Проф. д-р Стоян Маринов:  Загубихме 8% от руските туристи, но пък спечелихме полските

Проф. д-р Стоян Маринов: Загубихме 8% от руските туристи, но пък спечелихме полските

Хотелиери отчитат по-голям приход от една нощувка

Ол инклузивът е предимство както за почиващи, така и за хотелиери, казва в интервю пред "Монитор" експертът по туризъм.

- Проф. Маринов, оправдаха ли се нагласите за добър летен сезон?

- Равносметката от края на сезона е, че прогнозите се сбъднаха. Бих казал, че той премина в условията на променена пазарна конюнктура – повишени транспортни разходи заради поскъпнал петрол, рестарт на Турция, Египет и Тунис на туристическите пазари в Западна Европа и най вече в Русия, продължаващо поевтиняване на турската лира и руската рубла спрямо долара и еврото. В тази неблагоприятна конкурентна среда родното Черноморие успя не само да запази, но и да разшири пазарите от успешните 2016 и 2017 г. Статистиката сочи, че към края на август броят на пътниците през летище Варна бележи ръст от 16%, а през летище Бургас - с 12% спрямо същия период за миналата година. Ако се редуцират пасажерите през месеците извън сезона и тези с нетуристическа цел, то ръстът на туристическите посещения с въздушен транспорт през двете летища за летния сезон е в границите на 4-5%, каквато бе и прогнозата.
- Какво показва още статистиката?
- Поради липса на информация от НСИ за юли и август към момента изводи по пазари могат да се правят отново само по данните от двете морски летища. Очаквано поради завръщането на Турция на пазара броят на руснаците през двете летища Варна и Бургас до края на август намалява с 8% спрямо 2017 г. Броят на пристигащите от останалите основни пазари бележи нарастване – от Полша с 37%, Германия с 22%, Великобритания с 13% и Чешката Република с 13%. Увеличиха се посещенията от Словакия, Франция, Белгия, Австрия и Израел. Важна роля изиграха и полетите до Варна и Бургас на нискотарифните авиокомпании. С тях пристигат предимно неорганизирани туристи, които се настаняват в семейни, апартхотели, хостели и къщи за гости. Апартаментите за отдаване на туристи се оказват добра инвестиция. Важно е да се отбележи, че по информация на отделни хотелиери с добър маркетинг по Южното и Северното Черноморие се запазва тенденцията от двете предходни години ръстът на приходите да изпреварва ръста на броя на нощувките, което означава по-голям приход от една нощувка.

- Как хотелиерите приемат дебата за премахването на ол инклузива, който се разрази в Турция?

- Премахването на услугата е медийна тема, претопляна от дребните търговци, които най-много страдат от нискобюджетните й форми. Жерар Блиц, белгийският олимпийски шампион по водна топка, измисля и въвежда клубния ол инклузив през 1950 г. като вид почивка „извън цивилизацията“ - на палатки, без ток и течаща вода, на пълно самообслужване. Концепцията е замислена върху 5 алтруистични принципа – в рамките на почивката не използваш пари, не се чувстваш изолиран, обличаш се удобно, говориш на „ти“ и не заключваш врати. Само 5 години по-късно Жилбер Тригано, съдружникът на Блиц, комерсиализира концепцията и я превръща в успешен бизнесмодел, възприет понастоящем от много туроператори и хотелиери по цял свят. Моделът се развива и разпространява лавинообразно.


- Кой печели и кой губи от услугата?

- От ол инклузив печели туристът, защото в рамките на сравнително нисък и точно ограничен бюджет спи и консумира неограничено количество храна и напитки, а и ползва развлекателни услуги. От услугата обаче печели и хотелиерът, който постига висока заетост. От ол инклузив печелят големите туроператори, и то „от оборота“, защото чрез него обслужват голям брой туристи. Но в същото време губят всички останали търговци – магазини, ресторанти, музеи и т.н. В Турция се коментира обаче не да отпадане ол инклузивът, а да се усъвършенства. Хотелиерският бранш подема инициатива да се разработят стандарти за различните видове така, че да се привличат по-платежоспособни туристи чрез него. Мисли се как да се привличат и туристи от специални пазарни сегменти, които предпочитат ваканции по формули, различни от ол инклузив.

- Има ли промяна в туристите, които предпочитат почивка у нас, в сравнение с предходни години - националност, социален статус, възраст?

- Съществена промяна няма. По социален статус доминират туристите с невисоки доходи, резервиращи нискобюджетните форми на услугата. В определени хотели в най-големите ни курорти Златни пясъци и Слънчев бряг преобладават младежите с мотивация за АСО туризъм (алкохол, секс и опиати). Албена е предпочитана предимно от семейства с деца, които се наслаждават на спокойна и тиха ваканция.


- Избягаха ли руснаците и кои туристи ги заместиха това лято у нас?

- Очаквано това лято в конкуренция с Турция загубихме над 8% от руските си туристи. На тяхно място дойдоха много поляци, чехи и словаци.


- Българите завръщат ли се, или продължават да предпочитат почивка в Гърция, Турция, Италия...?

- Немалка част от българите отбягват родното Черноморие и са лоялни клиенти на туризма в Гърция и Турция. Друга част пък го приемат и при изгодни оферти го предпочитат. Това са семействата с деца в по-малките и спокойни курортни градчета по крайбрежието. Доскоро това бяха младежите за плажните партита в Слънчев бряг. Такива са и привържениците на къмпинговия туризъм по Южното Черноморие. При незаети от чужденци места в хотелите и достатъчни ценови намаления делът на българските туристи в морските ни курорти варира между 20 и 30%.


- Остават ли на дневен ред проблеми като дефицита на кадри, ниско заплащане и как може да бъдат решени?

- Вносът и износът на туристически кадри стана глобална практика, а и вид бизнес. Това лято изнесохме близо 6000 души за САЩ, Германия, Гърция, Кипър и внесохме толкова от Украйна и Молдова. Негативът е, че изнасяме квалифицирани кадри и внасяме неквалифицирани. С неквалифициран персонал няма как да обслужваш качествено. Най вече за услугите и за туризма е валидно правилото, че „хората правят разликата“ в качеството. Решението за задържането на квалифицираните туристически кадри в България е в ръцете на бизнеса. Хотелиери и ресторантьорите ще трябва да се решат за повече, по-добре платени и целогодишно назначени служители с перспектива за кариерно израстване.

- Какъв е ефектът от масираните проверки на контролните институции по морето?

- Осъщественият контрол през лятото дисциплинира и „изсветли“ определени бизнеси по морето. Курортът Слънчев бряг поутихна, а качеството на обслужването по плажовете безспорно се повиши.

- Какви са изводите тогава и как могат да бъдат поправени грешките?

- През сезона много туристически обекти работиха с неквалифициран и по-малко от необходимия брой персонал, което се отразява на качеството на предлагания продукт. Поради ниско заплащане, условия на труд и отношение догодина ще бъде още по-трудно да се мотивират и украински работници да идват на работа в туризма ни.

От друга страна, осъществяваният контрол на туристическите обекти показа, че е необходима повече превенция преди сезона.


Визитка:

Проф. д-р Стоян Маринов е преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ и декан на факултет „Управление“ в Икономически университет- Варна

Член на УС на Варненската туристическа камара

Бил е изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ ЕАД и на „Турекспо-Варна“АД

Специализирал е туристически мениджмънт и маркетинг в университетите в Манчестър, Съри и Бормът във Великобритания, в университета на Невада, Лас Вегас в САЩ и Балеарския университет на Палма де Майорка в Испания

Автор е на над 100 публикации в областта на туризма

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.