кръстовете - на бронзовите и медните кръстове от периода на Средновековието. Имаме и много монети, които са от същия период. Така че смятаме, че сме попаднали в един пласт, свързан с периода 10-и - 12-и и началото на 13-и век. Включително до монетите на Иван Асен II, които открихме.

- Казахте, че са редки тези монети. С какво са уникални те?

- Много е интересен този период – 10-и - 12-и век, защото това е времето, в което Перперикон има един от своите най-големи разцвети в своята хилядагодишна история. Но през Средновековието има два периода на такъв разцвет. Единият е точно през 10-и - 12-и в. и началото на 13-и в. Другият е през 14-и век, по времето на Иван Александър. Периодът, за който говорим и който е фиксиран на базата на находки засега, е свързан с един много интересен исторически епизод, който разкриваме от години. Става дума за добива на злато в Източните Родопи. През 2003 - 2005 година в подножието на Перперикон разкрихме голям архитектурен ансамбъл, който е от края на 9-и и началото на 13-и в. Всъщност това е областният център от това време, който е пряко подчинен на Константинопол. Бил е свързан с контрола върху добива на злато. Това са били императорски домени, подчинени на василевса на Константинопол, защото от там се е добивало злато за администрацията. Това става ясно и на базата на огромните печати на византийски сановници, които откриваме в този център. Но крепостта отгоре, където копаем в момента, също е функционирала. Там намерихме много печати през годините. Именно този период 10-и - 12-и век фиксира сега находките, които излизат от последните дни на проучванията ни. Разбира се, има още много какво да се разкрива, но смятаме, че действително сме попаднали в завземането на този квартал, което е свързано именно с този период.

- Към какво насочвате усилията си до края на сезона, какви цели сте си поставили?

- По принцип не обичам да си поставям големи цели. Не че нямам такива, но не винаги можем да попаднем на ценни находки. Все пак копаем град, в който има улици, площади, празни зони и т.н. Още повече че сме в средата на археологическите проучвания. Мога да кажа, че това е една картина, но още ги няма щрихите.

- Има ли нещо по-специфично този сезон, нещо, което е изненадващо дори за вас?

- Имаме много находки. Но не мога да кажа дали е специфично. Както изтъкнах, ние копаем жилища, квартали... Ще се радвам, ако разкрием нова църква, да речем. Но засега нямаме такива данни. Имаме концентрация на гробове, които ще бъдат най-вероятно от този период. Но всичко тепърва предстои да се проучва, все още сме в средата на разкопките.

- Каква е посещаемостта на Перперикон тази година, имате ли данни?

- Нямам точни данни, но посещаемостта е огромна. Не искам обаче да казвам точна статистика. Регионалният музей разполага с такава, затова не ми се иска аз да коментирам този въпрос.

- Не мога да не попитам за Мисионис, където археологическото лято също е в разгара си. Там бяха открити четири храма, а разкопките ще продължат до края на август. Какво се случва в момента там?

- Не съм бил на място, но колегите продължават да работят. Явно са в такъв етап, че не могат да се правят някакви крайни заключения. Най-вероятно сме в затишие пред буря. Но колегите продължават с откритията, ще видим какво предстои.

- Приключиха разкопките край Свищов. Заявихте, че искате да пренесете опита на Перперикон там, какво планирате?

- Пренасянето на опита на Перперикон там няма как да стане за два месеца. Ние направихме един много силен сезон в Свищов, започна да се очертава един от най-добре запазените средновековни замъци по нашите земи. Но тук се иска работа поне още няколко години. Надявам се общината да продължи да ни съдейства, за да работим и през следващата година. Но искам да вмъкна тук, че използвам свободните си часове, когато не съм на разкопките, да пиша книгата за Дракула, или по-точно „Българската истина за Дракула“. Искам в нея да представя именно как ние, българските историци, виждаме историята на Влад Цепеш, и на Дракула съответно. Аз и по време на разкопките казах, че Дракула и изобщо власите през 15-и - 16-и век говорят на прекрасен български език. Като родословие са свързани с българските царски династии, продължават българските традиции след загиването на българското царство. Докато в румънската историография днес дори не можем да открием името България. Така че в тази книга, която се надявам да напиша в края на август и началото на септември, искам да покажа нашето мнение за Дракула. Естествено, това е свързано с разкопките в Свищов от тази година.

- Предизвикахте голям интерес в обществото с тези твърдения, очаквахте ли го?

- Откровено казано, очаквах го, защото покрай темата за т.нар. вампири се появяваше името и на Дракула. Говорим за созополския случай, за Перперикон. Много пъти съм обяснявал, че вампири няма, има един обичай против вампирясване. В тази книга ще има отделна глава точно за вампирите и как темата идва на дневен ред. От друга страна, наистина на Балканите обичаите против вампирясване са силно засегнати. Такива има в цяла Европа, но като че ли на Балканите са много характерни. Това също ще бъде част от тази книга.

- Между другото преди време започнахте голяма книга и за Перперикон и разкопките там. Докъде стигнахте?

- В момента е в застой, тъй като някои от авторите имаха здравословни проблеми. Знаете, че се пише от няколко човека, но засега поспряхме. Надявам се до 20 дни да има повече яснота за довършването й.


Визитка:

Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини