Очернянето на медици е много лесно и често се прави с лека ръка, каза пред "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов“ и зам.-председател на БЛС проф. Николай Габровски.  

-Проф. Габровски, в последните години се заговори за лекарски грешки. Има ли регистър за тях, колко са те за година, за две, за десет?
-Темата е безспорно актуална, но и доста сложна. Далеч не всичко, което бива обявено за „лекарска грешка“, е действително такава. За момента регистър няма. Такъв регистър би бил полезен, но голямото предизвикателство е той да бъде обективен и да отразява прецизно истинските грешки от медицинските неудачи или просто от възможните, познати и понякога дори очаквани усложнения. А това съвсем не е лесно.
Така че за лекарска грешка не бива да се говори, докато съдът не се произнесе. Очернянето на лекарите е много лесно и често се прави с лека ръка, но не забравяйте, че и ние сме хора и в житейски план изключително тежко изживяваме обвиненията, че сме увредили или дори убили някого. А истината не е на повърхността. Тя обикновено не е очевидна и прибързаните заключения и обвинения най-често се оказват погрешни.

Друг съществен проблем е, че прибързаните заключения често се съчетават с обобщения за цялото съсловие. Както всяка друга гилдия и нашата не е хомогенна и дори когато има доказан проблем, обобщенията засягат и опетняват много съвестни професионалисти. А мога да ви уверя, че мнозинството от лекарите са добронамерени и професионалисти. Ние искаме да си вършим работата възможно най-добре.

-Българският лекарски съюз и неговата Столична колегия настояват да бъде дадено право на Етичната комисия на съсловната организация сама да налага финансови санкции и дори да отнема лекарски права при гаф. Как ще коментирате опасенията на някои, че с такава практика ще се прикриват случаи?
-Такава възможност съществува и в сегашния устав. Проблемът е, че регламентацията е твърде неясна. Всъщност предлагаме да се приложат практики, утвърдени в други страни, при които съсловието в значителна степен се самоконтролира. На много места в Европа лекарските камари и съюзи са отговорни за контрола над дейността на съсловието. Имайте предвид, че и в момента, независимо от това кой е контролиращият орган, решенията се базират на експертното мнение на лекарите. Т.е. ние в значителна степен и сега се самоконтролираме.
-Колко са случаите на отнети права за допусната лекарска грешка?
-Това е една много сериозна стъпка, до която рядко се прибягва. Не ми е известно досега БЛС да е налагал подобна санкция. Но трябва да имате предвид, че никой гражданин, включително и лекарите, не могат да получат две наказания за едно и също деяние.
-В какви случаи се говори за лекарска грешка?
-За съжаление понятието „лекарска грешка“ стана твърде популярно и се употребява едва ли не за всеки неуспех в медицината. А това е неправилно. За да има лекарска грешка, трябва да има виновно поведение. Когато има доказана престъпна небрежност или немарливост, можем да говорим за лекарска грешка. В действителност в повечето случаи, обявени за лекарска грешка, имаме неблагоприятен ход на заболяването. Понякога заболяванията не могат да бъдат вкарани под контрол и може да има неблагоприятен изход въпреки цялото старание и професионализъм на лекарите и екипите, въпреки напредъка на съвременната медицина. В тези случаи не можем да говорим за лекарска грешка.
-От години се говори за написването и приемането на правила за добра медицинска практика. Те трябваше да бъдат готови по специалности до месец юни 2019-та, но срокът беше удължен. Какво ще подобрят те в работата на медиците?
-Разделяме правилата за добра медицинска практика на общи и специализирани. Общите правила регламентират отношенията лекар-лекар и лекар-пациент и в голямата си част се отнасят до рамкиране на етичните норми, в които се осъществяват тези взаимоотношения. Специализираните правила за добра медицинска практика се отнасят до отделните специалности и отделните заболявания. Там се регламентира кои стъпки трябва да направи лекарят в хода на терапевтичния процес, за да осигури най-висок шанс за благоприятен изход. Накратко казано, това са едни алгоритми за поведение и подход при различните заболявания.
Наличието на такива алгоритми, базирани на европейския и световен опит, както и на медицината, базирана на доказателства, е нещо много полезно. Първо, това гарантира, че ще има стандартизиране на подхода, когато това е възможно по такъв начин, че да се гарантира най-добър резултат от лечението. Второ, ще защити колегите, които ще знаят, че спазвайки тези стъпки, са направили всичко възможно за пациента. Това означава, че ако те се придържат и изпълнят алгоритъма, не могат да бъдат обвинявани при евентуално неблагоприятно развитие на заболяването. Тези правила биха били полезни както за лекарите, така и за пациентите. Забавянето им беше по-скоро очаквано, тъй като материалът е изключително сложен. Тук е мястото и на научните дружества, и на отделни водещи специалисти, които да направят своите препоръки. По доста от специалностите бяха дадени такива правила и бяха предложени на Министерството на здравеопазването. Истината обаче е, че това е един огромен труд и един продължителен процес. Огромен труд, защото трябва да се обобщят съвременните достижения на медицината, а продължителен процес, защото във времето тези правила ще трябва периодично да се обновяват във връзка с напредъка в различните области.

