Проф. Георги Рачев, климатолог: Юни е с 2 градуса под нормата, но и с по-малко валежи

Проф. Георги Рачев, климатолог: Юни е с 2 градуса под нормата, но и с по-малко валежи

Градушките у нас са с по-малка интензивност

* Водата в Черно море вече с 2 градуса по-топла

* Последните шест години са най-топлите, откакто има метеорологични наблюдения

- Проф. Рачев, наистина ли тази пролет е сред най-студените от години насам и коя е причината за това?

- Наистина тази пролет е сред най-студените за последните 20 години. Дори в различните научни публикации се води дискусия дали температурите са най-ниски от 2003 година или от 1998-а. Така или иначе през последните 20 години тази пролет е по-хладна, като става дума за 3-4 градуса под нормата. А за три-четири месеца това е доста. А връх в това студено време взе април месец, когато беше по-студено, отколкото през зимата. И всичко това на фона, че тази зима бе сред най-топлите. Замалко да оглави класацията, но зае второ място - след зимата на 2006-2007 година с миниатюрна разлика. Последва доста хладна пролет, със студен април. Май месец пък беше сравнително нормален. Нямаше някакви отклонения. Но пролетта в Европа като цяло беше от най-студените. Интересното беше, че в някои северни райони и част от европейска Русия тези месеци пък бяха топли, а в Централна Европа и на Балканския полуостров беше студено.

- Коя е причината за тези промени?

- Всъщност причината не е една. Само преди три години в България беше отчетен най-топлият април, откакто се водят метеорологични наблюдения. Така че такива резки движения са напълно възможно, това е климатът у нас. За случващото се има обяснения, но то е свързано с комплекс от фактори. Учените обаче винаги се хващат за едно особено природно явление, което характеризира екваториалната част на Тихия океан - Ел Ниньо. На милиони квадратни километра се появява топла вода, което е именно Ел Ниньо. Обратната му фаза пък - Ла Ниня, е отрицателната температура на повърхностния слой на Тихия океан. Това неминуемо води до преразпределение на топлината, а оттам и на големите въздушни потоци. За съжаление до ден днешен ние нямаме ясна представа как това нещо влияе върху климата на САЩ, Северна Америка, Европа и в частност на България. Но когато фазата е топла, тогава и температурите в световен мащаб се увеличават. При Ла Ниня е обратното - те се понижават. Ла Ниня обаче вече я няма и фазата е нулева аномалия.

- Тоест течението Ла Ниня е причина за студената пролет, която имаме?

- Една от причините. Втората е специфичната атмосферна циркулация над европейския континент. Това даде възможност на по-чести включвания на студен полярен въздух и това на фона, че в Северния ледовит океан беше отбелязан периодът с минимум на повърхностния лед. Имайте предвид, че последните шест години са най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения в света. 2020 година се изравни по аномалия с 2016-а. Те са най-топли, с температура 1 градус над средното за миналия век. Това показва, че все още сме доста далеч от пълното разбиране на характера на климата. Атмосферната циркулация беше такава, че даде възможност по-често да има студени въздушни маси. В същото време някои райони, които трябваше да са сковани от студ и температурите трябваше да са много ниски, имаха много топло време. Всичко това попълва знанията ни, но и оказва влияние върху природата - имаше поражения върху реколтата, което пък води до загуба на селскостопанска продукция, консумация на повече горива за отопление, оттам следва и замърсяване на въздуха. Това са комплекс от фактори, от които обаче няма как да избягаме.

- На фона на всичко това какви са прогнозите за лятото?

- Прогнозите на големите световни центрове са за топло лято.

- Но дъждовно ли ще бъде?

- Обикновено след такава хладна пролет, която се наложи през последното десетилетие, следва едно по-дъждовно лято през юни и топло и сухо през август и септември. Лятото вече обхваща плътно и септември, особено по отношение на продължителните периоди на топло и сухо време. Дори през последните години септември се наложи като благоприятен месец за почивка на морето. Тогава слънцето вече е доста по-ниско, но пък през последните 20 години температурата на морската вода в Черно море е доста по-висока в сравнение с последните години на 20-и век. Определено морето се е затоплило с около 1,5-2 градуса средно в сравнение с периода на 90-те години. Това са изменения, но данните трябва да се натрупат поне в период на 30 години, за да може с чиста научна съвест да можем да кажем, че е станало по-топло. В това няма съмнение, но трябва да има трайна тенденция. Да не говорим, че април месец отбелязахме рекордна височина на снежната покривка. На места надмина 3 метра, на Ботев - 2,6 м. Идеята е, че въпреки че става по-топло, не е гаранция, че е равномерно разпределено през всеки месец. Може да има периоди с температури под нормалните, а след това пък да са високи. Това е трудно за обяснение и още по-трудно за прогноза. Нужни са още знания, за да следим тези процеси, тъй като те имат хаотичен характер. Колкото до лятото, засега прогнозите са: 70% вероятност да е по-топло, а някъде 25% да е в рамките на нормалното. Но имам предвид нормално за летата през последните години, защото през 60-те-70-те години на миналия век са били доста по-хладни. Само 10% е вероятността за по-хладно лято.

- А има ли още опасност от градушки?

- Да, все още има опасност от градушки. По принцип втората половина на май и юни е максимумът на градобитността в България. Понеже у нас много се акцентира на тези градушки и ако има някъде, хората остават с впечатление, че това важи за цялата страна. Все пак това е естествено явление. Оказва се дори точно обратното, това е поредната година - може би седма или осма, в която интензитетът на градушките и тяхното площно разпространение е под средното климатично значение. Но когато се съсредоточим върху едно селище, изглежда, че половин България е с такава опасност. Наистина градобитността е характерна за нашата страна, климатът ни е такъв, но като интензивност е много по-малка. Имайте предвид, че дори не можахме да изпълним 70% нормата за май месец. Дотук, ако можем да обобщим юни, е с 2 градуса под нормата, но и с по-малко валежи. Може да вали често, но количествата не са големи. Затова казваме, че през този период са характерни летните типове валежи - може да са краткотрайни, но интензивни. Иначе още през януари дъждовете напълниха язовирите ни и можем да сме спокойни, че вода ще има.


Визитка:


Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

- Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

- Автор е на десетки научни статии и трудове

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.