Децата да бъдат изкарани от гетото, за да станат нормални граждани, казва анализаторът в интервю за "Монитор"

- Проф. Константинов, напрежението в Габрово ескалира, след като роми пребиха продавач в магазин. Наскоро имахме нажежена обстановка и във Войводиново. Като човек, който взема отношение по тази тема, кажете защо зачестиха тези случаи на насилие?

- Обстановката е притеснителна не само в Габрово, а навсякъде, където възникват подобни ситуации. Очевидно е, че имаме изключително тежък проблем, който няма бързо и лесно решение. Ако, разбира се, изобщо има такова. Ясни са обаче няколко неща. На първо място - по възможност циганчетата да бъдат изкарани от гетото, за да получат някакво образование и да могат да бъдат нормални граждани. Това няма как да стане, ако едно дете е неграмотно. Такива хора са изключени от бъдещите общества.

- Доколко обаче е мисия възможна тази интеграция?
- Лично аз не харесвам думата интеграция. По-важното е тези хора да бъдат изкарани от гетото. Как ще стане това - има различни предложения. Доказано е, че когато циганско семейство напусне гетото и започне да живее като нас, те водят нормален начин на живот и възпитават добре децата си. Имайте предвид, че циганите не са наследствено обременени, а по-скоро имат племенна традиция, която обаче не съответства на съвременните общества. Освен това е необходимо в правоохранителните органи да бъдат привличани младежи от цигански произход, но, разбира се, с образование и без криминални прояви. Те трябва да посещават съответните курсове, но е необходимо да има полицаи от цигански произход. Защото когато напрежението в гетата ескалира и има опасност от сблъсъци, те трябва да са на първа линия. Причината е, че местните ще им вярват, защото са част от общността им. В това отношение трябва да вземем пример от англичани и американци, където съвсем съзнателно провеждат такава политика и хора с друг цвят на кожата се наемат в полицията. Освен това опитът показва, че техните сънародници се гордеят с тях. Такъв пресен пример е боксьорът, който стана европейски шампион и да се превърне в национален герой. Освен това у нас според закона има едно и също наказание независимо дали си извършил няколко престъпления или едно. Затова трябва да се премине към системата, в която наказанията се събират. Тук отново мога да дам за пример американците. Там при няколко престъпления присъдите се събират. Има и закон за трите удара, за което неведнъж съм говорил. Това очевидно няма за цел да превъзпита, никой не си прави такива илюзии, но такива хора вече излизат от обществото. Мисълта да се премине към закон за трите удара в България е нереалистично. Би било и смешно да гледаме хора с десетки криминални регистрации, с няколко присъди да се разхождат спокойно. Такъв човек трябва да е трайно в затвора. Освен това нека е ясно, че затворът не превъзпитава. Тази функция е чисто абстрактна. Затворът трябва да е плашещ и всеки да знае, че не бива да попада там. Разбира се, ако един човек покаже промяна в поведението си, може да иска да му се намали наказанието, но е абсурдно човек със 100 кражби да е лишен от свобода само 2 години, колкото е наказанието за една. Трябва да има и пълна нетърпимост към незаконни постройки, кражби на ток и т.н.

- Тук обаче стигаме и до ролята на местните власти. Дори министърът на отбраната Красимир Каракачанов критикува кметовете, че не бива да чакат в последния момент МВР да действа, ако видят незаконни постройки да си мълчат. Така ли е?

- Да, така е. Освен това да не забравяме, че всяка година има избори, а тази година ще има два пъти. И това, при положение че се купуват цигански гласове. Бих казал, че от 2500 години демокрация, през 98% от времето е имало някакви тежки ограничения върху правото на гласуване. Всички трябва да имаме равни права, това е така. Но нека вземем за пример едно семейство. Може ли този, който изкарва парите и който управлява семейните блага, да има същия глас като другия, когото изхранват. Просто не е логично. Така че, щом нямаш принос към някаква общност, не може да определяш нейната съдба. Това не поставя под съмнение всеобщото правило, че всеки има право на глас, независимо дали е в затвора или не е под запрещение. Нека е така. Но ще видите, че с течение на времето обществата ще се замислят върху това кой има право да гласува. Мога да дам още един пример с кавказките племена, където главата на всеки род участва в съвет на старейшините на селото. Събират се по около 30 души, които решават как да се действа при даден проблем в селото. И ако някое семейство има затруднения, съседите му помагат, докато си стъпи на краката. Но през това време то не участва в съвета на старейшините. И това е логично, защото в този момент то е изхранвано от другите. Няма как да решава, при условие че не допринася за общността. Но това са философски разсъждения, важното е у нас да се премине към серия от мерки, които са в позитивния спектър. Да се изтъкват успехите на циганите в спорта, изкуството и това да се показва непрекъснато. Ако трябва, да се построят и нови затвори и рязко да се увеличат присъдите за рецидив.

