Проф. д-р Станислав Семерджиев: Киното е за зрителите, не само за фестивалните журита

Проф. д-р Станислав Семерджиев: Киното е за зрителите, не само за фестивалните журита

„Все по-трудно става да се управлява висше училище у нас“, казва ректорът на НАТФИЗ

„Ненормално е филмите да се финансират на абсолютно субективен принцип“

- Проф. Семерджиев, наскоро за четвърти път бяхте преизбран за ректор на НАТФИЗ. Стана ясно, че с тези 4 спечелени мандата сте шампион сред колегите си у нас. А как стоят нещата по света?

- Във висшите училища по света това е съвсем нормална практика. Познавам хора, които имат вече по 6-7 мандата, а такива, които не ги избират, а ги назначават, са и по 30-40 години ръководители на престижни университети. Например деканът на факултета по кино в Южнокалифорнийския университет е назначена през 1988-а – 32 години тя продължава да го управлява и никой там не смята това за неестествено. Доста странна е цялата ситуация в България със Закона за висшето образование, който е единственият закон, ограничаващ мандатите. Не виждам в парламента да има някакъв проблем да бъдеш повече мандати депутат, нито министър или премиер на държавата, ако си вършиш добре работата и хората искат да те избират. В тоя смисъл, освен при президентската институция и ректорите, другаде няма подобни ограничения. Аз и онези, които ме избраха, сме ги спазили: имах 2 мандата (2003-2007, 2007-2011), прекъснах и сега отново се очертават 2 мандата (2015-2019, 2020-2024). Ще продължа да работя така, че да оправдая доверието, което са ми оказали.

- Какво ви струва този академичен рекорд? И защо нямаше други желаещи да се нагърбят с ректорските отговорности?

- В този конкретен случай нямаше, но при предишните ми мандати имаше. Предполагам, че когато един изтекъл мандат е отчетен като успешен, евентуалните конкуренти си дават сметка, че е логично действащият ректор да бъде преизбран, за да завърши започнатото. Що се отнася до това защо като цяло няма много кандидати за такива функции, мисля, че причината е във факта, че все по-трудно става да се управлява висше училище у нас. Финансирането на висшето образование продължава да бъде изключително сложно и зависи от много фактори: броя на кандидат-студентите и студентите намалява, системата се реформира с различни темпове и ако някъде реформата не тече достатъчно видимо, цялата система изглежда нереформирана. Това съответно не позволява на Министерство на финансите да я стимулира. Така че разбирам хората, които не искат да се ангажират и да жертват личното си време и енергия за една обществена кауза, която много трудно се развива сама по себе си. Аз през този мандат успях с доста усилия да поставя само един спектакъл, да бъда драматургичен консултант на 3-4 филма, но по чужди, а не по мои сценарии. Единият е „Ханът и Империята“, новата версия на „Хан Аспарух“, но това не е всичко, което съм искал да направя. Реализацията на много мои лични проекти за съжаление е в застой.

- Остава ли ви поне време за преподаване? Успявате ли да сте все така близо до вълненията и проблемите на студентите?

- Слава Богу, да. Даже съм се нагърбил с повече часове от необходимото, основно по кинодраматургия и малко по мениджмънт, тъй като искам да имам непрекъснат контакт със студентите. Познавам буквално всичко, което те правят като творчески усилия, защото ми се струва изключително важно да бъдат внимателно индивидуално насочвани, отглеждани, стимулирани. Ако студентите не усещат този индивидуален подход, който е емблема на НАТФИЗ, защо да учат тук?! Биха могли да отидат навсякъде другаде, където никой не се интересува кои са, а просто им се преподават някакви знания и умения. Винаги съм вярвал в индивидуалния подход и смятам, че той е основата за успеха по принцип.

- Като ректор какво никога не сте си позволявали и никога не бихте допуснали и занапред?

- Не съм си позволявал никога да нарушавам закона и правилника на Академията. Но когато е в интерес на студента, в много случаи съм вземал решения на ръба на закона, които вероятно мои колеги не биха предприели. Опитвал съм се да намеря някакви вратички, ходове, с които да дам възможност на възпитаниците ни да продължат да учат, да се развиват, да намерят шанс за себе си, вместо да ги отстраним и да ги превърнем в аутсайдери в обществото и в изкуството. Вероятно не бих си позволил да сложа собствените си интереси пред тези на Академията – нещо, което намирам за голям проблем в много институции. Интересите на институцията остават на заден план, а ръководителите им се грижат основно за собствените си – не само финансови, а въобще: интереси, свързани с тяхното влияние в обществото, с включването им в политиката, с изграждането на собствения им имидж и кариерно развитие. Аз винаги съм работил за Академията и съм само брънка във веригата на нейното развитие.

- Наложиха ли се новите специалности, които въведохте в предишния свой мандат? Има ли интерес към тях?

- Първите студенти от специалност „Филмов и тв звук“ тази година завършват. Всички вече си намериха професионална работа, дори третокурсниците са търсени непрекъснато. На последните кандидатстудентски изпити за тази специалност се явиха 3-4 пъти повече желаещи, отколкото бяха местата. Като нова специалност тя е изключително успешна. Третокурсниците от другата нова специалност – „Продуцентство“, също вече намират реализация извън Академията. И тези, които са във втори курс „Филмов и тв дизайн“, се развиват много интересно и предполагам ще могат да се реализират. В областта на кинообразованието затворихме цикъла на професиите и най-сетне можем да кажем спокойно, че имаме образование от „а“ до „я“. Няма някаква професия, в която да не обучаваме студенти, и това е много важно за създаване на екипно мислене и екипно правене на кино и телевизия. Повишеният кандидатстудентски интерес в последните 3 години (около 20% общо, а 50% в киноспециалностите) е следствие от всички тези промени.

- Как се представят вашите възпитаници на международни форуми, където се съизмерват със световното равнище на студентското изкуство и не само?

- Печелят доста награди, но аз никога не съм бил голям ценител на фестивалните призове. Бил съм в журита на форуми на различни места по света и знам, че голяма част от отличията невинаги се дават само и единствено според качествата на филмите. Често се присъждат и по причини от субективен или обективен характер извън чисто художествените: ако някоя кинематография или държава в момента са политически нашумели, удобни, интересни, или пък за да бъде развит някакъв конкретен замисъл за цялостното съществуване на културата в даден регион. Киното и телевизията са изкуства, които се правят с много пари и трябва да отговарят и на потребностите на зрителите, не само на фестивалните журита. Говоря не само за студентското творчество, а за нашето кино изобщо. Фестивалната публика не е обикновената публика, тя се състои от изкушени хора, които са твърде ограничен сегмент от общата аудитория. И аз забелязвам, че голяма част от филмите, които не ходят по фестивали, са доста гледани от публиката в България, докато взимащите фестивални награди се разминават с нея.

- Как си го обяснявате?

- Това е резултат и от факта, че у нас, пък и в цяла Европа, продължаваме да възприемаме киното само като изкуство, а не като бизнес. Ние го приемаме като начин за себеизразяване, за достигане до определена група от хора, на чието мнение държим и които според нас са достатъчни. Но за съжаление това е много малка група от хора в света по принцип и в България в частност. От тази гледна точка зрителите остават малко изолирани от представите на хората на изкуството за това какво искат да гледат и от какво се интересуват. Очевидно е, че трябва да се намери баланс и ако държавната политика в тази сфера не се промени, пазарът започва сам да създава регулация.

- Смятате ли, че държавното субсидиране подпомага най-качествените кинопроекти, или за него има „абонирани“, които не могат да надскочат нивото си? Промените в Закона за филмовата индустрия ще допринесат ли за създаването на повече и по-добри български филми?

- Смятам, че държавната подкрепа не може да бъде безконтролна. За мен основният фокус на промените в закона би трябвало да е свързан не толкова с начина, по който се дават парите, а с начина, по който се контролира тяхното разходване. Когато даден проект бъде оценен като интересен и перспективен, да се проследи дали средствата се използват така, че да бъде реализиран именно този проект, който е подкрепен, и, второ, резултатът да отговаря на пазарните стойности, а не да съществува в собствена имагинерна вселена, в която стойностите на труда и на продуктите са различни от тези в общия ежедневен пазар. Ако няма контрол как се изразходват парите, никакви промени в закона няма да бъдат успешни.

- Искате да кажете, че някои проекти се променят в движение и в крайна сметка се получава друг „продукт“, а не този, за който е предоставено финансиране?

- Точно така. Много често сценариите, които са одобрени, завършват с огромни промени и като гледаш филма, не можеш да познаеш, че е създаден по сценария, за който си гласувал. Случва се и някои екипи да превишават бюджета и да искат да им се отпуснат още пари. Такива режисьори в Холивуд или навсякъде, където киното е индустрия, веднага им казват довиждане. Има немалко примери в световната практика: Ерих фон Щрохайм, Майкъл Чимино... Не може да си позволяваш това в България, отнемайки на други възможността да направят и те своите филми. Ясно е, че държавните средства са ограничени, но трябва да бъдат по-добре разпределяни: вместо 3 филма с тях да се реализират 6-8. Не съм видял досега държавата да има изградена политика в областта на филмопроизводството. Определящи са пристрастията на художествените комисии на всяка отделна конкурсна сесия: при една комисия филмът не минава, при следващата минава без промени.

- За какво говори това?

- Няма логика на финансиране на художествени процеси. Ненормална ситуация е да се финансира на абсолютно субективен принцип. Няма дори някакъв вид маркетингово проучване на зрителската аудитория. В Холивуд или Боливуд въобще не се започва филм, без да се направи проучване какъв сегмент от публиката иска да гледа такъв филм. На нас на държавно равнище и през ум не ни минава за такова нещо. Тук не търсим отговорност на никого – на художествените комисии, на творците, на продуцента, на никого. Кой пуска тоя филм в производство? Като го пусне, какво излиза на екран? Колко е струвало това нещо? Пълна безотговорност! Аз не смятам, че това е нормално. И ако законът не се фокусира върху тези проблеми, нещата няма да се получат.

ВИЗИТКА

* Станислав Семерджиев е роден на 6 януари 1963 г. в Пловдив

* Завършил е английска гимназия в родния си град, а след това ВИТИЗ „Кр. Срафов“ (1987)

* Като ректор на НАТФИЗ той е единственият ректор на висше училище у нас, избран за рекорден четвърти мандат

* Създател и ръководител на специалността „Драматургия“ от 1991 г.

* От 2011 г. е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища CILECT, Франция, след като двукратно (2002-2010) е избиран за неин вицепрезидент

* През 2006 г. основава Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радиосценаристи БАФТРС и 4 пъти е бил неин председател

* Съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на над 50 филмови и тв проекти за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Великобритания, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция и България

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.