Сеизмичният риск в България е по-нисък, отколкото при съседите. Общините трябва да уточнят състоянието на сградите на тяхна територия, казва в интервю за "Монитор" директорът на Геофизичния институт към БАН. 

- Проф. Милошев, в последните седмици в една от съседните ни страни станаха по-силни земетресения. В Европа и на Балканите България на кое място е по степен на сеизмичния риск?

- На Балканите сме в известна степен привилегировани. В Гърция стават повече и чести земетресения. В Румъния имат едно огнище - Вранча, но то е страшно. В Северна Македония след 1963 г. не е имало мощен земен трус. В Турция също има доста опасни огнища.

У нас най-разрушителните земетресения са се случили в началото и през първата половина на миналия век. След това относително силни трусове с епицентър на наша територия е имало през 1985 г. в Стражица и през 2012 г. край Перник. По международните класификации те не са много силни. За съжаление, специално за Стражица лошото жилищно строителство е дало отражение с доста щети. Край Перник, за късмет, няма жертви, а материалните щети са на сгради, които не са строени както трябва. От тогава имаме снимка на 2 къщи. Едната даже неизмазана, но с железобетонни колони, не е мръднала. Другата, на мястото на големите пукнатини се вижда, че и в ъглите е зидана с кухи тухли четворки.

В тази връзка законодателството ни, свързано със сеизмичните рискове, е качествено. През 2017 г. и 2018 г. на базата на нова информация от последните 10 години бе актуализирано и сеизмичното райониране на страната. Спазването на правилата при изграждането би трябвало да гарантира устойчивост на сградите.

Другият проблем е, че при едно средно силно земетресение повечето жертви са в резултат на паниката, а не от разрушенията на сградите. Колеги от Турция са виждали хора да скачат от балкона по време на труса.

- Споменахте за актуализиране на картата на сеизмичния риск на страната. Има ли тя връзка с въвеждането на еврокодовете за антиземетръсно строителство?

- Да. Става дума за еврокод номер 8, касаещ правилата за противоземетръсно строителство. Правилата по него са действащи и трябва пълно съобразяване с тях, за да се намалят рисковете до възможния минимум. Спазването им вдига разходите за строителството само с няколко процента.

За по-скъпи обекти се прави микросеизмично райониране за проучване на терена. Така се постъпва обикновено за много високи сгради. За атомни централи е задължително.

- Има ли начин да се прогнозират поне силните земетресения?

- Някои от колегите смятат, че щом в началото на 20-и век е имало на наша територия силни земетресения, то вероятността сега е малка, което общо взето е несериозно. Донякъде има логика, че натрупаната преди това енергия се е освободила. Не може обаче да си върху погреб и да си сигурен, защото нямаш кибрит.

Навсякъде по света се работи, търсят предвестници на силните трусове, но те трябва да бъдат еднозначни. Обикновено можем да направим паралел с прогнозите за времето, които се правят от 120-130 години всеки ден и няма пълна точност. При тях на другия ден може да се види какво е познато и какво не е. За щастие земетресенията са много по-малко. Освен това при тях не може да си позволим коефициент на достоверност. Решим ли хипотетично да обявим, че ще има силно земетресение не след час или два, а на другия ден, то тогава от паниката жетвите ще са много повече, отколкото при истински силен трус.

Преди около половин век в Китай са успели да предскажат някои от земетресенията. Не след дълго време обаче се случва силен трус, без никой да успее да го прогнозира.

- Наистина ли в Япония, по някакви инфразвуци, успяват да усетят къде ще удари земетресението най-силно минути преди то да се случи?

- Може би става дума за предупредителните системи. Те са нещо съвсем различно и са свързани със скоростта на разпространение на сеизмичната вълна. Там те се използват например, за да бъдат спрени навреме реакторите на атомните централи, електрозахранването на скоростните влакове.

- За България и на Балканите винаги ли първият удар на земетресението е най-силен, последващ от затихващи трусове?

- Поначало два са основните типове земетресения. Едните започват с по-слаби трусове, докато се стигне до най-силния. При другите след най-мощния удар има други с по-малка сила. Така е в нашия район и по затихващите трусове съдим дали процесът върви към успокояване. Огнището във Вранча е много особено, защото е и по-дълбоко. Имало е случаи там да има земетресение от пета степен и след това настъпва пълно затишие с дни.

