Проф. Христо Пимпирев: Изследваме сънищата на Антарктида
2

Проф. Христо Пимпирев: Изследваме сънищата на Антарктида

Полярници виждат починалите си близки, докато са на Ледения континент

Учените ще засичат земетресенията на остров Ливингстън, казва в интервю за в. Телеграф  българскит учен и полярен изследовател

- Проф. Пимпирев, как върви подготовката за експедицията до Антарктида?

- Първата група полярници заминава само след 10 дни. Надяваме се въпреки изборната обстановка все пак традицията да бъде спазена и другата седмица президентът Румен Радев да връчи знамето на експедицията, тъй като тя заминава на 19 ноември. Тя се провежда под егидата на президента и няма значение кой е той. Знамето ни е било връчвано още от президента Желев от втората експедиция без прекъсване.

- С какво ще пътуват нашите полярници?

- Тъй като корабът ни „Св. св. Кирил и Методий“ няма да е минал през ремонт, отново ще разчитаме на помощта на останалите полярни нации. Този път на отиване ще използваме чилийска подкрепа. Техен кораб ще закара българските полярници, които ще раззимят базата и ще започнат една много сериозна работа по строителството на нова научна лаборатория. Нямаме много възможност за лавиране с други средства за транспорт и затова първата група ще бъде от 15 души. Няма да има връщане на хора, които вече са си свършили работата с други, тъй като просто няма транспорт. Така че заминават 15 души с целия багаж, строителни материали, оборудване, хранителни запаси и гориво, за да могат да изкарат до 20 януари, когато повечето от тях ще си тръгнат. След тази дата ще останат само трима души, които ще чакат групата на учените, която се състои от осем души. Те ще дойдат с нает от португалската програма самолет. Те няма да имат възможност да носят със себе си хранителни продукти, нито гориво. Втората група ще се състои само от учени. Те трябва да изпълняват научни проекти, които са одобрени от специализираната експертна научна комисия към Националната програма за полярни изследвания към Министерството на образованието и науката. Ще има доста теренна работа. Проектите са в областта на геологията, биологията, медицината, така че се очакват много интересни резултати.

- Върху какво ще работят учените тази година?

-Те ще започнат работа в края на януари, когато приключи строителната програма. Единият проект е свързан с изследването на съня. Знаем, че много често, особено хора, които отиват за пръв път на Ледения континент, в съня си виждат техни починали близки. Това е един много интересен феномен, защото ги виждат като живи. Той е описан и от други изследователи. На нашата база също се случва, лично аз също съм го изживявал. При нас са идвали много чужденци, които също споделят, че и те сънуват починалите си близки. Това го описва Боян Биолчев в книгата си „Антарктида-окото на космоса“. В нея той пише как вижда покойните си родители като живи да влизат в стаята, докато спим. Аз бях на съседното легло. Така че единият проект е свързан с изследването на сънищата. Той е доста сложен и ще се носят специални уреди, за да бъдат изследвани те. С проекта ще се занимават доктори. Другият медицински проект е как влияе изключително силното UV лъчение на човешката кожа. Районът, където се намира нашата база, е много сеизмично активен. Така че има геофизичен проект, който чрез специална апаратура изследва движението на земната кора. Тя се захранва със слънчеви панели и дава информация през зимата, когато нас ни няма. Има един много важен геоложки проект, свързан с рудните минерализации в района, тъй като той е доста богат на полезни изкопаеми - мед, злато, сребро. Ще се изследва един малко отдалечен от базата район. Двама геолози ще живеят на палатки близо един месец. Има и три биоложки проекта, които ще изследват как глобалното затопляне влияе на организмите там.

- Кога българският кораб ще може да отведе полярниците до Ледения континент?

- Догодина, когато корабът ни тръгне към българската база, ще има възможност да оставя и взема учени и така ще имаме една много по-голяма мобилност. Така че ще имаме възможност да осъществим повече научни изследвания далеч от базата ни. Това ще се случи догодина, тъй като в момента вече е пусната обществената поръчка за ремонта на кораба, а ние трябва да се съобразяваме със сроковете, които са законови. Един месец се чакат оферти, след това комисия ги отваря, а след това може да има обжалване. Фактически тези срокове, които трябва да се спазват за обществените поръчки, спряха нашия кораб да тръгне още февруари и да прибере експедицията.

-Какви са плановете за строежа на новата научна лаборатория в Антарктида тази година?

- Експедицията ще бъде разделена на две и по задачи- логистични и научни. Първата група ще трябва да положи основите на новата научна лаборатория. Най-важната задача е основите й да бъдат стабилни. Тази лаборатория ще приютява българските учени и техните чуждестранни колеги в 22 век. Когато са стабилни основите, стабилна ще бъде и постройката. Районът, в който се намира българската полярна база, както вече казах, е доста сеизмично активен. Само на 15 километра от нас има действащ вулкан, който изригна преди 50 години. Тогава няколко бази бяха евакуирани. Така че трябва да се строи много стабилно, защото там са чести земетресенията. Първата група е съставена изцяло от логистици.. Ще се построи съоръжение, което да пренася пясъка и цимента от плажа до площадката, където ще се леят основите. Така че това е много отговорна работа. Има хора, които специално заминават, за да поставят основите на новата лаборатория. С тази лаборатория ние се приобщаваме към световните полярни нации, които си обновяват базите. Поляците например още миналата година започнаха работа по една абсолютно нова постройка като космическа станция. Те се намират на съседния до нас остров Кинг Джордж. Така че и ние не бива да оставяме по-назад, защото трябва да имаме съвременни условия за работа, тъй като в Антарктида се правят едни от най-големите научни открития, които касаят цялата планета.

- Кога трябва да бъде завършена лабораторията?

- Планът е тази година да се положат основите й. Работата ще е тежка, тъй като ще се лее бетон, казано на най-разбираем език. Догодина пък ще вдигнем металната конструкция. Ако имаме тази възможност и ако времето позволява, тя трябва да бъде покрита от панели. Когато сложим покрива, ще започне оборудването отвътре. Ще има лаборатория за науки за земята, биологични науки, обща лаборатория. Първо сградата трябва да се покрие, за да може да издържи на буйните ветрове и климатичните условия, които съществуват на този континент.

Това е той:

Български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Директор на Българския антарктически институт

Автор е на няколко книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.