Не знам дали е морално да продължаваме да плащаме по 50 лева на машинен глас, казва анализаторът в интервю за "Монитор".

- Проф. Константинов, кажете как премина организацията на изборите от чисто технологична гледна точка, доволен ли сте?

- С малки изключения организацията и произвеждането на изборите преминаха успешно. Като професионален преподавател бих им поставил оценка „много добър“. Във връзка с това искам да поздравя изборната администрация в лицето на секционните, на районните и специално на Централната изборни комисии. И, разбира се, специална благодарност изказвам на моите колеги от дружеството „Информационно обслужване“, които за пореден път отлично се справиха с обработката на изборните резултати. Остана обаче хроничният проблем с обучението на изборните комисии и особено на секционните. Не знам също дали е правилно и морално да продължаваме да плащаме по 50 лева на един машинен глас.

- Какъв е изводът, който правите от самите резултати обаче, изненадаха ли ви?

- Не ме изненадаха, защото съответстваха доста точно на прогнозите на добрите социологически агенции. Подчертавам, на добрите. А и ако сравним резултатите с тези от последните избори за Европейски парламент през 2014 година, има минимална разлика. ГЕРБ, Патриотите и градската десница запазиха мандатите си, съответно 6, 2 и 1. Само БСП и ДПС си размениха 1 мандат: БСП получи 5 вместо 4, а ДПС падна от 4 на 3. От друга страна ДПС успя да компенсира донякъде срива си от парламентарните избори през 2017 година. Известна изненада беше доброто представяне на традиционната десница в лицето на коалицията „Демократична България“, която успя да прескочи бариерата. И тук има един интересен момент. За първи път гласуването в чужбина имаше електорален ефект. Мандатът на ДБ беше спечелен и благодарение на тези близо 7 хиляди гласа, подадени за коалицията от чужбина. Сега, с тези гласове, ДБ е с над 3 хиляди гласа над бариерата. Ако „пренебрегнем“ всички гласове от чужбина, ДБ щеше да е с 2 хиляди гласа под бариерата. Така от общо 68 български евродепутати до момента от 2007 година насам, точно един-единствен е избран и чрез гласове от чужбина. Ето още данни за любителите на числа: в момента евродепутатите са 6, 5, 3, 2 и 1 за петте партии, прескочили бариерата. Без гласовете от чужбина те щяха да бъдат 7, 5, 3, 2 и 0.

- Ниска ли беше наистина активността и до какво доведе това?

- Обявената от ЦИК изборна активност от 33% не е истинската, но те не са виновни за това, защото в списъците има половин милион имена, зад които не стоят избиратели в страната. Истинската активност е 36%. По-ниска е от средната за Европа, но все пак е нормална.

- Забелязва се обаче активизиране на хората от гледна точка на гласуването с преференции, как ще коментирате?

- Преференциите предизвикват интерес сред избирателите и вероятно повишават изборната активност. Те се използват широко в Европа, но има и европейски държави, в които листите са твърди, т.е. преференции там няма. Забелязвам, че в сайта на ЦИК преференциите са наречени „предпочитания“, което е българският термин. Този опит за налагане на чистота в умиращия български език трябва да бъде приветстван.

- До какво доведе всъщност преференциалното гласуване?

- Ами доведе до промяна на един мандат в листата на ВМРО. Както се казва, малко, но от сърце. Ето още малко хипотетични данни. При 5% преференциален праг имаше само едно разместване сред 17-те български имена: във ВМРО четвъртият Андрей Слабаков измести втория Юлиан Ангелов (Сергей Станишев също се изкачи в листата на БСП чрез преференции, но това не предизвика промени в избраните петима кандидати от БСП). Да видим сега какво би станало, ако прагът беше 4%? Ами ето какво би станало. Щеше да има още две промени. В ГЕРБ Лиляна Павлова щеше да измести Александър Йорданов, а в БСП Велизар Енчев щеше да измести Иво Христов. Това вече щеше да е по-сериозна интрига. Читателите могат сами да си поиграят с данните в сайта на ЦИК и да видят, какво би станало, ако прагът е примерно 3%. Или пък даже ако няма изобщо праг. Доста поучително е.

- Кой се оказа най-скъпият мандат?

- Най-скъп е мандатът на ДБ: цели 118 484 гласа. Най-евтин пък е този на ВМРО: „само“ 71 915 гласа. Средната цена на един мандат е, разбира се, е по-ниска от бариерата в гласове, която е около 115 хиляди гласа. Оттук изскача още една задачка: защо това е така?

- Каква кампания наблюдавахме, имаше ли грешки?

- Оценката на кампанията на партиите, коалициите и независимите кандидати я оставям на социолозите и политолозите. На мен, като на обикновен избирател, ми беше странна яростната нападателна кампания, проведена от основната опозиционна сила. Съмнявам се, че това беше успешна стратегия. А и тя предизвика силен ответен огън. На поражение, както казват във войската. Днес българските евродепутати вече са в един отбор. Дано забравят лошите думи и обидите и да бранят общо националния интерес. Макар че такива неща трудно се забравят. А и помним онази поучителна българска притча за ловеца, мечката и лошата дума.

- Как си обяснявате гласуването в Гърция, активизирането на българите, които бяха на почивка там? Бюлетините дори не стигнаха?

- Радостно е, когато българите в чужбина са активни. Но за съжаление, при евроизбори те гласуват малко, На тези избори от чужбина дойдоха 25 хиляди гласа, или малко над 1% от гласовете. Макар че този път те помогнаха на една коалиция, а именно на ДБ, да получи мандат.

- За какво говори новата конфигурация в европарламента, каква политика да очакваме? Виждате, че всъщност ЕНП и ПЕС губят гласове.

- Губят и гласове, и мандати, и то не малко. Но нямаше и кой знае какъв възход на силите, от които толкова силно се плашат евробюрократите в Брюксел. Във всеки случай двете големи политически семейства ЕНП и ПЕС понесоха видими загуби и вече не могат да разчитат на съвместно комфортно мнозинство в Европейския парламент. Което мнозинство впрочем беше нещо като „голяма германска коалиция“, т.е. измама за избирателите и инструмент за спасяване от т.нар. „Ваймарски синдром“. Ще видим следователно множество тематични и плаващи мнозинства. Може пък това да е за добро. Гарантираните мнозинства разглезват и корумпират.

- Очакван ли е за вас добрият резултат на Зелените и на какво се дължи той според вас?

- Хората по света основателно се безпокоят за климатичните промени, които са видими. Особено тревожно е положението в крайбрежните зони. От друга страна ни очаква мини ледников период. Друг е въпросът, дали и доколко климатичните промени са резултат от човешката дейност. И дали зелената пропаганда е искрена, или пък е финансово мотивирана. Но е факт например, че превърнахме световния океан в смрадливо сметище. Найлонови боклуци вече има и по дъното на Марианската падина, освен в коремите на морските обитатели! А и разрушената АЕЦ „Фукушима“ продължава да бълва хиляди кубични метри силно заразена с радиоактивни материали вода ежедневно. На този фон скоро Чернобил ще ни изглежда като детска приказка. В скъпите ресторанти по света отдавна не сервират уловена в свободния океан риба. Това е ужасяващо. Така че каузата на зелените по принцип е правилна и хората това го оценяват. Лошото е, че зелените лансират и откровено абсурдни идеи, които компрометират тази кауза. Ако обаче гръмне Йелоустоун, както се очаква, всичките ни екологични проблеми ще изчезнат. А другите ни проблеми също.


Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София