Проф. Леандър Литов:  Името на България е добре познато в ЦЕРН, специалистите ни са високо ценени

Проф. Леандър Литов: Името на България е добре познато в ЦЕРН, специалистите ни са високо ценени

Работим по изграждането на международен научен институт в Югоизточна Европа

Опитваме се да разберем каква е структурата на Вселената, на пространството и времето, казва в интервю за "Монитор" ръководителят на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания (CERN)

- Проф. Литов, с какво е свързана работата на българските учени в ЦЕРН и кои са най-големите им постижения?

- В Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) се правят фундаментални изследвания. Учените, които работим там, се опитваме да разберем каква е структурата на Вселената, на материята, на пространството и времето. От една страна, в процеса на тези изследвания строим изключително сложна апаратура. От друга, получаваме големи обеми данни, които трябва след това да обработваме. Поради тази причина с нас освен физиците работят и много инженери, информатици. Спектърът, който покрива работещите в ЦЕРН, е много широк. За мен най-голямото постижение е, че за 20-те години, в които България е член на ЦЕРН, ние възпитахме цяло поколение млади учени. В момента те се занимават с наука и работят на най-високо световно ниво. Още преди да станем членове – преди 25 години, българските учени се включиха в експеримента CMS (б.а. - един от големите детектори на елементарни частици в Големия адронен ускорител в ЦЕРН). Те са участници в разработване на научната му програма, дизайна на детектора. Не малка част от него е произведена в България. Ние отговаряхме за инсталирането на детектора, за поддръжката му, участваме активно и в доизграждането му. В този експеримент българските учени имат видимо участие и определени лидерски позиции. Това обаче не изчерпва техните дейности в ЦЕРН. Нашите учени вземат участие и в експерименти, които се провеждат и на по-малките ускорители. Те са свързани както с физика на елементарните частици, така и с ядрена физика. Това е физическата част. Второто направление на работа на нашите учени е участието им в процеса на изграждането на оборудването, което използваме. Български екипи са включени както в разработване на нови технологии, така и в техния трансфер в индустрията и за нуждите на обществото. Почти половината от бюджета, който България внася като членски внос, се връща обратно у нас под формата на поръчки за индустрията. Мога да дам за пример технологии, които са свързани с образна диагностика в медицината, като лечения с адронна терапия. В момента работим и по проект за изграждането на такъв център в Югоизточна Европа. Спектърът на български предприятия, които участват и получават поръчки от ЦЕРН, е доста голям – компютърни системи, електроника, изработване на големи метални конструкции. В това отношение България стои изключително добре, тя е от малкото така наречени добре балансирани страни.

- Каква част от обучените в ЦЕРН български учени са се върнали у нас?

- За съжаление болшинството от тях са извън България, малка част се връща у нас. Тя обаче е достатъчна да поддържа науката, да привличаме нови млади хора, да ги ориентираме към занимание с природни науки, с физика. При сегашните условия обаче трудно задържаме нашите хора в България да работят, въпреки че имаме талантливи младежи. Следващото направление е възпитание на младите хора. В ЦЕРН провеждаме не само обучения на специалисти, но също така и на учители. 750 български педагози са прекарали седмица с лекции на водещи учени в ЦЕРН на български език. Основното постижение в тези програми е не само че учителите научават много неща, но и че могат да ги разказват на учениците. Педагозите са довели над четири хиляди деца да посетят ЦЕРН. За мен най-важното е, че в България те успяха да изградят мрежа, чрез която много бързо обменя информация и опит. Когато някой учител направи нещо интересно в клас, неговите колеги виждат какво се случва. Те работят колективно, а не както в повечето случаи индивидуално.

- Помагат ли посещенията на учениците да се запалят към науката?

- Европейският и световен опит показва, че тази система работи. Нямаме такава статистика, но аз знам конкретни случаи за деца, които са били в ЦЕРН, след това станали физици и учени. Това обаче са единични случаи и не може да се направи сериозен статистически извод. Без съмнение това оказва влияние, защото когато видиш фантастиката, която се прави в ЦЕРН, подхождаш по различен начин, развива се желанието да направиш нещо ново, да бъдеш част от водеща в света организация като ЦЕРН.

- Като преподавател в университет според вас по-трудно ли се грабва вниманието на студентите спрямо преди двадесет години?

