Проф. Илко Гетов от Евроагенцията по лекарствата: Ваксините са ефективни, пазят и от разпространение на заразата
2

Проф. Илко Гетов от Евроагенцията по лекарствата: Ваксините са ефективни, пазят и от разпространение на заразата

  • 14 дни след втората игла хората се считат за защитени
  • Четирите ваксини пазят в рамките на поне 10-12 месеца

- Проф. Гетов, много хора загубиха доверие към ваксината на AstraZeneca. Доколко са основателни притесненията им към препарата?

- Разбираемо е отношението на хората към ваксината на AstraZeneca, защото, след като започна имунизацията, се появиха много нежелани реакции, които не са описани в продуктовата информация, т.нар. постваксинални реакции. Трябва да се каже, че самата ваксина като техника и технология на изработване е по-позната и по-широко прилагана в сферата на медицината. Всички лекарства могат да имат нежелани реакции и в случая сме свидетели на появата на подобни. Добрите новини са, че в България не са потвърдени подобни тромботични инциденти. На второ място те са ултра редки, те са едно на 1 милион ваксинирани. Третото е, че предстои през следващите седмици един голям панел от експерти, хематолози, вирусолози, клиницисти да направят още по-детайлна оценка. Целта е да се намери обяснение на появата на тези инциденти в страните от ЕС. По-засегнати се северните страни - Германия, Нидерландия, Дания, Швеция. В България на този етап подобни инциденти не са потвърдени.

- Защо по-засегнати са северните страни, как си го обяснявате?

- Възможни са различни сценарии за обяснение. Първият сценарий е, че там системата е по-строга за регистриране, наблюдение и проследяване на ваксинираните. Другото обяснение е, че там може да има генетична предразположеност на населението към подобни тромботични, тромбоцитопенични инциденти. На трето място – стилът и начинът на живот и хранене е коренно различен в северните и южните страни. Ние сме по-близо до средиземноморската диета, тоест има чисто прагматични обяснения. Трябва да се има предвид, че тези инциденти засягат повече младите индивиди, особено от женски пол – три пъти по-често са засечени при жените, отколкото при мъжете. Това се свързва и с широката употреба на противозачатъчни лекарства в северните страни. Има правдоподобност в подобни допускания. Говорим специално за реакциите след ваксина, свързани с тромботични и тромбоцитопенични инциденти, не говорим за стандартните постваксинални реакции, които са си описани в кратката характеристика. Европейската агенция по лекарства излезе с обобщение за първите три месеца – 0,3% от ваксинираните са получили нежелана постваксинална реакция, става дума специално за AstraZeneca. Това означава, че е много рядко. На практика шансът да се появи сериозна реакция е изключително нисък, докато при другите иРНК ваксини на Pfizer и Moderna се касае по-скоро за алергични реакции, свързани с използването на едни специфични помощни вещества на основата на полиетиленгликол в самата ваксина.

- Има хора, които се страхуват да си поставят втора доза от AstraZeneca, доколко са защитени, ако не си я поставят? Могат ли да се смесват дозите от различните ваксини, например векторните?

- И на двата въпросa отговорът е не. Не, не трябва, не се препоръчва смесването на ваксини, независимо дали те са от един тип - например векторни, аденовирусни или иРНК. На второ място, ако след първата игла хората не са имали някакви постваксинални реакции, то шансът да имат след втората е още по-нисък. Освен това трябва да се има предвид, че периодът за поставяне на втората доза от ваксината е между 10 и 12 седмици. Даже излязоха данни и проучвания, че поставянето й след 12-ата седмица повишава степента на ваксиналната ефикасност, тоест на защитата, защото се дава възможност дълго време на организма да създава имунитет и тази доза след по-дълъг период от време действа по-благотворно за създаването на имунитет. На този етап препоръката е да се постави втората доза между 10-12 седмица.

- Kакви са най-честите нежелани реакции след ваксиниране у нас и колко често срещани са? Кои са нормaлните странични реакции и как човек може да ги разпознае и да не се паникьоса?

- Първо паниката не е добър съветник. Второ гражданинът трябва да е сигурен, че е абсолютно здрав, че няма кашлица, неразположение, повишена температура и т.н. преди самата апликация на ваксината. Трето – в интернет е публикувана пълната детайлна информация за ваксините, за нежеланите реакции. Стандартните нежелани реакции са свързани с болка, зачервяване, подуване, оток на мястото поради самата медицинска манипулация. Всички сме минали през задължителните ваксини от имунизационния календар и знаем, че там, където те „боцнат“ с ваксина, има известно време дискомофот. Може болката да е по-нагоре или по-надолу по ръката, може да има подуване на мястото. Хората, които приемат антикоагуланти, може да имат леко кръвонасядане, малко хематомче, но това са реакции, свързани със самата апликация. Тези, които са свързани със самата ваксина, са много типични за протичането на самото заболяване COVID-19 – главоболие, повишена телесна температура, тръпки по тялото, мускулна слабост, умора, типичните симптоми на заболяването, защото всъщност ваксината доставя, така да се каже, ключа за изграждане на имунитет. Проявявайки тези симптоми, това означава, че организмът вече работи за създаването на имунитет към COVID-19.

- Нормално ли е да има заразени след първа, дори втора игла?