- Кои са най-рисковите специалности по отношение на допускане на лекарска и медицинска грешка?

- Не може да се отговори еднозначно. Със сигурност обаче това са специалностите, в които има по-тежка и съответно – по-рискова патология. В тях има по-голяма вероятност от неблагоприятен изход. Затова и процентът на пациентите, които предявяват искове, е по-висок. Според световната статистика, например за САЩ се знае, че неврохирургията и кардиохирургията са такива специалности, при които сложността и тежестта на заболяванията в много случаи е свързана с по-тежък следоперативен период и по-голяма вероятност от усложнения. Затова има и повече предявяване на съдебни искове. Това е крайно неблагоприятна тенденция, тъй като се наблюдава изкривяване, в което колеги отказват да оперират тежки случаи, макар и да има шанс за спасяването на тези пациенти поради страх от евентуални бъдещи съдебни искове. По правило по-тежките специалности са по-уязвими.

-Данните показват, че само 8,5% от подадените сигнали и жалби в бившата агенция „Медицински одит” са се оказали основателни. Работещите там имат ли капацитет да познават в детайли медицинската специфика на проблема, за да преценят дали е допусната или не медицинска грешка?
-Там работят професионалисти, които са запознати в детайли с нормативната уредба. На практика те проверяват дали стъпките, които лекарите са предприели, отговарят на правилата. В повечето случаи колегите, които са добри професионалисти, са предприел тези стъпки и затова няма заключение на медицинския одит за нарушение.
Истината е, че голяма част от исковете не са свързани със самата медицинска дейност. В много случаи става въпрос за по-грубо отношение, за забавяне, за неща, които трудно могат да бъдат регламентирани и в никакъв случай не могат да бъдат окачествени като нарушение, а още по-малко като лекарска грешка.

-Прави впечатление, че в България много се заговори за лекарски грешки, вече и доста адвокатски кантори започват да се специализират в тази сфера. Означава ли, че това е новият бизнес?
-Със сигурност се наблюдава значителен ръст в такива дела, интересът значително се увеличи. Вече има и специализирани кантори. Ние тук, в България, просто следваме световната тенденция. Безспорно САЩ са лидери по заведени дела и търсене на отговорност от лекарите, такова нещо вече се наблюдава и в Европа. И ние не можем да се отклоним от тези тенденции. Причините от една страна са, че пациентите вече са много по-информирани, а от друга, че зад такива искове често стои ясен финансов интерес. Резултатът е, че ние, лекарите, много по-стриктно спазваме правилата и подхождаме много по-прецизно към документацията за процедурите и тяхната последователност, която трябва да бъде спазена.
Някой ден медицината ще се развие ли до такава степен, че да няма лекарски грешки.

Това е дълъг път, по който ние всички вървим заедно – и лекари, и пациенти. Убеден съм, че медицината ни е на много по-добро ниво, отколкото да речем преди 10 години, убеден съм, че лекуваме много по-добре и по-успешно. Много, приемани доскоро за смъртоносни заболявания, днес са лечими или се приемат за хронични. Същевременно медицината си остава в значителна степен изкуство. А там, където има изкуство, могат да се допускат и грешки. Навсякъде по света усилията за по-добра медицина и по-добро здравеопазване са усилия за по-малко пропуски, по-малко грешки и по-добър контрол. Лекарите всеки ден полагат усилия да се усъвършенстват и да могат да лекуват по-добре от вчера. И макар безгрешни хора да няма, оставам оптимист.

- След като всички болници са търговски дружества, следва ли и всички от тях, без разлика в собствеността, да правят обществени поръчки за лекарства, когато работят по договор с НЗОК?

-Според мен всички участници на даден пазар трябва да бъдат поставени при еднакви условия. По отношение на обществените поръчки това не е така. Част от болниците са задължени да провеждат обществени поръчки и това прави управлението им несравнимо по-сложно, скъпо, тромаво и в крайна сметка неконкурентно. Има различни варианти да се преодолее тази ситуация. Надявам се да бъде избран най-ефективният.

Визитка:

Проф. Николай Габровски е трето поколение неврохирург

Зам.-директор е на „Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия

Национален консултант е по неврохирургия, председател е на Българското дружество по неврохирургия

Заместник-председател е на Българския лекарски съюз

Завършил е медицина в София през 1996 година, учи и в медицинския университет „Рене Декарт” в Париж

Специализирал е във Франция, Германия и Белгия

През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на Еuropean Brain Counsil

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Едмонд Назарян: Стремежът да съм шампион е по-силен от всичко

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Като видях сълзите на баща ми, се запитах какво съм направил. Майка ми не издържа да ме гледа, брат ми също се бори, разказа за "Монитор" европейският шампион по борба класически стил при завръщането си от първенството в Рим.