Проф. Лозанов преподаваше 1000 френски думи за ден

26 септември честваме Европейския ден на езиците

Проф. Лозанов преподаваше 1000 френски думи за ден

Людмила Живкова научила английския с метода Сугестопедия

Днешният 26 септември е провъзгласен за Европейския ден на езиците. Неговият смисъл е да акцентира върху важността от изучаването им, както и да стимулира обучението във всяка възраст не само в училищата, но и извън тях.

Или, както гласи народната мъдрост - човек се учи, докато е жив. Така де, никога не е късно за един курс по английски или немски. А защо не и японски. У нас стотици школи по десетки западни системи обучават днес млади и стари за билингви или направо за полиглоти. Има обаче един футуристичен метод, който си е чисто българско изобретение и вече се практикува в цял свят. Нарича се Сугестопедия, което е педагогическото приложение на науката сугестология. Негов създател е българският учен, психиатър и педагог проф. д-р Георги Лозанов.

Той експериментира с психологически похвати, релаксация чрез музика и естетика, които според него помагат на човека да попива знанията като гъба. Дори има хипотеза, че лично Ванга е помогнала на учения за написването на „психологическия код“, по който мозъкът ни става като отворена книга за чуждата лингвистична система. Това се случва, след като пророчицата е назначена на щат към езиковия център по сугестология, който през 1966 г. прераства в научен институт, натоварен да изследва нейната дарба. Според заключението на д-р Лозанов Ванга, макар и с някои подвеждащи въпроси, успявала да познае феноменално на 70% бъдещето.


Силата на внушението


Делото на живота на психиатъра обаче си остават търсенията как човек да учи ускорено чужди езици. Приживе той вярвал, че чрез сугестия (внушение) могат да се активират значителните резервни възможности на личността в процеса на нейното развитие. Докторът експериментирал със сугестия (внушения) както в будно състояние, така и в хипноза и дори в състояние на сън. В своите експерименти родният учен установил, че нашият мозък записва всичко и при определени условия – емоционалния реакция, може да си го спомни. Това нарекъл свръхприпомняне (хипермнезия). Лозанов наблюдава този феномен през 1955 г. при един негов пациент. Той се учил във вечерна гимназия, където при изпитване върху стихотворение на руски език успял да го каже цялото без грешка, макар че го е чул само веднъж при разучаването. Този опит е повторен по-късно и при други хора, на които предстояли тежки изпити. Така д-р Лозанов стига до извода, че внушението в будно съзнание дава по-добри резултати, отколкото обучението в хипноза.


ИСУЛ


През 1964 г. опитите продължават в Катедрата по психиатрия при ИСУЛ с няколко големи учебни групи от възрастни и студенти, които изучават чужди езици. Там методите на ускорено обучение се прилагат при групи от 15 до 55 години. Курсистите са будни, в напълно ясно съзнание и пълен себеконтрол. Усвоените нови думи и изрази са средно по 500. Най-често едно занимание се провеждало в три учебни часа (от по 45 минути). В първия се правил преговор на взетия от предния ден материал. Вторият бил за преподаване на нов учебен материал и накрая следвал сугестопедичен сеанс, при който новите знания се запаметявали.

Думите се прочитали със специална интонация (заучена от преподавателя), като в същото време учениците следели напечатания текст. Даскалът трябвало да чете с по-строга интонация, след това с по-мека и успокояваща, но това било подвеждащо. Защото накрая затвърждавал знанията с рязък и властен тон, с който сякаш набивал като клин непознатите думи в съзнанието на слушащите. Иновативното било, че в един момент курсистите се отпускали, без да внимават, в пълно състояние на релакс и блаженство. Проверките в групите, изучаващи английски и френски, установили, че преподаденият материал е запаметен 90% при това 3 месеца след това.


Експеримент


През 1966 г., окрилен от резултатите, проф. Лозанов предприема уникален експеримент в световната педагогическа практика. В него е направен опит да се установят границите на човешката памет. За един работен ден 15 души между 22 и 60 години е трябвало да запаметят 1000 думи на френски език. В ролята на сугестопедичен преподавател влиза Иванка Димитрова от Софийския университет. След това проверката установила, че материалът феноменално е усвоен 90%. Именно този невероятен успех помогнал за създаването с благословията и на Людмила Живкова на първия Научноизследователски център по сугестология. Именно там е назначена и пророчицата Ванга като сътрудник на щат. Дали е помогнала на Лозанов да усъвършенства метода си и доколко и до днес витаят догадки. Двамата обаче често се срещат и разговарят, като записите са документирани на магнетофонна лента.


Картичка


Съвременници на тези събития споделят, че проф. Лозанов подготвил Людмила Живкова за една командировка в Англия. Благодарна за наученото, тя му изпратила поздравителна картичка от Лондон. След този период започват нови експерименти, насочени към десугестията. Т.е. девнушение, че капацитетът на човешката памет е ограничен генетично или с възрастта. По този повод по-късно проф. Георги Лозанов заявява следното: „Нашата нация е със занижени умствени възможности от скологенията - потискане способността на деца за учене от малки в училището“.

През 1978 г. емисари на ЮНЕСКО идват у нас и посещават училища, където се прилага сугестопедията. Те признават метода за оригинална образователна система и съветват да се приложи в цял свят. Две години след това създателят й д-р Георги Лозанов прави опит да отиде зад граница, но е арестуван. За жалост методът му е изнесен в САЩ, където се патентова под друго име. След демократичните промени родният учен все пак успява да изнесе оригиналната си методика в чужбина. Установява се за дълъг период във Виена, след което се прибира в България, където умира на Гергьовден (6 май) 2012 г.


Япония


„Днес сугестопедията е разпространена в целия свят. В Австралия, Япония, Африка има наши курсове“, разказва в свои последни интервюта психиатърът. По думите му този метод е най-напреднал в обучението по чужди езици, но той може да се използва и за други цели. Например за научаване на малки деца да четат по-бързо. Такъв експеримент е извършен през 70-те години в две софийски училища, където малчуганите се научили от 5 до 10 пъти по-бързо да четат. „Като се налепят картинки на различни предмети с думи отдолу. След това децата разпознават думата, дори да махнем картинката“, описва родният учен. Тогава при 5-дневна учебна седмица първолаците са завършили без домашни направо за трети клас.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.