Той се променя изключително бързо. Затова още няма създадена ваксина срещу инфекцията, независимо че работят сериозни лаборатории в цял свят, казва в интервю за "Монитор" началникът на инфекциозна клиника в УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив

- Проф. Стойчева, колко са установените ХИВ инфектирани в страната към момента?

- Към месец юни по данни на Националната референтна лаборатория те са 3160 човека. Смята се, че това не е реалният брой на ХИВ позитивните, а около 70% от тези, които са инфектирани. Те обаче не знаят това, защото не са се изследвали.

- Като цяло българинът знае ли своя ХИВ статус? Какво показват данните?

- Като цяло не знае, въпреки че за тази инфекция се говори много, както и за постигнатите успехи на медицината в тази област. Българинът все още смята, че няма нужда да се изследва. Вероятно не го предприема от страх да не научи нещо, което не го устройва. Той дори си мисли, че последната му грижа е да се изследва за ХИВ. Това важи и за групите, за които рискът е по-висок.

- Кои са тези групи?

- Това са мъжете, практикуващи секс с мъже, и венозните наркомани. Последните обикновено се откриват, когато се предприемат големи скринингови кампании. В останалото време не се тестват, а за тях е абсолютно задължително. Това важи и за младите хора. Не е необходимо да принадлежиш към някоя от тези рискови групи, за да се заразиш. Това може да стане от един-единствен контакт. Затова им препоръчвам поне два пъти в годината да изследват своя ХИВ статус. Само по такъв начин можем да стигнем до диагнозата.

- Имали ли сте в практиката си пациент, който изследва своя ХИВ статус едва когато вече е започнал да развива болестта СПИН?

- Да, за съжаление съм имала. Трябва да се знае, че 1/3 от новодиагностицираните се оказват вече в стадия на болестта. Те са с много напреднал имунен дефицит. Тези пациенти са стигнали до тежките опортюнистични инфекции, пневмония, синдром на отслабване, някоя и друга неоплазия, синдром на Капоши. На практика не идват в разцвета на заболяването. Ако диагнозата се знаеше от по-рано, при добрата терапия, с която разполагаме, те не биха стигнали до този стадий на инфекцията, до развиването на СПИН.

- Какви резултати могат да се постигнат с тази терапия?

- Става въпрос за тройна антиретровирусна терапия. Чрез нея искаме да се стигне до концентрация на вируса под прага на откриваемост в кръвта с методите, с които разполагаме към момента. Това се нарича неоткриваем вирусен товар. За съжаление обаче той остава в депата на лимфите. Към този момент терапията, макар и ефективна, не ни позволява унищожаването на този товар напълно. Ние обаче успяваме да го контролираме, да го потискаме. Затова и лекарствата се наричат инхибитори, тоест потискащи репликацията, но не и унищожаващи вируса. Засега той остава през целия живот на пациента в т.нар. депа, където медикаментите не могат да достигнат. Най-вече в лимфните възли, в асоциираната с червата лимфна тъкан – тя е най-тежко поразена, и в нервната система. Вирусът е еволюирал така, че да се крие там, където не може да бъде достигнат, и успява да се изплъзне от имунната система. Така остава в латентно състояние. Когато по някаква причина имунната система допълнително отслабва, той започва отново да се размножава. При редовно следвана терапия, при неоткриваеми нива в кръвта, човек не може да зарази друг дори да прави секс без кондом.

- Какво се случва, ако дори за седмица, дори за ден пациентът пропусне да пие лекарствата си?

- Има случаи, в които човек отива на море. Чувства се добре, но решава да не се излага пред хората, като пие лекарства, и ги спира за известно време. Такава практика е изключително опасна.

- Защо? Нима лекарството трябва да се приема под час като антибиотик?

- Трябва да се приема в определеното време. Прекъсне ли се пиенето му, вирусът се появява отново, но вече изменен, с други щамове, различни от първия. Резултатът е развиване на резистентност, той вече не се повлиява от медикаментите. Трябва да се знае, че той се променя много бързо. Вирусът, който се открива в момента, когато имаме разгърната болест, няма почти нищо общо с този, с който пациентът се е заразил. Толкова бърза е неговата мутация, неговата промяна. Затова опасността от развиване на резистентност към лекарствата след спирането им е толкова голяма.