- Свързвате ли наистина тези размирици, дори събития като т.нар. „Апартаментгейт“ и др., с наближаващите избори?
- Пряка връзка не мога да видя, но е видно, че хората са силно изнервени. Колкото до историята с апартаментите, мога да кажа, че сигурно 2/3 или дори 3/4 от българите, които са си закупили жилища у нас, са го направили по данъчни оценки или близки до тях. Няма какво да се лъжем. Това всъщност е законно, защото данъчната оценка е долната граница. Тук обаче се навлиза в други законови постановки, които са нарушени, и трябва да се вземат мерки в това отношение. Не може да се вдигат данъчните оценки до пазарните. Това е очевидно. Няма единна пазарна оценка дори в един квартал. А данъчната оценка е тази, по която се плащат данъци и такси. Обаче в сделката трябва да се впише и реалната платена цена. Например данъчната оценка е 300 евро на квадрат, а пазарната е 1000 евро. Цената, на която е купено жилището, е 100 000 евро и те са реално платени, но пък 30 000 евро е пазарната оценка, върху нея се плащат данъци, но другата сума се вписва, защото тя трябва да е със законни пари. Така ще се постигне яснота. Много е деликатен въпросът, защото в крайна сметка държавата и общините решават какви данъци и такси се плащат.
- След случилото се обаче следва въпросът дали, при условие че имаме два избора тази година, е възможен трети и да се стигне до предсрочен вот?
- По принцип всичко е възможно, което не противоречи на законите на физиката. Но нека видим реално как стоят нещата. Първо - до 26 май не може да има други избори. Няма как да се направи подготовка. Да речем, че заради резултатите опозицията реши, че има основание да иска предсрочни избори. Но никъде не е записано, че парламентарните избори зависят от резултата на каквито и да било други избори, нито пък от текущите рейтинги. Винаги съм недоумявал, когато някой каже, че парламентът има нисък рейтинг и затова трябва да се насрочи нов вот. Това не е записано никъде. Франсоа Оланд имаше нулев рейтинг, което не беше се случвало в историята на Франция. Но той изкара мандата си до край. Чисто реалистично обаче бих казал, че няма особено време да правим нови избори, защото това означава да са през август или септември. Знаете, че през октомври имаме местни избори. Трябва все пак да е ясно, че избори ще има, когато народът ги поиска. Суверенът, абсолютният господар на държавата, е българският народ. Това е смисълът на демокрацията.

- Не мога да не ви попитам притеснява ли ви ситуацията с мигрантите около границата ни? Може ли кризата да се задълбочи?
- Естествено, че е притеснително. Ние политически коректно мълчим, а трябва да сме наясно какво ще правим, ако тръгнат хиляди души към България, каква степен на сила ще използваме. Българската граница е свещена. Нейното запазване е първи дълг на всеки. България е тази, която трябва да остане.


Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. д-р инж. Димитър Димов от УАСГ: Натоварване с тирове ще покаже най-точно състоянието на обгорелия мост

- Проф. Димов, как бихте коментирали случилото се с обгорелия мост на автомагистрала „Струма” близо до Дупница?

 - Засега няма подробна информация от експертизата на АПИ. Според мен, трябва да се направи не само оглед от специалисти експерти, но и да се проведе едно комплексно изпитване на съоръжението, което ще покаже състоянието на конструкцията.

 - Какво представлява това изпитване?

 - Става дума за комплексна експертиза със статично и динамично изпитване.

 - Имате предвид отгоре да има тежки камиони?

 - Да и да се предизвика динамичен ефект, за да се види какво е поведението на съоръжението след пожара.