Вече договаряме с Бразилия и Испания транспорта на българските полярници за предстоящата експедиция, казва в интервю за "Монитор" директорът на Националния център за полярни изследвания

- Проф. Пимпирев, стана ясно, че страната ни започва изграждане на модерна научноизследователска лаборатория на Антарктида. Каква точно ще бъде тя и върху какво ще съсредоточите усилията си?

- Още преди няколко години в Европейския съюз има одобрена пътна карта за научна инфраструктура. Тя обхваща всички страни членки, които трябва да осъществят качествени научни изследвания. Без такива не може да има прогрес. Затова бих казал, че това е една от основните задачи на ЕС, за да се подпомагат научните изследвания. България също има такава пътна карта и тя е в съответствие с европейската. В нея от държавния бюджет се финансират различни проекти, свързани с изграждане на инфраструктура, която да е полезна и да подпомага научни изследвания. Така че още от миналата година в пътната карта е включена и полярната ни база. Затова тя трябва да отговаря на съвременните изисквания, за да може учените да получават пълна подкрепа за изследванията си, когато са на Антарктида. Базата ни там е един международен научен център. В нея са работили учени от над 40 държави от цял свят, не само от Европа. Така че нашата база е едно от лицата на българската наука, защото който стъпи там, казва, че все едно посещава страната ни. Беше наложително да предложим на учените, които работят там, и то по важни за цялото човечество проекти, добри условия. Става дума за проучването на климатичните промени, разнообразието от животински и растителен свят. Все пак Антарктида е континентът на бъдещето. Така че България трябва да се гордее, че нейните учени участват в изследването му заедно с колеги от целия свят. Част от пътната карта е изграждането на лабораторията.

- Кога ще започне изграждането на тази лаборатория и колко време ще отнеме?

- Това е сложен процес, защото става дума за строеж на 13 000 км от България. Това е научна структура, която трябва да отговаря на изискванията да издържа на неблагоприятните климатични условия там. Така че строежът ще е на етапи.

- Какво ще представлява лабораторията, колко ще е голяма?

- Тя ще бъде около 250 кв. м, ще е качена на пилони. Това е задължително за почти всички антарктически постройки, тъй като бурните ветрове и снеговалежи може да я затрупат. Ще е модерна, трябва да се впише в останалите постройки, които имаме. Базата ни там все пак е обитавана всяка година от 1993-та насам. Така че тези постройки ще се използват и това трябва да е цял архитектурен ансамбъл, защото бъдещето на човечеството е Антарктида. Хората гледат към този континент, защото той ще е неизчерпаем източник на прясна вода, на минерални ресурси, на които е много богат, също така в момента там е много развит туризмът. Трябва да се гордеем, че България е една от страните, които управляват този континент. Също така е голямо признание за нас като полярна нация, че в момента в Пловдив се провежда 31-вото съвещание на мениджърите на национални антарктически програми.

- Как се стигна до това страната ни да бъде домакин на това събитие и какво ще обсъждате на форума?

- Бяхме избрани благодарение на това, че страната ни има авторитет на полярна нация и че имаме национална полярна програма. Всички антарктически изследвания са държавна задача, така че развиваме сериозна наука. Поради тази причина бяхме избрани за домакин. Страни като Япония и Нова Зеландия чакат с години да им бъде предоставено такова домакинство. На форума има представители на 30 държави постоянни членки и 6 страни наблюдатели. Сред наблюдателите е и нашата съседка Турция, както и Португалия, които очакват евентуално членство. Въпросите са изключително важни и имат отношение към координиране на логистичните дейности, както и подпомагането на научните изследвания, строителството на Антарктида. Например полската база ще бъде подменена изцяло с нова, която ще е като космическа станция и ще е около 400 кв. м. Това е огромно съоръжение. Други държави, които не са от ранга на САЩ или Русия, също подновяват своите бази. Например САЩ подменят базата си и тя ще може да приютява 10 000 души, което е цял град. Англичаните пък ще строят съвсем скоро пристанище и ще подменят пистата си за самолети. Така че държавите влагат на Ледения континент стотици милиони долари всяка година.

- Колко точно ще струва лабораторията и откъде ще е финансирането?

- Парите са по европейско финансиране и от националния бюджет. Няма как да е изцяло с европейски средства. Това е нещо, което се вижда пред света, резултатите са достатъчно показателни. Научната лаборатория ще струва 800 000 лева, докато испанската база, която беше подменена, струваше 40 млн. евро. Можете да направите разликата.

- Има няколко месеца до следващата експедиция, но кажете все пак какво планирате, по какви проекти ще се работи?

- Основно залагаме на научните изследвания. След по-малко от месец трябва да бъде обявен конкурс за нови научни проекти, които ще бъдат двегодишни. Приключиха теренните изследвания от миналата година. Тогава кандидатстваха 25 проекта, които получиха финансиране. Сега ще бъде обявен нов конкурс и ще бъдат класирани най-добрите. Така че полевият им сезон ще започне през предстоящата експедиция. В момента уреждаме с мениджърите на страните, които имат самолети и кораби, като Бразилия, Испания, транспорта на българските полярници, тъй като не разполагаме с такива. Само с авторитета на нашите учени и с това, което правим на континента, успяваме вече четвърт век да поддържаме полярна база.


Визитка:


Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини