Проф. Емил Ботев: На 4-5 години в Горнотракийската низина има трус над 4 по Рихтер

Проф. Емил Ботев: На 4-5 години в Горнотракийската низина има трус над 4 по Рихтер

Не се очаква по-силно да люлее в Пловдив, ще следват поредици от микротрусове

След 1928 година у нас не е регистриран магнитуд над 6, коментира в интервю за "Монитор" директорът на сектор „Сеизмология“ към Геофизичния институт при БАН

- Проф. Ботев, вчера беше регистрирано вторично земетресение в Пловдив, след като преди няколко дни бе отчетен трус от 4,5 по Рихтер. Има ли повод за притеснение?

- Всъщност нека първо да обясня първичното земетресение. То бе регистрирано в северната покрайнина на Горнотракийската низина. Това е известният Чирпански разлом. Епицентърът се намира най-близо до Раковски, който е на 50 км западно от Чирпан. Това е контактът със Средногорието - разломът, който на 14 април 1928 година сработи и даде земетресение със сила близо 7 по Рихтер. На 18 април в южния край на Горнотракийската низина има трус от 7,1. Двата борда на Горнотракийската низина всъщност сработват с две много силни земетресения. Докато с магнитуд 6 са силни, а с магнитуд от 3 до 4 по Рихтер са много слаби. При труса в Пловдив имаме средата от 4,5 по Рихтер, което е слабо. А такива слаби трусове годишно у нас има по 3-4 в страната. Последното в този район беше на 21 февруари 2018 година. Само че беше близо до Асеновград. По принцип през последните четири десетилетия имаме и по-чувствителна мрежа, в която средно годишно регистрираме около 1000 труса, но 97% от тях са микроземетресения. Те са до магнитуд 3 и не се усещат от хората. Само по себе си това говори, че не може да доведе до сериозни въздействия върху инфраструктурата и да заплаши здравето на хората. След тези земетресения никога не е следвало по-силен трус. Ние сме правили изследване и в Поповишката част, за да проследим как в миналото са ставали разкъсвания на биологическите пластове. Установили сме, че катастрофални трусове - над 7, стават средно на 1000-2000 години. Няма как да са се натрупали напрежения, че в скоро време да очакваме разрушително земетресение. Дори след 1928 година нямаме у нас трус с магнитуд над 6. Имаме само три умерено силни - с магнитуд между 5 и 6. Това са земетресението в Перник през 2012 година, и двете в района на Стражица. Тогава дори беше изпратена бригадата на Игнат Раденков, да се строи в Стражица наново.

- Но когато имаме трус с магнитуд над 4, хората започват да се притесняват...
- Така е, но имайте предвид, че в този район на Горнотракийската низина преди две години имаше отново трус - от 4,7, и след него нищо не последва. Поради тези причини имам основание да смятам, че не се очаква по-силен трус от този в Пловдив. Напротив, ще последва поредица от по-малки трусове, които са по-малки от 3. Новият е точно такъв. В основни линии не се усещат от населението. Така че следва затихващ процес, който е характерен за Горнотракийската низина.
- Все пак можем ли да говорим за някаква цикличност що се отнася до самия район?
- Да, в Горнотракийската низина действително има такава цикличност. Средно на 4-5 години там се регистрира такова земетресение с магнитуд 4 и малко по-голям. Но през последното десетилетие в този район нямаме по-големи трусове.
- А откривате ли връзка с трусове извън страната, само преди няколко дни имаше във Вранча?

- Не, по-скоро трябва да се търси връзка с други земетресения в непосредствена близост, свързани с конкретната разломна структура. Ако земетресението беше много силно, можеше да се очаква да сработи и другият борд на Горнотракийската низина, следствие разместването на пластовете и преразпределяне на земетресенията. При слаби трусове само локалните разломчета се разместват и те провокират поредица от следтрусове, които са със слаб магнитуд. А например през 1928 година от силните земетресения е имало на повърхността над 120 км по дължина огромни пропадания. Хубавото е, че тогава военните са правили топографски снимки и веднага след земетресението са заснели разместванията. Добре че трусовете са били през деня. Дори данните са публикувани 1 година по-късно и са влезли в първия голям международен учебник по сеизмология на Чарлз Рихтер. Същият учен, който е въвел магнитуда. Така че достатъчно сме известни на света с това, че представляваме първата съвременна добре описана регистрация на повърхностните резултати от земетресение. И то в точно този район, в който работи.
- Колко микротруса сега се очакват след земетресението в Пловдив?

- В първия ден регистрирахме до следобед около седем с магнитуд по-малък от 3. Беше приета дълбочина 18 км и това обяснява защо не е усетено толкова от хората. Няма сериозни щети, паднали предмети и др. В по-далечните места евентуално може да е имало люлеещи се предмети.
- На 25 април беше регистриран трус във Вранча, който бе усетен и у нас. Има ли повод за притеснение?
- Между двете земетресения няма никаква връзка. Но за съжаление, при Вранча имаме повод за притеснение. Никой обаче не може да каже кога този повод ще е реална заплаха. Там трусовете с магнитуд над 7 за последните 200 години са били около пет. Това означава, че се случват средно на 40 години. Дълбочината е на 150 км, което означава, че ние нямаме никаква информация за тези процеси. Не може да се направи точна преценка кой сегмент ще се размести и има ли съответното земетресение. Така че смятам, че благодарение на статистиката, която имаме, движенията, които мерим на повърхността, са толкова слаби, че не се очаква натрупване на напрежение. В изследването в Поповица установихме, че на около 1000-2000 години най-малко са разкъсванията с магнитуд 7. Така че сегашната честота на труса е много малка, тъй като движенията на повърхността са много слаби - по 1-2 мм годишно. Докато в Турция повърхностните движения са към 30-35 мм, както и в Южна Гърция. Сами разбирате, че на година-две при тях може да се натрупа напрежение. При нас се чака много дълго време, нямаме такива условия. А и в началото на миналия век на територията на страната са станали 6 земетресения с магнитуд 7, които са разтоварили голямата енергия.

Визитка:

През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”

Специализирал е в Москва

От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН

Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година


 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.