Проф. Христо Пимпирев: Храната е от малкото удоволствия на Антарктида

Проф. Христо Пимпирев: Храната е от малкото удоволствия на Антарктида

Специален готвач ще ни готви български ястия, а не гурме на базата

Ще проучваме скали от вулканичен произход и замърсяването на почвата, казва пред "Монитор" директорът на Българския антарктически институт.

- Проф. Пимпирев, вече е избран първият специално назначен готвач за новата ви експедиция, какви бяха предизвикателствата пред кандидатите и защо ви е необходим такъв човек на Антарктида?

- За първи път експедицията ни ще изпълни задачи на национална антарктическа програма, поставени от пътна карта за инфраструктура. Причината е, че българската полярна база е включена към една от основните научни инфраструктури. Затова и трябва да наблегнем на още по-голям професионализъм. Вече избрахме научните проекти, одобрени от комисия с хабилитирани преподаватели, работели в Антарктида и при голяма конкуренция. Така че който отива на континента, трябва да се пребори с останалите и да работи там. Досега позицията на готвача се заемаше от някой от екипа, който има съвсем различна професия. По принцип при престоя си там всеки ден имаме дежурен, който се грижи за чистотата в къщата и дори се е налагало да готви през деня. Вече обаче имаме и доста чужди учени, на много бази си има професионални готвачи. Храната е едно от най-важните неща на Антарктида, защото нямаме много удоволствия там. Ние сме изолирани, нямаме телевизия, нито мобилни телефони. Разбира се, свирим на китара, слушаме музика, така че ние избрахме човек, който най-добре би се справил с отговорната задача да готви на полярниците ни.

- На какви изисквания трябваше да отговарят кандидатите?

- Обявихме открит конкурс и на него се явиха 37 души. Признавам, че този голям интерес ме изненада, още повече че плащаме символично. А и знаете, че това е една много търсена и добре заплатена професия. Разбира се, че поставихме критерии - трябва да има професионални умения, да е работил това. За предпочитане бяха хора, които са работили в необичайни условия. Например на кораби, да са пътували навън.
- Чувала съм, че на Антарктида се налага дори да месите хляб от снежна вода, така ли е?
- Точно така. В голяма част от времето ние нямаме разтопен сняг и течаща вода. Затова се налага да го разтопяваме. Искат се специални умения и майсторство. Така че от тези 37 души ние избрахме трима, които най-много отговаряха на тези критерии. Те се явиха на изпит в ресторант, като първата задача беше точно да направят хляб. Следващата пък беше доста нетрадиционна, но пък много важна за нас - да сготвят пиле с ориз. На Антарктида все пак се ядат по-простички и български ястия, там трябва да забравим за гурмето. А съвременните готвачи залитат по гурме кухнята и кандидатите ни бяха изненадани от поставената задача, но се справиха много добре. И хлябът, и пилето с ориз бяха много вкусни и ги приготвиха бързо. Накрая обаче се спряхме на единствената дама сред кандидатите.
- Защо? Кое ви прикова в нея? Знам, че жените са на почит в експедицията на Антарктида.
- По принцип полът няма значение, но се оказва, че жените се справят доста добре в сурови условия. Също така на Антарктида сме едно голямо семейство, затворено общество. Вече във всички експедиции има жени, дори са по равно с мъжете. Има случаи, в които пък те преобладават.
- Казахте, че заплащането ще е символично, какво ще получи тогава избраният за готвач?
- Така е, заплащането е символично. Ще има командировъчни до там, самолетният билет е доста скъп. Готвачът е част от логистичния екип.
- Но с какво ви впечатли Уляна?
- И тримата достигнали до финала бяха истински професионалисти, но все пак гледахме кой е най-подходящ за условията на Антарктида. Нейният опит е основно от готвене на кораби и яхти - в Егейско море, на Карибите, където имат круиз в бурни води и трябва да храниш по 10 пасажери. А и там кухнята е професионална, защото готвиш за ресторант. Не е като нашата. Също така Уляна е свикнала да прекарва по 11 месеца в чужбина, така че тези неща наклониха везните в нейна полза. Също така е добра скиорка, има усет към планините.
- Първата група всъщност тръгва на 9 ноември, какво предстои?
- Точно така, тогава тръгва първата група от 10 души, сред които и Уляна. Това е логистичният състав. Той трябва да открие базата, да се пуснат генераторите и изобщо да решат проблеми, които има след тежката зима.
- Казвате, че тази експедиция ще е по-различна. С какво и какви цели си поставяте този път, след като миналата заложихте на геоложките изследвания и промените в климата?
- Тази година ще се работи по научни проекти, които са специално одобрени при силна конкуренция и специална комисия. Ще има само един геоложки проект и ще се работи в много интересен район. Той е със скали от вулкански произход, с вкаменени растителни останки. Има и три биоложки проекта, които ще изследват биоразнообразието в крайбрежните води. Има проект, който ще проучва нематоди - тип безгръбначни животни, които се намират в замръзналата почва, както и самата почва за замърсявания. Оказва се, че замърсяването от цивилизованите континенти достига чак до Антарктида, което алармира, че това е проблем.
- За толкова години как се промени Антарктида през погледа ви?
- На първо място се промени с това, че стана по-достъпна. Например в края на 20 век, когато организирахме 5-ата експедиция, там имаше доста повече романтика. Имало е случаи, в които сме се придвижвали от Южна Америка до нашата база за 16 дни. Сега можеш да стигнеш до съседния остров Кинг Джордж за 12 часа и от там със самолет за 3 часа до Южна Америка. Транспортните връзки се улесниха много, както и комуникациите. Преди 15 години единствената ни връзка с останалия свят беше с една късовълнова радиостанция. Чувахме се с близките си по веднъж седмично. Сега по всяко време можеш да вдигнеш сателитния телефон и да се свържеш с всяка точка по земното кълбо. Така че Антарктида все повече се цивилизова и достига до нивото на останалите континенти.
- Но доколко е добре това?
- Няма как, това е уникален прогрес за последните 25 години. Например тук не можем без мобилни телефони, а на Антарктида забравяме за тях.

Визитка:

Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.