IT специалистите масово са с очни заболявания, имат и костно-ставни проблем, казва в интервю пред "Монитор" завеждащата Катедрата по трудова медицина в Медицинския университет – Софи.

- Проф. Цачева, в последните години много се говори за бърнаут, но по-малко за професионалните болести. Колко са те всъщност?

- Последната им класификация у нас беше през 1986 г. Тогава са 1500, като бройката е получена по една доста стройна система, която имаше по онова време. Те се регистрираха, но и се предприемаха по-строги мерки за недопускането им. За съжаление трябва да говоря в минало време.
Оттогава досега са включени още 17. Отнасят се до нарушения на опорно-двигателния апарат, периферната нервна и мускулната система, както и на дихателната система. При дихателната система става дума за емисиите в производствената среда, която е наситена не само със специфичен прах, но е комбинирано и с други негативни фактори, създаващи увреждания. В последните години обаче се регистрират малко случаи на работещи, засегнати от тях. Това съвсем не означава, че хората са станали по-здрави.

- Защо са толкова малко регистрираните случаи?

- Заради нестройната система на регистрация, откриването на съмнителни и утвърждаването на вече заболели. Към 2000 г. беше създаден Национален регистър на професионалната заболеваемост, който просъществува до 2008 година. Той подаваше официалните данни на България за Евростат, системата беше много стройна. По онова време той беше към Националния център за обществено здраве и анализи, но премина към Националния осигурителен институт, като връзката между органите, установяващи професионалните болести, и тези, които ги регистрират и утвърждават, вече беше много по-неангажираща. Работещите хора в страната не боледуват по-малко. Ако съдим по бройката, ще кажем, че като условия на труд всичко е наред. Но не е така.

- Как е тогава, проф. Цачева?

- Като цяло условията на труд не са добри. Не само в новите фирми с нови технологични и организационни моменти, но и в традиционните, класическите производства и икономически дейности. Условията не са добри особено при частните работодатели. Заболеваемостта с временна нетрудоспособност, т.е. отсъствието от работа с болнични листове, става все по-висока. В никакъв случай не може да се твърди, че работещите хора боледуват по-малко. Не случайно Световната здравна организация ни критикува, че в това отношение не сме на дъното, а под нивото на дъното по отношение на професионалните болести.

- Кои са най-рисковите професии по отношение на професионални заболявания?

- Не са никак малко. Противно на разбирането, че от професионални заболявания са засегнати хората най вече в производството, се оказва, че картината е доста по-различна. Например никак не са малко заболяванията сред работещите в системата на образованието. Учителите са засегнати приоритетно от стреса, социални и други фактори. Информационно натоварената среда, в която те работят, води до заболявания на централната нервна система – неврози, тревожност, стрес, бърнаут. Те са причинени предимно от психо-социалните фактори, както от голямото ментално и емоционално натоварване в работната среда. Заетите в сферата на здравеопазването – лекари, медицински сестри, фелдшери, акушерки, също развиват заболяванията, породени от постоянното напрежение и стрес. При тях обаче в по-висока степен има пренапрежение, тъй като отговорностите са огромни, както и умственият труд, за да бъде спасен човешки живот. Към това се прибавя и преумората в резултат дефицита на кадри и невъзможността работещият да се откъсне от служебните въпроси, след като изтече работното му време.
В производството се оказва, че най-уязвими от професионални заболявания са хората, които са заети в добива и преработката на суровини и материали: металурзите, миньорите и енергетиците. В системата на производствените предприятия са уязвими шивачките, работещите в хранително-вкусовата промишленост, както и в някои административни дейности.

- Не споменахте за професионалните заболявания на IT специалистите, както и на хората, работещи с компютър. Означава ли това, че няма изследвания за тях?

- IT специалистите масово са с очни заболявания, имат и костно-ставни проблеми. Те обаче не подлежат на очни прегледи ежегодно, които се осигуряват по месторабота, защото тази професия е сравнително нова. По подобен начин стои въпросът и с всички, които работят предимно с компютър.
Това е нова рискова среда, която е съчетана с т. нар. информационна зависимост на работещия от машината отсреща. Освен това тези хора страдат от пренапрежение на централната нервна система в резултат от задълженията и отговорностите, с които са натоварени. Това важи особено за операторите.


- На фона на страшната картина, която ни очертахте, фирмите по трудова медицина са близо 600. Защо тогава работещите са толкова болни?

- Вече има и работодатели, които се съобразяват с препоръките на тези фирми – създават фитнес салони на територията на предприятието, осигуряват безплатни спортни занимания и танци, за да се разтоварят работниците и служителите им. Прави обаче впечатление, че това са предимно чуждестранни фирми. Твърде малко са тези, които изпращат хората си на очен лекар и те отново са чуждестранни компании. Причината е и това, че наредбата, според която работодателите задължително трябва да осигуряват на работниците и служителите си всяка година или през година, предвид спецификата на работата, е твърде стара. Тя е от 1987 година и в нея не са включени новите професии и здравословните рискове, които те крият. В нея не фигурират и диагнози като бърнаут например, които бяха класифицирани като заболявания от Световната здравна организация през 1998 година.

- Колко трябва да продължи отпуската на един работещ, за да е пълноценен в работата си?

- Отпуската трябва да е 25 дни. По-добре е наведнъж, но ако не е възможно, да се раздели на два пъти, но не на по-малко дни. Иначе ефект от почивката няма да има. Дългият уикенд, който навлезе като мода от Европа и САЩ, не върши работа, колкото пълноценната отпуска от 20 – 25 дни. Освен това отпускарят трябва да си осигури смяна на климатичните условия, пълен релакс и никакви мисли за работата, за да се върне работоспособен и креативен на работното място.

ВИЗИТКА:

 -Проф. Невена Цачева е родена през 1951 г. в София

-Завършила е медицина през 1976 година в столицата

-От 2008 г. до сега е ръководител на първата и засега единствена у нас Катедра по трудова медицина на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София

-От март 2012 г. до сега е заместник-декан по научната дейност на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София

-Има много научни публикации и участия в международни научни форуми

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

Доц. Атанас Мангъров: Пушени филета и шунки от студени бюфети носят риск от листериоза

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

"Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.