Час по-скоро да се направи остойностяване на медицинските услуги, коментира пред "Монитор" директор на болница „Св. Екатерина“

- Проф. Начев, бяхте избран за президент на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия на 29-ия конгрес на Световното дружество на кардиохирурзите и гръдните хирурзи, който беше проведен у нас преди броени дни. Как оценявате тези два факта?

- Това означава само едно - че се ползваме с доверието на световната общност по гръдна и сърдечносъдова хирургия. В тези три специалности не се различаваме по качество на лечение и подготовка на лекарите, макар и винаги да има какво да се работи, за да се подобряват резултатите. В тези високотехнологични области всяко задържане на нивото означава безвъзвратно изоставане, защото новите технологии и методи се развиват постоянно. Тук не става дума за one man - one show, това е teamwork. Винаги трябва да има стремеж към въвеждане на новото и съответно на подобряване на резултатите на лечението.
- За здравеопазване се отделят малко над 8% от БВП. Средствата за сърдечносъдова и гръдна хирургия достатъчни ли са?
- Не мога да отговоря.
- Защо?
- Защото в България няма реални цени на медицинските услуги, няма реално остойностяване. Първото, което трябва да се направи, е точно това.
- От кога не са пипани цените на клиничните пътеки в тези сектори?
- О, бяха променяни, но бяха намалени. Никой не може да каже дали са надценени, докато не се направи реално остойностяване. По тази причина не е сигурно дори, че има хроничен дефицит във финансирането. След като някой ден се направи остойностяване, трябва да се прецени какъв брой услуги са необходими. Само за сведение - през 2002 г. хоспитализациите бяха 800 хил., след това бяха над 1 млн., а сега са над 3 милиона. Става дума за фалшиви приемания в болниците, за да се вземат повече пари от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Вкарват се на легло хора, които нямат нужда от болнично лечение, и могат да провеждат терапия у дома, но чрез тях се взимат средства, за да се издържат лечебните заведения. По друг начин те не биха могли да се издържат. Първо, трябва да се остойностят клиничните пътеки, да се намали броят на хоспитализациите, като същевременно се развие извънболничната помощ със съответните отговорности както на общопрактикуващите лекари, така и на специалистите точно в доболничната помощ. Всичко това най-накрая трябва да бъде подплатено от един жесток контрол.
- Какво трябва да се контролира?
- Трябва да се контролира не само това дали човек е влизал в болница или само са го вписали на книга. Много добре известно е, че с химикалката могат да се изкарат много повече пари, отколкото със скалпел и слушалка. Това трябва да се прекрати! Крайно необходимо е да се въведе именно контрол върху необходимостта на хоспитализациите и дали е било необходимо или не на всеки един пациент да се прави дадена интервенция, трябва ли да се слага стент или не, да се оперира ли или не. И ако в първия случай може да се случи чрез въвеждането на електронните здравни карти, то за втория съществуват експерти, които трябва да се заемат с тази работа. Така е по света, така трябва да стане и у нас. Не е нужно да откриваме непрекъснато топлата вода.
- Следи ли се сега ефектът от лечението на пациентите?
- Не, нито една институция не го следи. Нещо повече, не се плаща за качеството на лечението, а за преминал болен. Не е ясно обаче дали това е било лечението, което трябва да му се приложи или не. Никой не следи за смъртността, за усложненията, за рехоспитализациите. Това са неща, които не са трудни. В цял свят, в Европа се осъществява ежегоден контрол по определени критерии, между 12 и 15. Той е обективен, не е приумица и нечий каприз. Време е да се направи това и у нас, да се разчупи статуквото. Стане ли това, ще лъсне истината, че някои, които се правят на много велики, не са такива.
- Това ли е причината да не се въведе този контрол и в България?
- Да, разбира се. Затова и не се случва години наред, а е нещо просто и лесно.
- Ако се премине към модела на министър Ананиев за раздържавяване на НЗОК и на пазара излязат и други здравноосигурителни фондове, няма ли да се стигне по-скоро до въвеждането на такъв контрол?
- Когато има повече фондове, и то частни, ще има и контрол дали отчетените пациенти от болниците действително са били хоспитализирани или не. По отношение на качеството и показанията обаче никакъв фонд не може да ги следи, ако не се наемат съответните експерти в областта, защото от работата на сърдечните хирурзи не разбират счетоводители или лекари от други специалности. Те могат да кажат дали определени атрибути са налични или не, но не мога да кажа дали това е показано или не. Ето защо трябва да бъдат привлечени експерти от съответните специалности и да извършват този контрол. Ако има повече фондове, може би, до известна степен контролът ще се засили. Възможно е до тогава да се въведе и електронната здравна карта, която ще улесни този процес. Същевременно обаче това носи риска от фалити на фондовете, от необходимостта от администрация, тъй като те трябва да имат офиси в цялата страна, да се харчат пари за заплати. Има и още нещо много важно.
- Кое е това важно нещо?
- В системата ще влязат допълнителни пари от доплащането на пациентите, което е и редно. Най-доброто на този проект е, че е свързан с реалното остойностяване на медицинските услуги. Без него той е нула, нищо няма да излезе от него. Очаква се да се подобри и контролът на преминаването на пациенти през болниците. На втория етап се предвижда да се въведе и контролът върху показанията. Това е и доброто на проекта на министър Ананиев.
- Как ще коментирате изказаните опасения, че при него НЗОК ще се превърне във фонда на бедните, тъй като останалите ще записват пациенти с по-високи доходи, без скъполечими хронични и други заболявания?
- Има такъв риск, но моделът не е замислен да се случи точно това. В проектодокументите изрично се казва, че фондовете нямат право да отказват записването на клиенти заради техните заболявания или защото са стари и бедни. Ако това се спазва, няма опасност касата да поема само такива хора. Но тъй като ние сме богове в надхитрянето на дявола, нищо чудно да има и такъв риск. Това пак е въпрос на контрол.
- Мнозина се страхуват от доплащането, което се предвижда.
- Трябва да се знае, че от 8 млрд. лв., които се дават за здравеопазването, половината са от НЗОК и фондовете, останалото е от доплащане. На практика те са 50%, но са нерегламентирани – за изследвания, за лекарства, за избор на екип и т.н. Тоест, броят се едни пари под масата. Тази практика трябва да се премахне. Не може в болница да ти искат 2 лева на час, за да си оставиш багажа, а какви още неща има!
- Как стои въпросът със сърдечносъдовите заболявания в България и какво не достига на профилактиката?
- На практика профилактика няма. Много пари се хвърлят за болнично лечение, а не се отделят повече средства за превенция. Ето още един голям проблем на българското здравеопазване. Профилактиката не е обект на лекарите, а на държавата, а те могат да помогнат със знанията си в пропагандирането й.


Визитка:


Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък

През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието „Професор“

Национален консултант по кардиохирургия

Директор на Университетската болница по кардиохирургия „Света Екатерина”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини