Папа Франциск показа едно много балансирано, добро отношение, казва в интервю за "Монитор" историкът

- Проф. Матанов, тридневното апостолическо пътуване на папа Франциск приключи. България е първата и единствена към момента некатолическа страна от бившия Източен блок, която той посещава. Как да си обясним, че той избра да дойде точно тук?

- Не бива да забравяме, че папа Франциск е от Ордена на йезуитите, който е спасил Католическата Църква от реформацията, залагащ на широките контакти. Очевидно визитата му е в контекста на разширяване на контактите на Католическата Църква в перспектива и евентуално обединение с Православната, което към момента не се вижда на хоризонта. Самото му посещение за България е страхотен удар. Нашата страна беше в центъра на вниманието, световните агенции й обръщат внимание – нещо, от чиято липса страдаме.

- Срещата между папа Франциск и патриарх Неофит, както и с членовете на Синода, се тълкува нееднозначно – от забелязано хладно отношение от страна на БПЦ, както отбелязват някои европейски медии, до любезен прием, издържан в стила на междудържавния протокол. Как специалистът ще тълкува срещата?
- Срещата действително беше чисто протоколна, направена от немай къде. Тя не произведе никакви новини. Смятам, че засега това е нормално, след като се има предвид, че една трета от членовете на Светия синод служат на други православни центрове и действат на принципа: Дай му тласък, пък той знае вече какво да прави. Съвсем не твърдя, че обединението е толкова лесно, но колкото и да се стои настрани от тенденциите на интеграция в съвременния свят, те рано или късно ще обхванат Църквата независимо от съпротивата на някои кръгове и специално на някои Църкви в православната общност. Видяна бе голямата разлика между папата, възрастен човек, но излъчващ енергия, не се сърди, не се мръщи, а напротив – отворен е към света, усмихва се. Той е отворен към всички, не се кара нито на президенти, нито на министър-председатели, на никого. Впечатлението от него е много благоприятно.

- Познавате процесите в БПЦ и като бивш директор на Дирекция на вероизповеданията, и като историк и анализатор. Към момента колко течения има във висшия клир?
- От гледна точка на папското посещение има две течения. Едни от архиереите, например Западно и Средноевропейският митрополит Антоний, са по-отворени. Той и по длъжностна характеристика следва да е такъв и към папата, и към католическата общност, и към протестантските общности. Има обаче поне четирима владици, които са против сближаването. Ние знаем кои са те – едни се съпротивяват от невежество, други от стари връзки или защото са получили образованието си на определени места в чужбина. Не ми е ясно как мислят, как виждат в перспектива. България е част от европейския свят, а не от развитието на Азиатско-Тихоокеанския регион. Нашата страна културно не принадлежи към този кръг. По мое мнение това са Пловдивският Николай, Ловчанският Гавриил, Старозагорският Киприян и може би патриархът, но за него не съм много сигурен, но той е руски възпитаник, както и тримата споменати. Някои от тях може и да са искрени. Но не е никак приятно, когато представители на една автокефална Църква слушат чужди църковни глави.
- Оказва се, че по отношение на начина на посрещане на папата в Синода е имало разделение на мненията. Това личи и от статус във Фейсбук на Русенския митрополит Наум. Как ще коментирате факта, че архиереите взимат едно решение, а когато са в епархиите си изказват различни мнения?
- Папа Франциск показа едно много балансирано, добро отношение. Бих искал нашият висш клир да показва същата любов и мекост към ближните християни. Някой иска да изкара едва ли не, че двете големи половини на християнския свят (католицизъм и православие, тук не причисляват протестанизма) се различават толкова много, че не могат да се гледат едни други. Във форумите в интернет има доста забранени от оператора изказвания не само от клира, но и от миряните, които са против посещението. Има ехидни и злостни бележки. Един вид гледат треската в окото на ближния, но не виждат гредата в своето.
- На какво се дължи това, меко казано, непремерено отношение – на непознаващи православието, които са такива само по Свето Кръщение, или слушат и преповтарят своите проповедници?
- Ако по-голямата част от българите бяха образовани по отношение на християнството, щяха да знаят, че споровете на двете Църкви за Светата Троица, Чистилището и някои други не са непреодолими. Едната страна от критиците са точно непознаващите християнството, на кръстените в православието, но изчерпващи своята верова принадлежност само до това и до паленето на свещи – без християнски начин на живот, без изповед, без Свето Причастие. Има и такива, които слушат и преповтарят своите учители и проповедници. Самият висш клир е расъл и се е формирал в условия, забраняващи на една Църква да развива дейност, да поддържа самостоятелни църковни контакти. Тези хора още ходят през пустинята, не са намерили Обетованата земя, не могат да намерят и себе си, не могат да контактуват с миряните, защото не са свикнали да го правят.
- Сред клириците обаче има и млади хора. Как ще коментирате тяхната сдържана и неинициативна позиция?
- Изглежда ще им трябва повече време. Очевидно 40-те години, които Моисей е водил евреите из пустинята, не са достатъчни. В библейския смисъл 4 десетилетия са били две поколения. Сега, с удължаване на живота, ще трябва повече време. Проблемът е, че въпросните коментирани с по-крайни отношения се възпроизвеждат. Въпреки всичко аз съм оптимист. Ще настъпи време, когато тези негативизми ще бъдат преодолени. Злобата, излъчвана от някои, ще премине. Ще настъпи времето на архиерейската, на пастирската благост. Трябва да изчакаме. Аз не съм от хората, които строго ще осъдят тези расли в робство клирици. Бих посъветвал тези, които очакват от тях повече, да изчакат.
- Дали това изчакване не би пропуснало още няколко поколения, че и отблъснати от Църквата хора?
- Със сигурност, но лесно нещата не могат да станат. Никой не бива да си прави такива илюзии за хора, родени в старата епоха, и за родени млади, които се възпроизвеждат, които се учат от старите. Трябва да мине доста време, но бъдещето е оптимистично. Иначе продължава ли Църквата в същия дух да се изолира от тенденциите в обществото и от света, няма особено бъдеще. Тя трябва да отучи българина да гледа на православието само в ритуалния му аспект, т.е. да гледа на него като на празници, курбани, манастирски ракийки и други такива неща. Напротив, Църквата трябва да го отучи от тези неща, но виждам, че малко от духовниците ни полагат такива усилия, но техният брой не е никак достатъчен.
- Папа Франциск направи няколко жеста, някои останаха незабелязани за медиите, като например в Раковски той причасти децата с Тялото, но и с Кръвта Христови, т.е. и с хляба, и с виното. Католическата Църква причастява миряните само с тялото, т.е. с хляба. Това реверанс към православната традиция ли е или жест на желание за сближаване?
- Не се наемам да тълкувам всички жестове на папата, но съм убеден, че е искрен. Въпреки това има протокол, негова е приказката, че с терористите може да се преговаря, с протокола – не може. Жестовете от негова страна показват желание за сближаване. Сигурен съм, че предвид своето йезуитско образование и това, че е папа от нов тип, той ратува за сближаване. За съжаление, в света има много православни архиереи и Църкви, които са против това сближаване, и то е по политически причини. На тях им се привижда, че Западът иска да погълне Изтока. Едно обединение ще бъде много трудно, но е хубаво, че някой поема по този път. Аз съм привърженик на християнското обединение, защото съм твърдо убеден, че разделителните линии не са толкова ярки и дълбоки.
- Кои са най-силните послания, отправени от папа Франциск, които би трябвало да следваме?
- За мен най-силно бе казаното в словото му при пристигането, когато говори за демографската криза и за това, че тя е изражение на чувството за липса на перспектива в собствената страна, което звучи много силно. Направи ми впечатление, че папата никога не импровизира, той всякога чете. Това означава, че написаното от неговия протокол и съветници е дълбоко осмислено и не е случайно. Т.е. той не изрича клишета, не казва заучени фрази, а казва неща, които попадат точно на мястото. Направи впечатление, че в посрещането и церемониите не участва нито един представител на БСП. Излиза, че тази партия остава извън звездния миг, когато цял свят гледа към България, защото тук идва главата на над 1 млрд. католици по света, при това човек с благосклонно отношение към всички, които посещава.
- И все пак, защо папа Франциск избра да посети две балкански страни? Дали не си мисли все още, че сме барутният погреб на Балканите?

- Балканите още се смятат за периферията на Европа. Виждането на барутния погреб се поизживява, макар и в последните години последната война на Европа се води точно тук, в бивша Югославия. То е като приказката за дърваря и мечката, лошото се помни дълго време, другото бързо зараства. Вероятно това е една от причините. Другата е, че Балканите са предимно православни, а в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей папата има някакъв съмишленик, посещението му е част от неговата политика за сближаване на двете половини от християнството.
 
 
Визитка:

Проф. Христо Матанов е роден на 5 юли 1952 г. в Харманли. Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет. Специализира в Университета „Аристотел“ в Солун, Гърция (1981, 1984, 1987), в Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies, Вашингтон, САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992). Бил е директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет (април 1993 - октомври 1996). Преподавател е в Софийския университет

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за "Монитор" признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.