Проф. дин Милко Палангурски: Изложбата за Кирил и Методий е поредната руска провокация

Проф. дин Милко Палангурски: Изложбата за Кирил и Методий е поредната руска провокация

Имах дълбоко очакване, че нещо подобно ще се случи около 24 май

Нито един друг народ няма толкова ярко изразен празник на духа, казва в интервю за "Монитор" зам.-ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

- Проф. Палангурски, как ще коментирате изложбата на Руския културно-информациоен център в София за 24 май, в която братята Кирил и Методий са обявени за руски просветители?


- Това е поредната руска провокация. Имах дълбоко очакване, че нещо подобно ще се случи около 24 май. Русия води голяма политическа и икономическа война срещу бившите си сателити. Очаквах провокациите в две посоки - в Скопие и в България. Много хора не вярваха, но аз познавам същността на тези хибридни атаки. Трябва да сме много внимателни, тъй като се знае, че който владее миналото, владее и настоящето. Изявленията, свързани с Кирил и Методий, всъщност са част от разгърнатата мащабна руска пропаганда и опитът й да диктува миналото на бившите съветски сателити. В Прибалтика се използват болезнени неща, свързани с националното самочувствие, като се обяснява, че местните страни доброволно са се присъединили към СССР. В Полша се разглежда по друг начин случаят с Хатин. В Молдова пък целта е да не се допусне обединението с румънския народ. У нас ударът се нанася върху 24 май – празника, който ни обединява и върху който имаме еднакво народно гледище.

- Каква е целта на тази провокация?


-  Целта на всички тези действия на руската дипломация са да се търси стратегически реванш. Трябва да се знае, че руското външно министерство не допуска волности. Това не е направено случайно. Познавам имперските цели и амбиции на Русия, които не са се променили през последните 300 години. И те са свързани с експанзия към съседите. Преди десет години руската външна политика говореше като че ли друго. Сега обаче дипломацията промени своята позиция. Една от целите, свързана с нашата страна, е да се забие клин между България и Македония и да се търсят исторически скандали. И показателно за това е поведението на руските посланици в двете страни. Това е опит за ревизиране на историческото минало от страна на Русия към балканските и европейските държави, части от бившия Съветския съюз или от бившия соцлагер. Страни, към които Русия все още продължава да има и да изпитва силно собственическо чувство. А целта е възстановяване на геостратегическото статукво от средата на ХХ век. Скоро ми попадна една книга, в която се говореше за битките, които руснаците са водили при влизането си в България на 8 септември. А е всеизвестно, че при влизането на руските войски нито един български войник не е изстрелял и един куршум срещу тях. По този начин се подменя много грубо историята, като целта е да се покажат враговете на руската империя. Русия не бърза в реализирането на дългосрочните си цели. Това не се постига за ден- два. Но историята може да чака. Разчита се на постепенната ерозия на противника и идентификация на културно-историческата му идентичност. Но това е характерно и присъщо на Русия. При осъществяването на имперските си амбиции и цели Великите сили действат по приблизително един и същи начин.

- Между другото някои ваши колеги смятат, че именно 24 май е най-достоен да бъде обявен за национален празник на България. Какво е мнението ви, периодично се води дебат по темата?