Не бива обаче да забравяме, че не може да се правят заключения на базата на недостатъчната статистика от последните столетия.

- В България в кои райони опасността от земетресения е най-силна?

- Най-сеизмично активният район в страната е на юг от Благоевград, при Кресна, където през 1904 г. е регистрирано най-силното земетресение от седма степен. Там непрекъснато има слаби трусове. Рискови са и районите около Шабла, по долината на Марица, около Горна Оряховица. Най-слаба е активността в Северозападна България. Не бива да забравяме, че сме малка държава и силен трус, където и да е на наша територия, ще нанесе големи щети на икономиката. Обикновено земният трус се усеща над трета степен, и то ако се намираме близо до мястото на епицентъра му.

- От големите градове къде рискът е най-голям?

- Този тип рискове включват не само сеизмичната активност, но и броя, и гъстотата на населението. Затова отговорът в случая е София. Варна също е уязвима заради огнището при Шабла, а Велико Търново откъм района на Горна Оряховица.

- По какви проекти, свързани със земетресенията, са работили в последно време учените от института, който ръководите?

- На базата на информацията от кадастъра бе извършено примерно обследване на Севлиево. Там имаха много подробна информация за сградния фонд в общината. На базата на тези данни се направиха заключения коя постройка до каква степен на земетресение би издържала и какви щети може да се очакват в района. Обследваха се и всички общински обекти, където в случай на разрушения трябва да се настанят временно хората, останали без подслон.

В следващите години подобен род сеизмично обследване трябва да направят всички общини в страната. Преди това обаче е необходимо да се оправят нещата с информацията в кадастъра.

- Съвременно ли е оборудването на института за следене на сеизмичната активност?

- Да, разполагаме със съвременна апаратура, макар и не най-скъпата. Това ни позволява да обменяме всякаква информация в реално време с колегите от цял свят. До 2005 г. работихме с аналогова система и на практика бяхме малко като бяло петно. Тогава информацията можеше да се предава само като краен резултат. Сега нашите данни се ползват от всички и от Европейския средиземноморски сеизмичен център, базиран във Франция, и от други държави, както и ние черпим от тяхната информация.

- Каква е разликата в скалите на Рихтер и Медведев-Шпонхойер-Карник за измерване на земетресенията?

- На Медведев-Шпонхойер-Карник е 12 степенна и касае последствията от труса на определено място. Магнитудът по Рихтер се измерва само в епицентъра на земетресението.

- Специалист сте по физика на атмосферата. В каква степен климатичните промени влияят върху България?

- Дори според най-апокалиптичните сценарии се смята, че умерените ширини най-малко ще пострадат от настъпващите климатични промени. Възможно е в Южна България климатът да стане субтропичен. Вече има някои признаци за това, защото нямаме пролет и есен от по 3 месеца. Междинните сезони се скъсяват, подобно на климата в Средиземноморието, където има основно лято и зима. Въпреки всичко страната ни като природа е великолепна.

ВИЗИТКА

Роден е на 4 юни 1959 г. в София

През 1982 г. завършва Факултета по математика и механика на Софийския университет, а през 1985 г. магистратура по физика

До 1990 г. работи като специалист-физик в Геофизичния институт на БАН

В периода 1990-1999 г. работи като научен сътрудник в същия институт

През 2001 г. е назначен за заместник-директор на Геофизичния институт

От 2004 до 2010 г. е председател на Съвета на директорите на направление „Науки за Земята“ в БАН

В периода 2002-2010 г. е назначен за директор на Геофизичния институт. От 2008 до 2012 г. е заместник-председател на Общото събрание на БАН. От 2011 г. е професор в националния Институт по геофизика, геодезия и география

От 13 март до 29 май 2013 г. е служебен министър на образованието и науката

От 2018 г. е директор на Геофизичния институт на БАН

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милка Василева: У нас липсват 30 000 медицински сестри

Съсловието не е разделено, подкрепяме протеста на фейсбук групата, но не участваме в организацията, казва в интервю за "Монитор"  председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи