Проф. Христо Пимпирев: Извличаме лек за  левкемия от Антарктида

Проф. Христо Пимпирев: Извличаме лек за левкемия от Антарктида

Полярниците минават три PCR тестa преди Ледения континент, разказва в интервю за в. Телеграф  българскит учен и полярен изследовател.

- Проф. Пимпирев, ще има ли тази година полярна експедиция в условията на пандемията?

- Подготовката за предстоящата 29-а Антарктическа експедиция върви с пълна сила. Само преди дни приключи учебният семинар и тренировъчен лагер за предстоящата експедиция. Ще има още една лодка в арсенала на нашия антарктически флот, така че ще имаме 3 лодки тази година.

Разбира се, всичко минава под знака на коронавируса и всички се съобразяваме с това, тъй като пандемията е обхванала цял свят, особено вече и нашето полукълбо. Тъй като в Южното полукълбо идва лято и случаите намаляват. Бразилия и Аржентина бяха с голяма заразеност, там случаите намаляват. Така че може би обстановката в тамошния летен сезон ще се нормализира. Разбира се, вирусът няма да изчезне. Страните, през които трябва да се мине,за да се стигне до Антарктида, са Чили и Аржентина. Така че ние трябва да се съобразим с техните епидемични условия. 

- Колко души се очаква да заминат?

- Имаме уговорка за първата група, която ще се състои от шест души. Разбрали сме се с нашите приятели и съседи на остров Ливингстън да пътуваме с техния военен научноизследователски кораб „Есперидес“. Първите шест души ще са логистици. Вече са ясни условията, при които те ще пътуват. Първо от София трябва да тръгнат с отрицателен PCR тест. Трябва да минат транзит през Рим, от Рим в Сантяго, а там има специална зала за транзитни пътници, които от нея отиват веднага към самолета за Пунта Аренас. Там с пристигането ги чакат автобуси, които ги карат в специално организирани хотели, които са само за хора, които ще пътуват към Антарктида. Там трябва да изкарат 14 дни под карантина, като първите седем дни не трябва да излизат от стаите си. Ще бъдат по един в стая. Храната им се носи пред вратата. Няма да се срещат дори със своите колеги, с които ще бъдат на Антарктида. След една седмица им се прави тест, ако той е отрицателен, им се разрешава да се виждат помежду си в хотела. След 14 дни им се прави още един тест и ако и той е отрицателен, ги качват на автобуси и отиват направо на кораба. С него ще отидат на българската база. Всичко това доста ще удължи самото достигане до българската база.

- Какви ще са задачите на българските антарктици тази година?

- Тази група е много важна, защото тя трябва да види как е базата, изживяла тежката полярна зима. Трябва да отстрани всякакви повреди по покриви, ако има, по канализация, по електрическа мрежа, за да функционира нормално. Освен това трябва да подготвят всички условия за започване на строителството на новата лаборатория. Вдигането на металната конструкция трябва да започне догодина, а тази трябва да се подготвят съоръжения, които да улеснят транспортирането на материала. Планираме да се направи една въжена линия от брега до площадката, където се строи, за да качваме с нея пясъка и цимента, който е нужен за основите на лабораторията. Освен това трябва да се направи временен лагер по средата между сегашните постройки и бъдещата лаборатория, където ще бъдат настанени строителите. С тази първа група ще има и един инженер, който да свали всички данни от поставените уреди за научните проекти, които са събирани данни чрез енергия от слънчеви панели – ветрогенератори за измерване на температура, влажност и т.н. При благоприятно развитие на обстановката с коронавируса би могло и някои от учените да отидат на Антарктида в края на февруари. Засега обаче твърдо имаме уговорка за шестима души.

- Кога ще тръгне първата група?

- Ще тръгнат януари. По-късно тази година, защото изчакваме с надеждата, че обстановката ще се промени към по-добро. Имаме резерви. На тренировъчния лагер не бяха шест души, а 23-ма. Това са хора, които могат да заменят тези, на които, не дай Боже, им се случи нещо. По принцип и в предишните експедиции сме имали резерви, защото и без коронавирус на всеки в последния момент може да му се случи нещо и да не може да замине. В космическите полети също има дубльори. Така че се подготвяме като за мисия в Космоса.

- Ако нещо се случи на място с екипа, имаме ли вариант за реакция?

- Имаме лекар в екипа. Той е общопрактикуващ, който е запознат с особеностите на коронавируса и ще се реагира спрямо ситуацията. За щастие близо до нашата база е испанската, на която също има лекар. Мерките, които се вземат, преди да стигнат до Антарктида, почти изключват някой да отиде заразен. Леденият континент е единственият свободен от коронавирус. Целта на цялата световна общественост е той да се запази до края без коронавирус. Поне моите наблюдения са, че там вирусите трудно виреят. И през лятото там температурите са горе-долу като една сурова наша зима. Когато някои отиде с грип, може още двама -трима души да се заразят, но се излекуват и повече не се появява. Така че той бива привнесен отвън и много бързо се ликвидира.

- Ще стигнат ли наши научни екипи до континента?

- Предстои втори етап на няколко научни проекта, които почнаха миналата година. Ако ситуацията с коронавируса се развие благоприятно, ще бъдат изпратени учени. Основно това са геоложките проучвания. В района на нашата база има много проявления на полиметални руди. Изследват се образците, които дойдоха, и имаме очакване, че ще има и видимо злато. Биоложките изследвания вече дадоха доста нови видове за науката - както микроорганизми, така и многоклетъчни организми, които живеят само на Антарктида. Отчетите, които нашите учени направиха преди дни, показват действително много добри резултати. При изследването на микроогранизми от Антарктида, които представляват едни микроскопични гъби дрожди, са изолиран субстанции, които могат да бъдат използвани за лекарство против левкемия. С това се занимават наши изследователи от Института по микробиология в Пловдив.

ВИЗИТКА:

Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Директор на Българския антарктически институт

Автор е на няколко книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.