- Абсолютно нормално е, защото след първата доза ваксините не пазят повече от 50-60%, тоест ваксиналната им ефикасност не е повече от 60% и поради тази причина се налага поставянето на втора доза, която засилва създаването на имунитет. Затова непрекъснато повтаряме, че след първата игла трябва да продължат да се спазват мерките, трябва да се продължи носенето на маска, трябва да внимават хората да не развият заболяване, ако случайно са в контакт със заразоносители. Първата игла не носи така желания имунитет, 10-14 дни след втората игла индивидът се счита за защитен.

- Колко ваксини чакат одобрение от ЕС в близките месеци? Всички ли ще стигнат и до нас?

- Това, което се знае със сигурност, е, че е одобрена ваксината на „Янсен“. Тя също е аденовирусна векторна ваксина. Тя е еднодозова, съхранява се при много типични и стандартни условия, тоест ще бъде много удобна за приложение в практиката на общопрактикуващите лекари. Тя се очаква да дойде още в първата половина на април и веднага да започне поставянето й върху населението. Следващите ваксини, които се разглеждат, са на една немска компания, която е иРНК ваксина. Другата, на която е започнала поетапна оценка, е руската ваксина на института „Гамалея“. За съжаление и двете ваксини няма да бъдат разрешени преди месец май, даже юни, тъй като все още са в доста начален етап на обработка и анализ на данните. При всички ваксини, независимо от кой производител са разработени, се прилагат едни и същи строги критерии за оценка на качество, ефикасност и безопасност. Трябва да се подчертае, че Европейската агенция по лекарствата не прави компромис по отношение на лекарствата на различни производители.

- Колко са ефективни срещу новите варианти на вируса одобрените към момента ваксините?

- Данните към момента са доста обнадеждаващи по отношение на британския щам и показват, че са ефективни към него. Другото, което излезе през последните дни, е, че те до голяма степен пазят и от разпространение на заразата. Тоест ваксинираният индивид вече не разпространява COVID-19. Специално излязоха данни за иРНК ваксините на Pfizer и Модерна, че 86-87% от ваксинираните не са и разпространители на заразата, което е много обнадеждаващо. Другото, което може да се каже и като аргумент в полза на ваксините, е, че дори да се заразиш с вируса почти нулева е вероятността да постъпиш в болница или да се стигне до летален изход. Освен това самото заболяване преминава много по-леко. Що се отнася до вариантите на вируса – бразилски, японски, африкански, френски, все още няма достатъчно данни, но производителите много усилено работят в посока надграждане на съществуващите ваксини, така че те да покриват и тези щамове. Европейската агенция по лекарствата разработи специална процедура за бързото им разрешаване на употреба, тогава, когато се касае за някаква промяна, свързана с активности към нов вариант на вируса.

- Казахте, че компаниите надграждат ваксините си. Тези, които са ваксинирани, ще трябва ли да се ваксинират отново?

- На този етап може да кажем, че ваксините, които са разрешени за употреба, т.е. четирите, пазят в рамките на поне 10-12 месеца. Това може да се каже със сигурност, тъй като в края на март миналата година започнаха клинични изпитвания върху доброволци и те продължават да се наблюдават и ще се наблюдават в много дълъг период от време - до края на 2023 и 2024 година. Знаем засега, че настоящите ваксини защитават около 10 до 12 месеца. Предполага се, че те ще защитават в период от две години, дали след това ще се налага да се поставя една доза, да речем от същата или „модернизирана“ ваксина, е рано да се твърди. Защото не се знае какво ще е развитието на този вирус. Ако този вирус се превърне в сезонен, по подобие на грипния, ние не знам как ще се държи в бъдеще по отношение на човешката популация. Може и сам да изчезне по подобие на това, както изчезнаха и други коронавируси. Да се самоограничи. Пак казвам - хората не трябва да се притесняват. Ваксините са разработени съгласно всички стандарти и покриват всички критерии. Данните от постмаркетинга. т.е. широкото приложение върху популациите, не показват никакви притеснения. Сега ще чакаме в бъдеще резултатите от дългосрочното наблюдение, но това е част от упражнението ни и справяне с пандемията.

- Какво е мнението ви за ваксинационните паспорти?

- Не мога да кажа, чe съм твърдо „за“, защото има граждани, които не могат или не е препоръчително да се ваксинират. Например при бременните и кърмещите жени не е препоръчително ваксинирането. Това е, защото нямаме достатъчно данни. Когато имаме данни - ОК. Децата също не могат да се ваксинират, тъй като ваксините не са разрешени за тях. Мисля, че паспортите са инструмент, с който да се върнем по-бързо до нормалността, с която бяхме свикнали. Второ, те не трябва да се използват като ограничаващо или дискриминиращо средство. Трето те трябва да дадат някакви ползи, дивиденти, на тези, които са се ваксинирали. Тези хора, които са се ваксинирали, трябва да могат да се върнат по-бързо към нормалното си всекидневие. Може например да се измислят за тях зелени коридори, да не чакат по летищата. По принцип не е лошо, защото това ще подобри разбирането за ваксините и нагласите в тази насока.

Визитка:

-Проф. Илко Гетов, д.ф. завършва фармация през 1988 г., има две специалности за следдипломно обучение, трудов стаж в аптека и болнична аптека

-Той е представителят на България в Европейската агенция по лекарствата

-Има специализации в Германия и Италия, член е на български и международни професионални и научни дружества и асоциации

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.