- Може ли ХИВ вирусът да стане резистентен ако се спре приемането на лекарствата дори за няколко дни?

- Абсолютно може. За цяла седмица вече е фатално, да не говорим, че някои хора ги спират за месеци, дори за години.

- Защо ги спират?

- По различни причини. Например някои отиват в чужбина. Там те нямат достъп до здравеопазването, макар че в рамките на Европейския съюз биха могли навсякъде да продължат терапията. Тя е безплатна както там, така и у нас. Това обаче за някои е трудно – не знаят езика, притесняват се да кажат, че са ХИВ позитивни, защото няма да ги вземат на работа, а са заминали, за да припечелят. След две-три години, когато изкарат пари и се върнат, вече са толкова зле, че не е ясно за какво са им тези пари.

- В чужбина също ли има стигма към ХИВ позитивните, както у нас?

- Не е в такава степен, но и там я има. У нас я има, и то дори сред лекарите. Информацията е важна. Битовите контакти не крият никакъв риск с тези пациенти. Ние, инфекционистите, сме свикнали да работим с инфекциозно болните. Анекдотично е някой колега да пипа дръжката на вратата с вестник, защото преди това я е отворил серопозитивен, да не говорим, че не смее да погледне болния. Случаи на отказ да лекуват такива хора има от лекари с различни специалности. Ние работим с ръкавици и маски при всички болни и това е едно от правилата на добрата медицинска практика. Това изискват стандартите и то е напълно достатъчно. Вярно, тези пациенти често пъти развиват туберкулоза. Но ние работим по един и същ начин и с такъв болен, и с дете, което има диария. Нищо допълнително не е необходимо. Нищо няма да стане на колегата ортопед, който трябва да гипсира счупен крак на серопозитивен. Ако хирург, правейки операция, се окаже в контакт с кръвта на такъв човек, тогава може да има риск.

- Какво се прави в такъв случай?

- В такъв случай лекарят приема веднага постекспозиционна профилактика, която продължава само четири седмици.

- Какво представлява тя?

- Той взема комплекс от медикаменти, каквито са за терапия. Няма случай на заразяване след прилагането на такава постекспозиционна профилактика. Имали сме случаи на колеги, при които ръкавица се къса или плиска кръв, но след провеждането й те са здрави. Възможно е те дори въобще да не са били заразени.

- Казвате, че работата на лекар с предпазни ръкавици и маска е еднакво задължителна за всички. Означава ли това, че някои не ги ползват при преглед на пациенти?

- Отговарям само с един пример, но случаите не са един и два. Както знаете, Южна България е ендемичен район за кримска хеморагична треска – изключително заразно заболяване. Миналата година идва пациентка с такава треска, вече кърви. Колега я интубира без ръкавици, защото се намалявала дактилността на пръстите. Това не е оправдание. За каква добра медицинска практика може да става дума тук?! И това се случва в университетска болница, каквато е нашата „Св. Георги“ в Пловдив. Медицинската сестра също е задължена да е с ръкавици, независимо дали работи с дете или със старец. Впрочем вероятността да се заразят чрез кръв с хепатит В например е 30 пъти по-голяма, отколкото със СПИН.

- Има ли надежда човечеството скоро да получи така желаната ваксина срещу ХИВ вируса?

- Както казах, той е много изменчив, както и този на грипа. Към момента се работи сериозно в много лаборатории по света, но засега категорични резултати няма.

Визитка:

Проф. д-р Марияна Стойчева е началник на инфекциозна клиника в УМБАЛ "Св. Георги"

Преподавател е в Медицинския университет в Пловдив

Водещ специалист в диагностиката и лечението на инфекциозни заболявания

Тя е член на ръководството на Дружеството по инфекциозни болести у нас

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Д-р Иван Маджаров: Новият модел ограничава избора на пациента за болница и лекар

Правото кой ще ме лекува трябва да се запази. Свободният избор на пациента в това отношение не може да бъде заместен от избора кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни. В противен случай ще е отстъпление от вече завоювано право на здравноосигурените. Това каза в интервю за "Монитор" във връзка с новите идеи по отношение на здравноосигурителния модел председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.