- Проф. Пимпирев, завърнахте се преди няколко дни от Антарктида, успяхте ли да реализирате целите, които си поставихте в тази експедиция?

- 27-ата българска антарктическа експедиция вече е преполовена. Изминаха два месеца от началото й. В нея изпълняваме една национална полярна програма с много сериозна научна част - седем български проекта, одобрени от специализирана комисия, от хабилитирани преподаватели с антарктически опит.

Проектите са финансирани от Министерството на образованието и науката. Малко или много разчитахме и на спонсори, до последния момент не се знаеше как ще се проведе самата експедицията. Сега всичко е планирано и сега с гордост мога да заявя, че върви отлично. Може би дори това е най-успешната експедиция досега. Акцентът беше преди всичко върху научната програма. Тази година има и много чуждестранни учени от страни, които тепърва започват изследванията си на Антарктида. С мен бяха две колумбийски изследователки. Едната изследваше движението на ледниците, свързано с глобалното затопляне. А другата вземаше генетичен материал от тюлени и китове в южния океан, където влизахме с нашите лодки „Зодиак“. Интересното е, че тя изследва косатки в Карибите и ще бъде интересно генетичното сходство между косатките в тропическите води и в най-студените води на Земята. За първи път на базата беше и кипърски гражданин - един професор, който осем години е бил ректор на университета в Никозия. В случая присъстваше като учен физик. Той има желание заедно с кипърски учени дори да финансират и построят малка научна лаборатория, за да работят с наши учени на полярната ни база. Така че даваме старт с нашия опит и на нови нации, които започват да изследват този континент.

- На какви интересни неща се натъкнахте по време на тази експедиция?

- Работата през тези два месеца беше съсредоточена върху биологичните изследвания. На базата работиха доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет и д-р Ралица Зидарова от Института по океанология във Варна. Те изследваха растителния и животински свят в акваторията на българската полярна база, отново с лодките ни „Зодиак“. Съдействието между учени и логистици в работата ни води до най-добри резултати. Те събраха огромно количество материал и се надяват на нови видове. Освен това за научни цели успяхме да хванем една антарктическа ледена риба. Тя няма хемоглобин в кръвта и кръвта й е прозрачна. Сравнително рядка е.

- За първи път ли се натъквате на такъв екземпляр?

- Преди 15 години отново се натъкнахме на такава. Сега е за втори път. Тогава обаче не успяхме да я съхраним и да я транспортираме до България. Сега успяхме да я запазим и се надяваме да стане експонат в Природонаучния музей, където има изключително богата експозиция на риба. Точно такъв вид обаче няма. В момента се завръща от Антарктида и младата изследователка Росица Янева, която изследваше замръзналата почва. Тя е много чувствителна към измененията на климата в тези райони. Климатичните промени са едни от най-важните за човечеството в момента - тяхното изследване и вземането на мерки за тяхното предотвратяване.

- Променя ли се наистина климатът заради глобалното затопляне?

- В базата са все още климатологът проф. Георги Рачев и геоморфологът Александър Сарафов, които изследват климатичните промени върху околната среда. Геоложките изследвания са основна част от експедицията, ще бъде изследвана една слабо проучена територия на един нос в близост до българската база, до който се стига при хубаво време. Интересното е, че там се работи по съвместен проект с чилийските ни колеги, очакваме на базата да пристигне една бразилска изследователка, която е защитила докторат по изкопаема флора. Сега ще се изследва връзката между Антарктида и Южна Америка в последния период от живота на динозаврите. На о-в Ливингстън също има останки от такива динозаври. Дали има връзка между Антарктида и Южна Америка и кога е била тя, тепърва ще видим. Трябва да докажем, че динозаврите са преминали от Антарктида в Южна Америка. Това са глобални промени, които са изключително важни за науката, което засяга целия сняг.

- Топят ли се ледниците?

- Да, това е неоспорим факт. Имаме една топла година в Антарктида.

- Колко градуса беше при вас?

- Около 0 градуса, тъй като сега там е антарктическото лято. Снегът изцяло се оттегли от крайбрежната зона, а на съседния остров Кинг Джордж изобщо няма сняг, всичко е оголено. Така че глобалното затопляне се вижда с просто око, но нашите учени ще го докажат чрез изследванията си и ще видим как се променя околната среда със затоплянето.

- Имахте готвач на тази експедиция, по-различно ли беше?

- Разбира се, друго е, когато има професионалист и си разбираш от работата. Храненето е по-разнообразно, има чистота в кухнята. При това готвачът е дама и тя се справи блестящо. Досега готвенето беше поверено на хора, за които това е просто хоби. И при тях всичко беше вкусно, чувствахме се комфортно, но сега всичко се приготвяше бързо.

- Как посрещнахте празниците? На традиционни ястия ли заложихте или ви изненадаха?

- За Коледа имахме традиционни ястия. Но за Нова години Уляна ни изненада с печено пиле, пълнено с кюфтета. Беше изключително вкусно. Това беше новогодишната й изненада.

- До края на експедицията ли ще бъде там Уляна?

- Да, стремим се все по-професионално да се развиват дейностите на Антарктида. Това е наша национална политика.

- Какво предстои от тук насетне?

- Надяваме се експедицията да приключи успешно в средата на март, след което учените ще анализират резултатите. Ще ги представят на специализираната комисия и дай Боже да ги публикуват в реномирани международни издания. Нашата база е изключително търсена от чуждестранни специалисти. Досега на нея са работели учени от над 40 държави. Предстои изграждането на съвременна научна лаборатория на Ледения континент на българската база, тъй като тя е включена в националната пътна карта за научна инфраструктура. Нашите научни изследвания са лицето ни там пред целия свят.

- Това ли предвиждате за следващата експедиция?

- Да, засега само ще набележим мястото, ще пуснем конкурс за проект и от догодина започваме строежа. Нашите колеги от Испания имат модерна база, която е като космическа станция с научна лаборатория от над 800 квадрата и постройка на два етажа. Така че имаме силна конкуренция.


Визитка:

Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Директор на Българския антарктически институт

Автор е на няколко книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милка Василева: У нас липсват 30 000 медицински сестри

Съсловието не е разделено, подкрепяме протеста на фейсбук групата, но не участваме в организацията, казва в интервю за "Монитор"  председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи

Даниела Машева: Протестите са опит за политическа намеса в процедурата за избор за главен прокурор

Атаките на някои медии срещу ВСС са организирана негативна кампания срещу всички, които подкрепиха кандидатурата за обвинител №1, казва в интервю за "Монитор" говорителят на Прокурорската колегия на ВСС