- На 3 март 1878 г. българското общество е разделено и в това няма никакво съмнение. Докато 24 май е празникът на духа, който ни обединява. И тук се сещам за думите на акад. Лихачов, който говори за средновековната българска държава като за „държава на духа”. Празникът на буквите ни обединява. Нито един друг народ няма толкова ярко изразен празник на духа. Това обаче не е само почит към буквите, а и към знанието, излизане от средновековното мислене към модернизацията на българското общество и култура. Това е най-устойчивият празник, който функционира вече повече от 150 години у нас. При това независимо от политиката. Нито един от политическите и властови режими през всичките тези години не е посмял да пипне този празник или да го приспособи и да го използва за свои тесни и користни партийно-политически цели. Дори в тоталитарното българско общество манифестациите, на които тогава българите ходеха, бяха единствените, на които се ходеше с едно наистина празнично чувство и с желание, с радост в душата. 24 май е не просто празник на буквите, а неотменна част от нашия бит и душевност. Той е най-добрият начин да се обединим около нещо, около един духовен символ, каквато е нашата азбука. Тук е моментът да отбележа, че нашият празничен календар се нуждае от промени и уеднаквяване. Защото сега в него има смесване на стар и нов стил, което пък води до това да празнуваме Априлското въстание през месец май. Време е да се проведе една среща между университетските преподаватели с представители на Министерството на образованието и науката, с представители на БАН и да се помисли в посока към уеднаквяване на празничния ни календар. Тук е моментът да отбележа и нещо друго. В условията на тази пандемия или дори война срещу вируса, както някои я оприличават, в условията на извънредното положение и радикалните мерки, единствената група в българското общество, която покри и спаси българското образование, това бяха българските учители. В другите държави се стигна до отлагане на учебната година, до отмяна на матурите, но българските ученици и студенти ще завършат успешно само с няколко дни закъснение. Българските учители не допуснаха образованието на децата ни да се провали. Те изнесоха на плещите си цялата тежест на онлайн обучението, но се справиха достойно и успешно. Наличието на подобен културен резерв в едно общество е белег за неговото оцеляване винаги. Затова аз ще кажа: Поклон пред българските учители и пред всички културни деятели. Защото не само учителите бяха на предната линия на културния фронт. Библиотекарите, които разнасяха книги по домовете на читателите си, също са своеобразни герои. И в това виждам всъщност жизнената тъкан на празника на духовността 24 май. А не в спорове за това кой е създал азбуката ни и дали тя е била създадена за нас или за други народи. Преклонението пред нашата писмена култура и пред българския език са дълбоко закодирани в българското народностно съзнание. 24 май винаги се е почитал като празник сред нашия народ. И това е великото на този празник. И отново ще се върна към предишния въпрос. Затова и тук удря руската провокация. Върху нещо, което е изключително важно за българската духовност и народностно обединение.

- Вие сте дългогодишен университетски преподавател. Какви са наблюденията ви върху качеството на висшето образование и върху желанието, с което студентите пристъпват прага на ВУЗ-овете?

- Често днес обвиняват нашите ученици и студенти за това, че не били ученолюбиви. В интерес на истината обаче винаги има сред тях такива, които знаят какво искат от образованието си, както и такива, които нямат никакъв интерес от това, което са започнали да учат и как ще се реализират. Не бива да търсим някакви дълбоки матрични промени, настъпили в съзнанието на учениците и студентите. Парадигмата на образованието непрекъснато се променя. Днешните младежи търсят нови поприща и са много по-готови и отговорни да направят крачка към новото. Всяко поколение смята, че следващото е много по-неангажирано и по-неадекватно от него. Всяко поколение обаче се развива в различна социална и културна среда. Всичко тече, новото време изисква и нови разбирания за образованието. Днес в интернет учениците и студентите могат да намерят отговори на всички въпроси. Друг е въпросът, че те трябва да бъдат много внимателни, тъй като там има и много грешни отговори. Това наличие на цялата информация в интернет обаче е полезно за младите хора, които нямат нужда да се обременяват с излишна информация, а търсят нови рационални начини за използването й. 10% от българските деца, след като завършат тук средното си образование, заминават за европейските университети и за САЩ. И там те оцеляват в чужда езикова и културна среда. Кой друг български продукт може да се похвали с подобна устойчивост? Затова не трябва да сме толкова негативно настроени към днешните ученици и студенти. Тук от нашата толкова критикувана образователна система те са получили базова подготовка, която им позволява не само да оцеляват, но и да правят кариера в чуждите държави и да бъдат конкурентоспособни с местните си връстници. Българското образование ражда достатъчно капацитет, за да захрани нашата култура и наука. А последните 90 дни категорично показаха, че обществото ни има и достатъчно експертен капацитет, който не се използва и трябва да бъде включен в управлението на страната. В тези тежки и трудни условия здравеопазването ни оцеля, а образованието ни дори мина на едно по-високо ниво. Културните институции също намериха начини да се реализират. Моето мнение е, че ние, българите, трябва винаги да се стремим и да търсим онова, което наричаме ценности, и никога да не се подценяваме.

Визитка:

Роден е на 25 ноември 1961 г.

Професор в катедра „Нова и най-нова история на България”

Зам.-ректор по научната част на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.