Ще положим основите за строителството на научна лаборатория, казва в интервю за "Монитор" директорът на Българския антарктически институт

- Проф. Пимпирев, преди няколко дни за Антарктида замина първата група от 28-ата поред експедиция. Какви цели си поставяте този път?
- Основната цел на тази експедиция ще бъде изпълнението на научната част на тази полярна програма. Ще работим по десет научни проекта, които са класирани и оценени от научна комисия от експерти с опит в полярните изследвания. Пет от проектите ще бъдат в областта на биологичните науки. Три от тях ще изследват морето пред българската полярна база, акваторията, морския шелф с помощта на моторни лодки „Зодиак“, които имаме там. Другите три проекта ще са в областта на проучване на природните богатства на земята. Единият е насочен към изследване на рудните минерализации в района, където се намира българската полярна база. Знаете, че Антарктида е богата на полезни изкопаеми. Така че ще проучим какво има в района на базата ни там. Тази година има и проект от областта на социологията и ще се изследва как се справят хората в тези екстремни условия и живота в изолирано общество. Ще се проучват и взаимоотношенията между полярниците в базата ни, така и ще се сравни с живота в съседната испанска база. Тя е доста по-добре материално уредена. Така че това ще е интересно. Ще има проект и от областта на медицината. Така че ударението е отново върху изпълнението на научната част. Най-новото тази година е, че ще положат основите за строителство на научна лаборатория.

- Как ще стане това, предполагам, че все пак това ще е бавен процес?
- Така е. Ние планираме да бъде изградена минимум за три години. Лабораторията е включена в националната пътна карта за научна инфраструктура. България трябва да изгражда такава в съответствие с останалите страни от Европейския съюз. Все пак сме задължени да изпълним това изискване, така че една от тези лаборатории ще бъде и тази на Антарктида. Все пак на Ледения континент работят много учени от Европейския съюз - от Великобритания, Франция, от Германия, Испания, Португалия, Полша. Пробите, които се събират в тези екстремни условия, все пак трябва да се обработят на място, за да не се погубят по време на дългия път до съответните страни, в които има необходимите лаборатории.

- Имате ли връзка с групата, която замина? Къде се намират вече?

- Да, чухме се, когато бяха в Сантяго. Целият багаж, който е от порядъка на 1500 кг, е пристигнал със самолета. В петък трябваше да отлетят за Пунта Аренас, пристанището на Чили. Там трябва да се качат с багажа на бразилския кораб. Очакваме към 21-22 ноември базата на Антарктида да бъде открита за новия изследователски сезон.

- Колко души са първата група?
- 11 души. 10 от тях са логистици и има само един учен, защото все пак ще подготвят базата за работата на следващата група. Има и две дами - Уляна Яркова, която ще се грижи за изхранването, и лекарката Венета Комицка. Тази година здравето на участниците е поверено на дама.
- Предполагам, че на миналата експедиция ви беше по-лесно с професионален готвач?
- Разбира се. Така сме спокойни, че едно от малкото удоволствия, които имаме на Антарктида – храната, ще бъде осигурена. Продуктите ще бъдат закупени в Пунта Аренас и качени на кораба, тъй като на базата след дългата зима няма нищо.

- Вие кога ще заминете, с коя група?
- Ще пътувам януари с основната група учени, за да координирам научните проекти. Тогава ще има и много чужденци на базата, колеги от Португалия, Колумбия, изследователи от Русия, Беларус. Така ще имаме пъстра група учени.
- Преди време изследвахте климата на Антарктида и заявихте, че глобалното затопляне оказва своя отпечатък. Антарктида ли е индикатор за промените? Виждате каква беше обстановката във Венеция и на други места.
- Антарктида наистина е индикатор. Там най се усещат тези климатични промени, защото природата е най-чиста. Няма градове, които да замърсяват. Така че от там усещаме промените и алармираме световната общественост, защото трябва да се вземат мерки. И по време на миналата експедиция видяхме, че ледовете на Антарктида се топяха, имахме една сравнително топла година там. По време на престоя ми беше около 0 градуса, тъй като там беше антарктическото лято. Снегът изцяло се оттегли от крайбрежната зона, а на съседния остров Кинг Джордж изобщо нямаше сняг, всичко беше оголено. Така че глобалното затопляне се вижда с просто око, но нашите учени ще го докажат чрез изследванията си и ще видим как се променя околната среда със затоплянето. Антарктида е континент с изключително значение. Там са най-авангардните изследвания за промените на климата, което ще ни позволи да видим начини, по които човечеството да се бори с това масово разтапяне на ледниците и повишаване на морското ниво, което грози планетата. Но освен това континентът трябва да бъде достъпен за хората на цялото земно кълбо.
- Ако трябва накратко да завършите изречението каква е Антарктида днес, какво ще добавите?

- Това е единственият континент, който тепърва ще се отплаща на тези, които го изследват. Това е бъдещето на човечеството, друга планета.


Визитка:

Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Отмененият от КС текст в закона беше от полза за медиите, а не в техен ущърб, казва в интервю за "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

Доц. Атанас Мангъров: Пушени филета и шунки от студени бюфети носят риск от листериоза

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

"Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.