Проф. Людмил Кацарков: Четвъртокурсниците трябва да работят с центрове в чужбина

Проф. Людмил Кацарков: Четвъртокурсниците трябва да работят с центрове в чужбина

Имаме сериозни традиции в науката, но трябва подкрепа за развитие на младите, твърди в интервю за "Монитор" наученият директор на Международния център за математически науки – София.

- Проф. Кацарков, разкажете за дейността на Международния център по математически науки към ИМИ - БАН. Как се зароди идеята за него, каква е  целта му?

- България може да се гордее не само с левия крак на Христо Стоичкова и красивия глас на Гена Димитрова. Тя има сериозни традиции и в науката. Аз мога да говоря само за математиката, но предполагам, че в химията и физиката нещата не са много по-различни. България е постигнала сериозно ниво в природните науки през 90-те години. В частни разговори някои от лидерите на европейската математика като сър Майкъл Атия и Найджъл Хитчин ми обърнаха внимание, че унификацията на начина на правене на математика ще се отрази пагубно на нейното развитие. Поддържането на математическата школа в Източна Европа и спецификата на създаденото разнообразие в математиката там само помагат за усилването и утвърждаването на математиката като водеща наука. Разнообразието от нови идеи само разгръща нейния потенциал и усилва възможностите за сътрудничество с другите науки. Много западни учени положиха усилия и вложиха лични средства, за да поддържат развитието на науката в Източна Европа. Създаването на нови програми в ERC повиши изключително много конкуренцията в европейската математика. Много от източноевропейските и централноевропейските страни положиха огромни усилия за реорганизирането на техния научен и изследователски потенциал, което ги постави в позиция, адекватна на новите изисквания на времето. 

България има доста развита математическа общност, която живее в страната ни и извън нея. С помощта и подкрепата на правителството тази общност е способна да направи нужните за страната ни промени.  Много от другите източноевропейски страни полагат същите усилия, но техните държавни ръководители проявяват по-добро разбиране за проблема. Румъния, Чехия, Словакия, Унгария през 90-те не са били по-различни от България, но те се справят адекватно и стоят добре в организирането и участието в европейското сътрудничество. 

Програмата за развитието на Триморието също е фактор за развитието на науката в тази част на Европа. Атлантическото общество е мощно и правилната посока е да се задълбочат усилията за сътрудничество с него с цел подобряване финансирането на българската математика и наука. 

Започнахме да обсъждаме всичко това с акад. Юлиан Ревалски преди 10 години, много от идеите са негови. По време на една конференция надълго и нашироко обсъждах тези идеи и със сър Майкъл Атия, който ме посъветва да се обърна към акад. Сендов. Така започна организирането на Международния център по математически науки в София (МЦМН - София). Целта на центъра е да възвърне чувството за общност сред българските математици и като следствие от това да даде възможност на най-добрите от тях да прекарват време в България и да предават опита си на младото поколение. Тази интеграция ще даде възможност на младите български  математици успешно да кандидатстват за финансиране от еврофондовете и да се интегрират добре в европейската и световната наука. Центърът предлага прекрасна възможност за развитие на дългосрочни сътрудничества и обмен  между млади учени. Типичен пример в това направление е договореното сътрудничество между акад. Сендов и директора на института в Маями проф. Стивън Кантрел. Двата института, в София и в Маями, подписаха договор за сътрудничество, който стартира тази година. Тази програма се спонсорира от Simon Foundation и програмата ВИХРЕН на МОН. Очакваме и спонсориране от частни български фондове.

- Има ли вече млади математици, които да работят в центъра?

- В центъра вече има постдокторанти, които се поддържат от моя грант по програма ВИХРЕН, и докторанти, които работят с мен. Аз се видях с тях около Нова година и обсъдихме поставените им задачи. Планирам и пристигане в България на постдокторант от САЩ, който ще прекарва част от времето си у нас, заемайки постдокторантска позиция по ВИХРЕН. Надявам се и той да се впише добре в обстановката у нас и да започне съвместна работа с млади български учени. Когато едно сътрудничество започне, върви за цял живот.  Това е най-простият начин, по който интеграцията се постига - връзки на лично и научно ниво. Това трае за цял живот. След това тези хора ще станат лидери в науката и също ще имат ученици и по този начин мрежата ще се разраства. 

Центърът трябва да се разглежда като достояние на българската математическа общност и като механизъм за реинтегриране в България. С малко помощ и огромна работа центърът може да се превърне в успешно достижение на цялата българска наука. Това е стабилна стъпка за интелектуалното утвърждаване на българската нация в Европа на ХХI век. Осигуряването на средства ще помогне, но това, което е необходимо, е постоянното участие и загриженост от страна на водещи международни експерти на високо ниво. 

- Има ли математици, които са се завърнали вече трайно у нас?

- Да, известни са ми примери за около десетима математици, които са се завърнали в България. Склонен съм да прогнозирам, че още млади хора ще се завърнат в България през следващите няколко години. Ако правилно се позиционират нещата и се намерят средства, това би било добра възможност за тяхното интегриране. Възможностите за работа в Америка и Европа през следващите 3-4 години няма да са благоприятни и България може да се възползва от това, за да привлече научен потенциал на високо ниво. Ако страната ни излезе с инициативи, това би било отлична възможност. Трябва да се действа бързо днес, утре ще е късно. Идеи, енергия и контакти има, необходимо е правилно финансиране. Българско математическо общество има, необходима е подкрепа от страна на управляващите за развитие на младите кадри и поддържане на българската наука на високо ниво. 

Надявам се чрез моя грант по програма ВИХРЕН да се произведат 3-4 млади учени, интегрирани в европейската и световната карта. След това те да продължат делото. Имам 3 успешно завършени проекта за интегриране на млади хора в САЩ, Австрия и Русия. Всичко това е резултат от огромна къртовска  работа. Дори и след като завършат, младите учени имат нужда от съвети и постоянна помощ. Изграждането на младия математик и младия учен като цяло е по-сложно и от отглеждането на едно дете.

- Международният център по математически науки организира онлайн семинар в памет на акад. Сендов. Какво ще се случи по време на него?

- Акад. Сендов е едно от най-добрите неща, които са се случили в историята на развитието на българската наука. Плодовете от неговата работа се берат и днес. Едно от основните му постижения е повдигането на статуса на българската наука и създаването на българска математическа общност по целия свят, над която ние ще градим.  Централното  събитие на това мероприятие е доклад на Терънс Тао, който ще представи своето току-що получено доказателство на хипотезата на акад. Благовест Сендов за разположението на критичните точки на полиноми с комплексни коефициенти при достатъчно голяма степен на полинома. Този нов резултат на Терънс Тао поставя началото на нова революция в областта. Творчеството на Тао може да бъде сравнено с това на Моцарт. Неговите резултати и техните доказателства са олицетворение на красотата и изяществото на мисълта. За жалост това изящество и тази красота не са подвластни на обществото като цяло, но това не ги прави по-малка интелектуална ценност, тъй като прогресът в обществото е изцяло базиран на тях.  

Този семинар ще бъде предаван по света едновременно от няколко канала и е ярка възможност за популяризиране дейността на центъра.

- Планирате ли и други събития за тази година?

- Тази лекция е едно от многото мероприятия, които организираме. През миналата година имахме две големи мероприятия - едното беше конференция по теория на Ходж, а другото бе уебинар за жените в математиката в Югоизточна Европа. През тази година планираме още две големи конференции, както и двумесечно мероприятие по теоретична физика. В случай на тежка епидемиологична обстановка те ще бъдат отложени във времето и проведени по-късно.

- По-лесно ли е провеждането на международни конференции и семинари онлайн, или загубата на живия контакт е пагубна?

- За всички е ясно, че не е същото. Конференциите не се организират само за представянето на докладите. Важно е това, което става в промеждутъците и вечерите, когато можеш за няколко часа да поговориш с даден човек. Това е моментът, в който се постига успехът. Хората са готови за открити конференции, но не е същото. За науката никой не си е правил илюзии, че ролята на институтите и прякото общуване могат да бъдат заменени. Единствено ме изненадва колко бързо се измориха хората. Фактът, че не са заедно, може би им припомня, че ситуацията не е толкова обикновена, те искат всичко това да свърши. Предполагам, че има проблеми и с преподавателския процес. Това трябва да се изследва по-късно.

- Преподавател сте в Австрия и САЩ. Каква е разликата между обучението в Европа и Америка?

- Има категорична разлика между европейската и американската система. В европейската академична традиция, където свободата е правото на избора, хората имат право на избор какви курсове да изучават. В Америка правилото е, че ти струваш толкова, колкото струва последната ти статия и последният ти студент. В САЩ има добре организирана система на гилдиите. Предполагам, че Европа скоро ще се реформира, но ще отнеме известно време.

- Какво трябва да се промени в българската образователна система?

- Българското средно образование е много добро, макар че по отношение на точните науки е пострадало малко, но не толкова, че да е по-зле от другите европейски страни. Във висшето образование обаче нивото не е това, което беше по-рано. Това, което е необходимо да се направи, е да се дадат повече възможности за интеграция на студентите, завършили трети курс, с водещите европейски и световни центрове, което ще изведе тяхното образование и изследователска дейност на световно ниво по най-ефективния и бърз начин. 

- Въвеждането на минималната асистентска заплата правилна стъпка в тази посока ли е?

- Правилна е, но е недостатъчна. Ресурсите са финансови и човешки. Повишението на заплатите е стъпка в правилната посока, но е много далече от перспективно и дълготрайно решение. Човешкият ресурс трябва да бъде привлечен с много повече - с постоянно внимание и грижа. Необходими са дългосрочна визия и програма за подпомагане на българската наука, субсидиране на нейното интегриране на европейско и световно ниво, което ще доведе до нови резултати и извисяването й на световно равнище. 

Визитка:

Проф. Людмил Кацарков 

- Научен директор на Международния център за математически науки - София (ICMS - София)

- Научен директор на Института за математическите науки на Америка (IMSA Miami)

- Бил е професор в Университета на Виена и Калифорнийския университет, Ървайн

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.