- За тези години обществото се измени много, технологиите също. Ако искаш да направиш нещо интересно за един млад човек, и ти трябва да се измениш заедно с тях. Ценностната система на младежите е друга, техните приоритетите са различни. Не знам дали това е по- добре или не, но да кажем, че преди десет години хората, които се занимаваха с наука, го правеха с цялото си сърце. Сега като че ли младите хора са доста по-въздържани, влагат по-малко сърце, по-малко време. Като че ли им е по-ценно времето за почивка, за приятели или във всички случаи еднакво ценно с това, което правят на работа. При по-старите ми колеги работата категорично вземаше приоритет. Човек трябва да отчита това, както и какви са желанията на младите хора - какво за тях е важно в ЦЕРН. Навремето много лесно беше да привлечеш млад човек - разказваш му колко е интересно и той е готов. Сега вече това не е достатъчно. Освен това, че е безумно интересно, първо трябва да му покажеш, че ако той започне да се занимава с тази работа, ще прави нещо, което ще му даде възможност да реализира потенциала си. Второ, че ще бъде част от глобалния свят. Трето, трябва да бъдат създадени съответните условия, за да могат те да се реализират. И, четвърто, заплатата, но тя трябва да бъде такава, че поне да му дава възможност за нормален живот.

- Казахте, че се работи по изграждането на център за адронна терапия в Югоизточна Европа. Кога може да се случи това?

- Още от 2012-а работим по идеята в България да бъде изграден такъв център - това е ускорителен център, в който се използват ускорени протони и леки йони за третиране и унищожаване на тумори. Това обаче е голяма инсталация и не можем да го направим сами, затова в момента работим по вариант да бъде изграден международен научен институт в района на Югоизточна Европа. Основен елемент в него ще бъде именно такъв център за терапия. Това е съвместен проект на държавите от региона – тези от бивша Югославия, плюс Албания и България. Гърция засега е само наблюдател. Проектът макар и малко бавно се развива достатъчно добре. Имаме сериозна поддръжка от страна на Европейската комисия. Започнахме вече с дизайна на ускорителя, инфраструктурата, сградата, бизнес план и т.н. ЦЕРН координира дизайна на нов ускорител, който ще е уникален за света и най-напред ще бъде инсталиран в този център. Работим съвместно с център от Германия, който пък се занимава с разработване на научните програми за биомедицински изследвания, която ще бъде провеждана там. Работим съвместно и със съществуващи подобни центрове в Европа, като работещите са три. Успели сме да организираме целия експертен капацитет в Европа в тази област да участва в изграждането на този център.

- Какви са шансовете центърът да бъде изграден в България?

- През следващите шест месеца трябва да разработим критериите, по които ще бъде избрана страната, в която ще бъде построен центърът, и до края на следващата година да решим къде ще бъде. Това, което мога да кажа в момента, е, че България има много високи шансове. Създадена е работна група, в която влизат представители на различни министерства, софийска община и учени, така че тя разработва българското предложение за този център.

- Това предполагам, че е един начин да задържим нашите учени в България.

- Разчитаме, че научни изследвания в него ще извършват над хиляда човека от цяла Европа. Разбира се, основната задача на центъра ще бъде да задържи научния потенциал от региона тук, главно младите хора. Едно от основните изисквания за това е да им бъдат предложени добри условия, които да им дават възможност за реализация на техния потенциал.

- Знаете ли какво финансиране ще бъде необходимо от Европейската комисия?

- Около двеста милиона евро. Каква част от тези средства ще бъдат предоставени от Европейската комисия още не е решено.

- Къде е мястото на България сред останалите страни – и в ЦЕРН, и тук в нашия регион?

- Мога да кажа, че за региона България стои изключително добре. Имаме добри ключови постижения, определено превъзхождаме съседните ни страни. Но за съжаление имаме голяма загуба на млади хора и рязко намаляване на хората, които се занимават с наука. Това неминуемо ще се отрази на научната продукция, която е пряко свързана с потенциала на индустрията ни за високо технологични производства. Критично важно е за икономиката на страната да има добре развит научен потенциал. Турция наваксва със страхотна скорост, румънците също вървят много добре. Спрямо другите членове на ЦЕРН ние винаги сме имали много добре развита физика на ядрото и елементарните частици. Това беше причината, поради която ЦЕРН се съгласи да ни приеме за пълноправен член на организацията, защото беше ясно, че работим на доста високо ниво. И това високо ниво не само че продължихме да го поддържаме, но го и развихме. От такава гледна точка името на България е добре познато в ЦЕРН и нашите специалисти са високо ценени.


Визитка:

-Завършва Физически факултет на Софийския университет през 1980 г., специалност „Физика на ядрото и елементарните частици“

-От 1990 г. преподава в СУ „Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици

-Председател е на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията (2011 – 2016) и заместник-председател на борда на колаборацията CMS (от 2019), член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Финансовия комитет и Съвета на ЦЕРН.

-Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ, участващ в изследванията, провеждани на Големия адронен колайдер

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.